Един актьор. Един контрабас. Едно представление. Не, не е едно,

Един артист. Един контрабас. Едно зрелище. Не, не е едно, а към този момент двеста спектакъла за дванадесет години – това е „ Контрабасът “ от Патрик Зюскинд в осъществяване на Валентин Ганев. Емоционален, занимателен, забавен, паметен! 
  Днес беше юбилейното зрелище, по този случай изиграно на огромна сцена – в препълнена зала с правостоящи по пътеките. „ Контрабасът “ е феномен – в никакъв случай не сте попадали на такова зрелище. Всички фенове са почитатели – т.е. са гледали пиесата по няколко пъти. Ако сте от тях, несъмнено и вие сте я гледали най-малко два-три пъти. И през днешния ден беше като на рок-концерт – публиката пее – в тази ситуация приказва дружно с артиста на сцената, смеее се преди да е споделил нещо и ръкопляска преди да е направил друго. Почти от самото начало имаше суфлиране на всеослушание от залата и аплодисменти. Защото ние текста го знаем, там бяхме поради прекарването, в този самобитен фенклуб на театъра, Зюскинд и Валентин Ганев. Накрая имаше изненада – на сцената един по един излязоха 11 – тъкмо по този начин, единадесет, можете ли да си визиите – контрабасисти и изсвириха особено написано от Емил Табаков произведение за 12 контрабаса. Сигурна съм, че такова нещо няма да видя и чуя в никакъв случай повече!
  Тръгнах си щастлива и с букет, който Валентин Ганев ми подари, тъй като с изключение на страсти, той раздава и цветя. Ще го виждам отново. Много ясно.