Един български национален празник би трябвало да е обединяващ, да

„ Един български народен празник би трябвало да е сплотяващ, да бъде знак на национално единство, на държавната власт и то неоспорим. Някакво историческо основно събитие, където народът е бил самичък създател на своята история. Не са му помагали, не са го тикали, не са го принуждавали, където народът, със духовния си ентусиазъм, е направил някакво значимо историческо дело и в този момент неговите следовници, епохи по-късно събитие или по-малко години, се гордеят с него и никой не споделя „ Е, тъкмо този ден ли? Я вижте какъв брой е по-хубав оня. “ Той би трябвало да бъде общонационален, държавните институции да го тачат и да получат поздравления от чужбина, от нашите съдружници и другари. “, споделя Васил Данов.

„ По време на кръглата маса, само че без нейно присъединяване, единствено два месеца и половина преди Великото национално заседание, остарялото бившето нормално Народно заседание, определено по комунистическо време, по времето на Живков (тогава Президент или Председател на Републиката е Петър Младенов), с напъните на Петър Младенов, на неговия кабинет, на комунистическата номенклатура и основно на тези заслужили доячки, тъкачки, овчари, пастири и трактористи, които тогава заседаваха в това комунистическо Народно заседание единомислещо, както към този момент написа в историческите разбори и историческите информации, е бил определен този празник - 3 март - на 5 март 1990 година “, напомня Васил Данов.
„ Трети март към този момент, и той може би в никакъв случай не е заслужавал да бъде подобен, само че той не може да бъде достойният народен празник на българската страна, а дано да си остане като един от многото празници в българския календар, където нещо се е случило и някой, който желае би могъл да го празнува “.

„ Историческият разбор, документите, които излязоха през последните години, десетилетия, към този момент 30 години от този момент, демонстрираха че той е извънредно несъответствуващ, разединяващ съществени публични пластове, възрасти, специалности и изключително в този момент, когато - към този момент скоро ще се навърши година от нападателната война на Путинова Русия против Украйна - там лъсват още повече недостойните страни от съветската политика и руската по отношение на България, и се оказва че през тези 300 години, когато Русия – империя, Съветски съюз и Руска федерация - са се месили в българските каузи, опитвали са се да ни „ оказват помощ “, да ни направляват накъде да се развиваме, тъй като ние сме дебили, се оказа че те, след Османската империя, Русия е най-тежкият, най-страшния изверг в българската история. “, споделя В. Данов.
В манифеста на по този начин наречения избавител Александър II и по-късно във всички документи на краткотрайната съветска администрация на никое място не е казано „ освободена България “, на всички места се написа „ окупираната територия “.
Целият диалог на Архиепископ Христо Писаров с капитан I сан о.з. Васил Данов можете да гледате във видеото: