България е на първо място в Европейския съюз по болници на 1 милион население
е станало по-лесно налично, неудовлетворените потребности на пациентите от здравни грижи са намалели, над 80% от хората имат достъп до персоналния си доктор в границите на същия или на идващия ден, а страната ни е преди всичко в Европейския съюз по обезпеченост с лечебни заведения на 1 милион индивида население.
Това са част от резултатите от взаимно изследване на и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) по тематиката за достъп до здравни грижи в България, изнесени през днешния ден на конференция в Българска телеграфна агенция.
Изследването е с национално посланичество и е направено в интервала 5-13 юли 2022 година измежду 1005 души по метода " лице в лице ".
В България на 1 милион души население се падат 53 лечебни заведения, като по този индикатор страната ни се подрежда преди всичко в Европейския съюз, разяснява Аркади Шарков от ЕКИП. Средните за Европейски Съюз стойности са почти към 26.
Според изследването българите най-вече не утвърждават (20 на 100 от интервюираните), като 53% виждат сериозен проблем при цените за прегледи. 27 на 100 не са имали опция да посетят лекар-специалист заради липса на финансови средства, а 19% са спрели да одобряват медикаменти, още веднъж поради дефицит на пари.
Разходи за опазване на здравето
Основното неудволетворение на пациентите у нас от здравната система идва от доплащането. 29% показват, че скъпото опазване на здравето е съществена причина да са недоволни от здравната система. 14% показват съответно високите цени на медикаментите. 13% дефинират неприятното отношение към тях като причина за незадоволство и по-малък % хора показват неналичието на фрагменти, несъответстващо лекуване, корупцията, неприятни законодателни решения, източването на НЗОК и други
В интервала 2015-2019 година с четири % са спаднали разноските за медикаменти. През 2019 година, макар намаляването на %, сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лева, като 60-80 на 100 от тях са за доплащане на медикаменти, уточни Аркади Шарков.
В България заплащанията от джоба за опазване на здравето през 2019 година съставляват 39% от общите здравни разноски, като спрямо 2015 година, когато са били 43%, понижават. Въпреки това процентът на директните заплащания от джоба остава висок по отношение на междинните равнища в Европейски Съюз от 15.5%.
Достъп до здравна помощ
Допитването демонстрира, че опазването на здравето у нас е станало по-лесно налично в интервала сред 2014 и 2019 година във времеви, логистичен и финансов аспект. 37% от българите са задоволени от достъпа до здравни грижи, а 47% - не са удовлетворени.
Над 55 на 100 от сънародниците ни имат опция да посетят персоналния си доктор още същия ден, 25 на 100 - на идващия ден. При лекар-специалист картината е съвсем същата, разяснява Димитър Ганев от " Тренд ". Хората, които чакат повече от месец за експерт, са единствено 4 на 100.
По отношение на приема в болница над 50% от хората са били признати в границите на деня, а други 40% в границите на няколко дни. Според 43% броят на лечебните заведения у нас е задоволителен, а съгласно 46% няма потребност от разкриването на нови.
България е на едно от последните места в отрицателната ранглиста (което е добре, разясниха експертите), по отношение на листи на чакащите за банкет в болница и през 2019 г. Само 4,9 на 100 са изразили незадоволеност по този индикатор. Малко над 2% е недоволството от дистанцията и превоза до болнично заведение.
Това са част от резултатите от взаимно изследване на и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) по тематиката за достъп до здравни грижи в България, изнесени през днешния ден на конференция в Българска телеграфна агенция.
Изследването е с национално посланичество и е направено в интервала 5-13 юли 2022 година измежду 1005 души по метода " лице в лице ".
В България на 1 милион души население се падат 53 лечебни заведения, като по този индикатор страната ни се подрежда преди всичко в Европейския съюз, разяснява Аркади Шарков от ЕКИП. Средните за Европейски Съюз стойности са почти към 26.
Според изследването българите най-вече не утвърждават (20 на 100 от интервюираните), като 53% виждат сериозен проблем при цените за прегледи. 27 на 100 не са имали опция да посетят лекар-специалист заради липса на финансови средства, а 19% са спрели да одобряват медикаменти, още веднъж поради дефицит на пари.
Разходи за опазване на здравето
Основното неудволетворение на пациентите у нас от здравната система идва от доплащането. 29% показват, че скъпото опазване на здравето е съществена причина да са недоволни от здравната система. 14% показват съответно високите цени на медикаментите. 13% дефинират неприятното отношение към тях като причина за незадоволство и по-малък % хора показват неналичието на фрагменти, несъответстващо лекуване, корупцията, неприятни законодателни решения, източването на НЗОК и други
В интервала 2015-2019 година с четири % са спаднали разноските за медикаменти. През 2019 година, макар намаляването на %, сумата на годишна база за доплащане за здраве за едно домакинство е 460-500 лева, като 60-80 на 100 от тях са за доплащане на медикаменти, уточни Аркади Шарков.
В България заплащанията от джоба за опазване на здравето през 2019 година съставляват 39% от общите здравни разноски, като спрямо 2015 година, когато са били 43%, понижават. Въпреки това процентът на директните заплащания от джоба остава висок по отношение на междинните равнища в Европейски Съюз от 15.5%.
Достъп до здравна помощ
Допитването демонстрира, че опазването на здравето у нас е станало по-лесно налично в интервала сред 2014 и 2019 година във времеви, логистичен и финансов аспект. 37% от българите са задоволени от достъпа до здравни грижи, а 47% - не са удовлетворени.
Над 55 на 100 от сънародниците ни имат опция да посетят персоналния си доктор още същия ден, 25 на 100 - на идващия ден. При лекар-специалист картината е съвсем същата, разяснява Димитър Ганев от " Тренд ". Хората, които чакат повече от месец за експерт, са единствено 4 на 100.
По отношение на приема в болница над 50% от хората са били признати в границите на деня, а други 40% в границите на няколко дни. Според 43% броят на лечебните заведения у нас е задоволителен, а съгласно 46% няма потребност от разкриването на нови.
България е на едно от последните места в отрицателната ранглиста (което е добре, разясниха експертите), по отношение на листи на чакащите за банкет в болница и през 2019 г. Само 4,9 на 100 са изразили незадоволеност по този индикатор. Малко над 2% е недоволството от дистанцията и превоза до болнично заведение.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ