„Саломе“ в Театъра на армията – зрелищно и отгоре
е просто ненадмината като естет в родния спектакъл – още първите пет минути на този театър са толкоз разпознаваемо „ нейни “, че мигновено настройват всичките й фенове за нещо вълшебно и зрелищно.
Ирод и Иродиада се появяват в ложите на театъра, а ги показва един андрогинен прислужник и шут в костюм, който единствено Нина Пашова и Диана Добрева могат да измислят. Представянето, както и всички музикални интерлюдии са на британски език – неразбираемо дали като поклон към Оскар Уайлд или просто като най-познат за публиката език.
Саломе от дълго време е облик, по-популярен и прочут от всеобщата просвета, в сравнение с в чисто древен проект. Историята на нейната завладяваща обич, стотиците картини с главата на Йоан на сребърен поднос, танцът с са изместили със своята изразност думите на писанието. Така става и тук. Независимо че пиесата е по текста на Оскар Уайлд, към който са добавени и дословни цитати от библията, зрелището е надалеч по-впечатляващо от текста.
Сценографията е страхотна – цялото зрелище се играе в един конвенционален сребърен поднос, в който се излива кръвта на жертвите и се вихрят пристрастеностите на палачите им. В ролята на царя е Милен Миланов – скръбен и овладян в възприятията си, превъзходен контрапункт на всички други участници. Царица Иродиада е Анастасия Ингилизова, доста добре подбрана за ролята на изкусителка и отмъстителна в настъпващата си зрялост жена.
В ролята на Саломе е самата. Извън дребните несъответствия на тип и възраст, които в театъра би трябвало да са единствено условни, тя се оправя добре с облика на капризна и ирационално влюбена млада жена, привикнала да й се подчиняват категорично. Леко забавеното движение на думите й внася нужната доза откъснатост и мистичност и през множеството време е напълно на място.
Втората половина на спектакъла е много динамична, а актьорите са подбрани с отлична пластика и външен тип. Смъртта на Йоан е безспорната поанта на действието и рухването на завесата е идеален сценичен край.
За страдание, след този край има продължение, един спомагателен монолог на Саломе, който за мен беше непотребен и несъмнено нарушава логиката на действието. Саломе към този момент е направила каквото е поискала – изцяло ненужно е да ни го изяснява, изключително в театър на Диана Добрева, която може да изясни всичко и без думи.
Ефектен и цялостен с чудесни образни и драматургични решения, „ Саломе “ е спектакъл, в който всичко е една доза допълнително – безумен спектакъл за една неистова обич.
Ирод и Иродиада се появяват в ложите на театъра, а ги показва един андрогинен прислужник и шут в костюм, който единствено Нина Пашова и Диана Добрева могат да измислят. Представянето, както и всички музикални интерлюдии са на британски език – неразбираемо дали като поклон към Оскар Уайлд или просто като най-познат за публиката език.
Саломе от дълго време е облик, по-популярен и прочут от всеобщата просвета, в сравнение с в чисто древен проект. Историята на нейната завладяваща обич, стотиците картини с главата на Йоан на сребърен поднос, танцът с са изместили със своята изразност думите на писанието. Така става и тук. Независимо че пиесата е по текста на Оскар Уайлд, към който са добавени и дословни цитати от библията, зрелището е надалеч по-впечатляващо от текста.
Сценографията е страхотна – цялото зрелище се играе в един конвенционален сребърен поднос, в който се излива кръвта на жертвите и се вихрят пристрастеностите на палачите им. В ролята на царя е Милен Миланов – скръбен и овладян в възприятията си, превъзходен контрапункт на всички други участници. Царица Иродиада е Анастасия Ингилизова, доста добре подбрана за ролята на изкусителка и отмъстителна в настъпващата си зрялост жена.
В ролята на Саломе е самата. Извън дребните несъответствия на тип и възраст, които в театъра би трябвало да са единствено условни, тя се оправя добре с облика на капризна и ирационално влюбена млада жена, привикнала да й се подчиняват категорично. Леко забавеното движение на думите й внася нужната доза откъснатост и мистичност и през множеството време е напълно на място.
Втората половина на спектакъла е много динамична, а актьорите са подбрани с отлична пластика и външен тип. Смъртта на Йоан е безспорната поанта на действието и рухването на завесата е идеален сценичен край.
За страдание, след този край има продължение, един спомагателен монолог на Саломе, който за мен беше непотребен и несъмнено нарушава логиката на действието. Саломе към този момент е направила каквото е поискала – изцяло ненужно е да ни го изяснява, изключително в театър на Диана Добрева, която може да изясни всичко и без думи.
Ефектен и цялостен с чудесни образни и драматургични решения, „ Саломе “ е спектакъл, в който всичко е една доза допълнително – безумен спектакъл за една неистова обич.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ