Момиче в реката: Цената на прошката
е късометражен (към 40 минути) документален филм на три години, с " Оскар " и " Еми " в категорията си, режисиран от 40-годишната смугла пакистанска хубавица Шармийн Обаид-Чиной (за наслада, върви по HBO GO).
Историята е потресаваща и най-шокиращото е, че е същинска. Саба е хубава, блага и чистосърдечна пакистанска госпожица, която импулсивно се е влюбила в момчето, за което татко ѝ желае да я омъжи. Той обаче трансформира решението си под давлението на чичото (кандидат-женихът бил от оскъдно семейство), по тази причина е открит нов младоженец, зет на чичото. Саба е обезверена, скрито се омъжва за обичания и се придвижва при него. Бащата и чичото идват да я вземат, заклеват се в Корана, че няма да ѝ сторят нищо, след което стопират до реката, бащата я прострелва в главата, увиват я в чувал и я хвърлят във водата.
1000 дами на година в Пакистан стават жертва на т.нар. убийства на достойнството. В XXI век.
Различното е, че Саба оцелява. Успяла е да помръдне глава, обезобразена е, само че е жива (куршумът е минал през бузата). Освен това е смогнала да излезе от чувала, да изплува, да стигне до бензиностанция. Девойката е в болница, бащата и чичото са в пандиза, тя се заклева, че в никакъв случай няма да им елементарни, излъгали са с ръка върху Корана, Аллах ще ги накаже. Аллах не бърза...
В тази полуда единствените читави и естествени са образованият и всемирски прокурор и (за моя голяма изненада) служител на реда с дълга брада и намерено и мъдро лице, за който убийството си е ликвидиране и в Корана няма никаво опрощение за него. Но в мюсюлманските страни (всеки, който е гледал някой ирански филм, знае) в случай че околните простят на килъра, той може да излезе от пандиза. Баща убива щерка си, близките му простят и той не лежи и ден!
Тук старейшините и фамилията на брачна половинка на Саба я натискат да елементарни, сменят ѝ юриста. Трябва да живеят дружно, без дрязги, килърът семейство храни, майката е немногословна и внимателна пред камерата, само че сестрата (!) оправдава дейностите на татко си, тъй като в този момент поради Саба никой не ги уважавал! Уважение!
Бащата, на собствен ред, изсъхнал и жилест елементарен човечец с дълъг изострен нос и провокационен взор, изобщо не се разкайва. На въпроса на режисьорката къде в Корана написа, че може да убие щерка си, той отвръща: " А къде написа, че дъщерята може да не слуша татко си? ". Доводите са като от клип на Тръмп: истината не е истина, а това, че някъде не написа нещо, което е ясно за всеки рационален и честен човек, значи, че то не е валидно. Друг родител споделя в прав текст: " Аз съм отгледал децата си, по тази причина мога да разполагам с живота им. " Без да се замисли, че в миналото неговият татко със същите думи принудително и без спор е определил и неговия живот.
Уж Пакистан е народна власт, а е 10 века обратно и още няколко настрана: няма свободна воля, пълноправие и обучение за дамите, единствено печка и леген. Но има " почитание " и убийци на независимост. Този филм ме ядоса трайно и същински. И Оскаровата тирада на режисьорката Шармийн, че откакто гледал кино лентата, президентът заречен да промени законите, напълно не ме успокои. Тези неща би трябвало да се вземат решение от свободно, зряло, просветено и съвременно общество, а не да се спускат от горната страна от някой " покровител ". Но това Саба (а несъмнено и нейната щерка, която тя желае да образова и да направи независима) няма да го доживее.
Автор: Бистра Андреева
Историята е потресаваща и най-шокиращото е, че е същинска. Саба е хубава, блага и чистосърдечна пакистанска госпожица, която импулсивно се е влюбила в момчето, за което татко ѝ желае да я омъжи. Той обаче трансформира решението си под давлението на чичото (кандидат-женихът бил от оскъдно семейство), по тази причина е открит нов младоженец, зет на чичото. Саба е обезверена, скрито се омъжва за обичания и се придвижва при него. Бащата и чичото идват да я вземат, заклеват се в Корана, че няма да ѝ сторят нищо, след което стопират до реката, бащата я прострелва в главата, увиват я в чувал и я хвърлят във водата.
1000 дами на година в Пакистан стават жертва на т.нар. убийства на достойнството. В XXI век.
Различното е, че Саба оцелява. Успяла е да помръдне глава, обезобразена е, само че е жива (куршумът е минал през бузата). Освен това е смогнала да излезе от чувала, да изплува, да стигне до бензиностанция. Девойката е в болница, бащата и чичото са в пандиза, тя се заклева, че в никакъв случай няма да им елементарни, излъгали са с ръка върху Корана, Аллах ще ги накаже. Аллах не бърза...
В тази полуда единствените читави и естествени са образованият и всемирски прокурор и (за моя голяма изненада) служител на реда с дълга брада и намерено и мъдро лице, за който убийството си е ликвидиране и в Корана няма никаво опрощение за него. Но в мюсюлманските страни (всеки, който е гледал някой ирански филм, знае) в случай че околните простят на килъра, той може да излезе от пандиза. Баща убива щерка си, близките му простят и той не лежи и ден!
Тук старейшините и фамилията на брачна половинка на Саба я натискат да елементарни, сменят ѝ юриста. Трябва да живеят дружно, без дрязги, килърът семейство храни, майката е немногословна и внимателна пред камерата, само че сестрата (!) оправдава дейностите на татко си, тъй като в този момент поради Саба никой не ги уважавал! Уважение!
Бащата, на собствен ред, изсъхнал и жилест елементарен човечец с дълъг изострен нос и провокационен взор, изобщо не се разкайва. На въпроса на режисьорката къде в Корана написа, че може да убие щерка си, той отвръща: " А къде написа, че дъщерята може да не слуша татко си? ". Доводите са като от клип на Тръмп: истината не е истина, а това, че някъде не написа нещо, което е ясно за всеки рационален и честен човек, значи, че то не е валидно. Друг родител споделя в прав текст: " Аз съм отгледал децата си, по тази причина мога да разполагам с живота им. " Без да се замисли, че в миналото неговият татко със същите думи принудително и без спор е определил и неговия живот.
Уж Пакистан е народна власт, а е 10 века обратно и още няколко настрана: няма свободна воля, пълноправие и обучение за дамите, единствено печка и леген. Но има " почитание " и убийци на независимост. Този филм ме ядоса трайно и същински. И Оскаровата тирада на режисьорката Шармийн, че откакто гледал кино лентата, президентът заречен да промени законите, напълно не ме успокои. Тези неща би трябвало да се вземат решение от свободно, зряло, просветено и съвременно общество, а не да се спускат от горната страна от някой " покровител ". Но това Саба (а несъмнено и нейната щерка, която тя желае да образова и да направи независима) няма да го доживее.
Автор: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ