Един от най-добрите филми с Райън Гослинг
е един от петте най-хубави кино лентата на 2003 г. ( " Чикаго ", " Пианистът ", " Говори с нея ", " Относно Шмид " ) и постоянно когато имам опция, го виждам. Странното е, че режисьорът (и сценарист) Матю Райън Хоуг по-късно не снима нищо, а звездният каст (прекалено демонизираният в последно време исполин даже е продуцент) приказва задоволително за качествата на историята.
Лиланд ( при започване на пътя) е свенлив и чудноват, само че приветлив, забавен и интелигентен младеж. Той убива с нож Райън (Майкъл Уелч), бавноразвиващия се по-малък брат на приятелката си Беки Полард (Джина Малоун), привлекателна, гъвкава, нежна и сексапилна госпожица с минало (наркотици), която го е изоставила, за да се върне при дилъра си и някогашен ухажор, преди малко излязъл от пандиза. Като че ли всичко е ясно, има причина, мотив, претекст. Дали?
Семейството на Беки е необичайно - родителите ѝ са приели у дома приятеля на по-голямата щерка Джули (Мишел Уилямс), изящна, изтънчена, очилата, Алън (Крис Клайн), гиздав красавец и спортна звезда.
Още през цялото време ни е ясно, че нещо не е както би трябвало.
Майката на Лиланд, Мерибет (Лина Олин), е повехнала и отрудена занемарена красавица към 40-те, сама го отглежда, а татко му Албърт Фицджералд () е знаменит публицист, самовлюбен егоцентрик, мистериозен аскет, сардоничен човекомразец и нападателен събеседник - пращал му е самолетни билети, с цел да обикаля света, само че не е държал да се виждат. Сега се връща за процеса.
Пърл (Дон Чийдъл) пък е педагог и учител в поправителното учебно заведение, където настаняват килъра до делото и присъдата. Пърл е неуспешен публицист, отзивчив, съчувствен, учтив и внимателен афроамериканец, който желае да помогне на момчето, да го разбере, само че и егоистично събира материал за възможна книга по тематиката.
Дали да подариш гибел, не е състрадание?
Още през цялото време ни е ясно, че нещо не е както би трябвало. Лиланд е добър, благ, образован, радушен, а в изповедите пред Пърл споделя, че е имал другарство и фамилиарност с по-възрастна жена (Шерилин Фен) в Ню Йорк, за която е бил сигурен, че има съвършеното семейство и съвършен благополучен живот, само че покъртен схваща, че брачният партньор ѝ я е изоставил. Наблюдавал е и жертвата и е бил уверен, че е бясно влюбен в момиче, което в никакъв случай няма да му обърне внимание...
В един свят, цялостен с горест, тъга, разрушени фантазии и тъга, макар красивия, елементарен, удовлетворен и бляскав живот, дали да подариш гибел, не е състрадание (спестяваш на индивида безкрайни страдания)? И дали единствено някой неузрял може да разсъждава по този начин, чиито нежни и неукрепнали рамене са смазани от тежестта на непознатото злощастие?
Нямаме време да разсъждаваме над това, тъй като второ, този път нормално, предвидимо, обосновано и неотклонно ликвидиране поставя завършек на всичко. Всъщност не - подозрението и неудовлетворението ни глождят дълго след края на кино лентата.
Лиланд ( при започване на пътя) е свенлив и чудноват, само че приветлив, забавен и интелигентен младеж. Той убива с нож Райън (Майкъл Уелч), бавноразвиващия се по-малък брат на приятелката си Беки Полард (Джина Малоун), привлекателна, гъвкава, нежна и сексапилна госпожица с минало (наркотици), която го е изоставила, за да се върне при дилъра си и някогашен ухажор, преди малко излязъл от пандиза. Като че ли всичко е ясно, има причина, мотив, претекст. Дали?
Семейството на Беки е необичайно - родителите ѝ са приели у дома приятеля на по-голямата щерка Джули (Мишел Уилямс), изящна, изтънчена, очилата, Алън (Крис Клайн), гиздав красавец и спортна звезда.
Още през цялото време ни е ясно, че нещо не е както би трябвало.
Майката на Лиланд, Мерибет (Лина Олин), е повехнала и отрудена занемарена красавица към 40-те, сама го отглежда, а татко му Албърт Фицджералд () е знаменит публицист, самовлюбен егоцентрик, мистериозен аскет, сардоничен човекомразец и нападателен събеседник - пращал му е самолетни билети, с цел да обикаля света, само че не е държал да се виждат. Сега се връща за процеса.
Пърл (Дон Чийдъл) пък е педагог и учител в поправителното учебно заведение, където настаняват килъра до делото и присъдата. Пърл е неуспешен публицист, отзивчив, съчувствен, учтив и внимателен афроамериканец, който желае да помогне на момчето, да го разбере, само че и егоистично събира материал за възможна книга по тематиката.
Дали да подариш гибел, не е състрадание?
Още през цялото време ни е ясно, че нещо не е както би трябвало. Лиланд е добър, благ, образован, радушен, а в изповедите пред Пърл споделя, че е имал другарство и фамилиарност с по-възрастна жена (Шерилин Фен) в Ню Йорк, за която е бил сигурен, че има съвършеното семейство и съвършен благополучен живот, само че покъртен схваща, че брачният партньор ѝ я е изоставил. Наблюдавал е и жертвата и е бил уверен, че е бясно влюбен в момиче, което в никакъв случай няма да му обърне внимание...
В един свят, цялостен с горест, тъга, разрушени фантазии и тъга, макар красивия, елементарен, удовлетворен и бляскав живот, дали да подариш гибел, не е състрадание (спестяваш на индивида безкрайни страдания)? И дали единствено някой неузрял може да разсъждава по този начин, чиито нежни и неукрепнали рамене са смазани от тежестта на непознатото злощастие?
Нямаме време да разсъждаваме над това, тъй като второ, този път нормално, предвидимо, обосновано и неотклонно ликвидиране поставя завършек на всичко. Всъщност не - подозрението и неудовлетворението ни глождят дълго след края на кино лентата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ