е най-финият механизъм на управлението в една държава и една

е най-финият механизъм на ръководството в една страна и една община. Тя както може да съсипе една стопанска система, по този начин може и да я докара до напредък. Данъците облекчават хората, у фамилиите да вземем за пример остават повече средства, които те могат да похарчат, т.е. да включат в оборота на икономическото колело. Това е доста значим миг, тъй като стопанската система на света е консуматорска, стопанска система на потреблението. Когато то спада, надлежно стопанската система стартира да замръзва. Високи налози постоянно значи по-малко свободни пари у хората и по-ниско ползване. От това следва и закъснение на икономическото развиване.
Трябва да отчитаме и обстоятелството, че ние имаме и най-ниските приходи в Европа, като население. И надлежно - най-ниското ползване в Европа. Получава се обаян кръг. Когато популацията спре да употребява, оборотите на компаниите понижават. Като падат оборотите, компаниите стартират да се задъхват стопански, да освобождават служащи, някои даже банкрутират, а други отиват в сивия бранш. Така всички губят.
Не инцидентно, когато стана кмет на София, съобщи, че когато стане министър председател, незабавно ще отдели 50 % от налозите на общините да остават в градската хазна. Аз поддържах това негово желание, тъй като то е доста значимо за развиване на градовете. Финансовата децентрализация ще реши множеството градски проблеми. Заедно с екип специалисти, направихме разбор, който сподели, че 50 % е доста, нужно е към 20 % от личните данъчни доходи на общините да остават в локалния бюджет. Защото има дребни общини, които имат ниски доходи и на процедура са на прехрана на страната. И е нужно да се поддържа добър баланс с огромните общини, които осъществят съществени данъчни доходи. За жал, господин Борисов е министър председател от 10 години и към момента не е осъществил това си желание.
Славчо Атанасов: Промените в Закона за отбрана от домашно принуждение основават опция да бъдат узаконени еднополовите бракове
Промените в Закона за отбрана от домашно принуждение са рецидив на Истанбулската спогодба и основават опция да бъдат узаконени еднополо...

Аз постоянно давам за образец Пловдив. Тогава градът ни внасяше в държавната хазна 1 милиард и 200 милиона лв. доходи. А под формата на наложителната държавна дотация получаваше назад едвам 7 % от тези пари. Това е порочна и несправедлива процедура. Защото огромните градове имат за решение и огромни проблеми, които изискват съществени средства. И става по този начин, че парите в никакъв случай не доближават. Това пък води до другата извънредно порочна процедура – страната да отпуска целеви дотации от по този начин наречения бюджетен остатък. Тук изяснявам – когато се залагат параметрите на държавния бюджет, ръководещите съзнателно слагат по-ниски от предстоящото доходи. И когато тези доходи се осъществят действително в по-големи размери, това се назовава бюджетен остатък. Но тук точно е порочният миг. Излишъкът се разпределя от Министерски съвет, без глобата на Народното събрание. Така е по закон. Правителството е свободно да направи с тези пари, каквото пожелае, без да се постанова Народното събрание да ги управлява. И по тази причина едни градове и общини са „ обичани “ на властта, а други не. Практиката е порочна, тъй като по този начин се губи тласъка на положителните мениджъри кметове да развиват общините.
В момента светът е изправен пред нова икономическа рецесия. За това сигнализират международни икономисти - нобелови лауреати, Ангъс Дийтън (2015 г.), Естер Дюфло и Майкъл Кремър (2019 г.), както и известният Джоузеф Стиглиц – консултант на двама американски президенти по икономическите въпроси. Тези икономисти настояват, че новата рецесия, най-късно до две години, ще обхване света. И това е отвън вредите от коронавирус епидемията. Вдигането на налозите, когато наближава международна рецесия, е пагубно. Бизнесът стартира да се задъхва и вместо да му се даде въздух, ние го до унищожаваме. А на популацията, като му вдигнеш налозите, доста мъчно претърпява тези рецесии и част от хората стопират да ги заплащат. Като следим сериозното нарастване на цените на главната кошница хранителни артикули в последно време, е ясно, че рецесията към този момент е почнала. И нарастването на данъчната тежест ще удари директно хората. А още в предишното великият икономист Жан Батист Колбер е открил правилото, ч високите налози не пълнят хазната. Известна на всички е и „ Кривата на Лавал “ – високи налози – ниска събираемост. Историята на света е потвърдила от дълго време, че всички протести и революции са почнали не от идеологията, а от влошеното икономическо положение на хората и неверна данъчна политика на ръководещите. Дори Октомврийската гражданска война е почнала не поради идеологическите постулати на Ленин, а поради огромната беднотия на популацията. Едва по-късно идва идеологията.
Данъчната политика на ГЕРБ е извънредно сбъркана. Събират се средства, които, по-късно страната да преразпределя. А същинската икономическа политика прави противоположното, тя понижава налозите, с цел да остави по-голям свободен запас у хората и бизнеса. Това, което вършат в този момент Менда Стоянова и Влади Горанов, на процедура е увеличение на налозите и тичане от отговорност, тъй като те трансферират отговорността за това решение върху кметовете по общини. Този йезуитски по темперамент метод е неприемлив и доста рисков. Защото ще докара до мощно отрицателни стопански феномени в най-близко бъдеще. Философията на децентрализацията е преотстъпване на част от централните налози на районните управляващи. Делегирането на отговорности е съпроводено с прехвърляне на финанси за тяхното осъществяване.