Цената ти, Бойко, вече не струва!
Е, доживяхме и това – до неотдавна Бойко Борисов размахваше кости на покойници за политически цели, а към този момент и на живи, поначупени. Убитият от комунистите дядо на премиера бе сменен съгласно потребностите на деня с пребития студент Евгени Марчев. „ Това в никакъв случай не е било толерирано от нас. Но неговият дядо болшевик не ни е дал опция в миналото ние да отидем да учим в Брюксел, Лондон, " Харвард " и където и да било. На тяхната възраст ни караха, когато имаше повреда в Чернобил и се стелеше радиоактивен прахуляк, да маршируваме на митинги с червени връзки. Тази народна власт им даде опция да могат да идат да учат, да работят, да пътуват, да видят света ”. С тези думи Борисов обговори полицейското принуждение над младежа. И по този начин съгласно излиянията му се оказа, че животът на дядото и боят над внука са свързани в обща тема; нещо от рода на – „ Не е хубаво, че е обичай, но дядо му е болшевик! ”. Вече трети ден всеки естествен българин се чуди
може ли човек с глава на раменете
да създаде тъкмо такива изречения; още повече когато биографията на създателя крепко е обвързвана с ръководителя на Българска комунистическа партия Живков, взел участие е във Възродителния развой (според личните му признания), при чернобилския дъжд не е бил дете, а е градил кариера в Министерство на вътрешните работи, един от репресивните апарати на Българска комунистическа партия. Пък и комунистите ли пречеха на такива като Борисов да се изучат? Нима повода не е очевадната оскъдност в интелектуалния багаж? Но с чудене или без, изявлението е реалност, а то е извънредно морално проваляне, за което не е измислена писменост да се опише.
Интересното обаче е, че в политически проект тази явна подлост на Борисов не е просто словесна хрумка. Тя е част от линията на държание в най-трудните дни на премиерския му живот.
Вече е позабравено, само че огромният гърмеж, който в миналото роди политика Борисов и хвърли омайност върху популацията, почиваше върху три усещания на облика му – Бойко Възмездителят, наказващ всички дребни и едри крадци, Бойко, който се разправя с Движение за права и свободи, и Бойко, който пази народа от комунистите.
Първите два мита доста от дълго време са разсъблечени.
Но третият се оказа резистентен и най-ефективен – с помощта на него той се окичваше с какви ли не „ достоверно десни ” брошки, включително „ историческия компромис ” през 2014 година, още един предходната есен тук-там на общинския избор. Днес около изявите на Христо Иванов, а и на Минеков, Хаджигенов и Бабикян (също част от този сегмент) се ражда ново дясно – без Борисов. Какво е то, ще го бъде ли, не се знае, само че пръкне ли се в действителност, ще се счупи последната ос, към която в миналото из националните въжделения се завъртя „ планетата Борисов ”. Точно заради тази причина в този момент образецът не стопира да показва почитание към Иванов ( въпреки „ Демократична България ” да му прави поразии), а и непрекъснато натъртва, че за власт се точат тия, които „ знаем, че не могат да ръководят ” (избирателно прицелване в БСП).
С тази тактичност Борисов се е вкопчил в изтласкващото го дясно
и отново посредством нея се мъчи да разделя площада – десните хора да прозрат, че мястото им не е при Българска социалистическа партия. И тъкмо тази политиканщина в последна сметка докара до общ роман за момчето и дядо му, примесена с обикновено неявяване на морал. Получи се следното: „ Биха го, неприятно е, но ето – живее в чужбина, пък ние преди време..., тъй като комунистите... - народна власт царува като няма комунисти, да я пазим! ”. Така
Бойко Демократа опита да рефрешне образа на Бойко Не-комуниста
с вяра да избави последното изречение от блестящия в миналото етикет. Не му се получава.
Но това не е всичко. Политическата линия на държание на Борисов има и втора характерност – готовността да каже и невъзможното, с цел да усмири някак митингите. Натискане на педала до дъно с цялата тържественост. Единствено властта е задачата, нищо друго. Чуха ли да вземем за пример тия дни българите, че се задава най-страшното, в случай че клатят ръководството – разпад на етническия мир? Да, чуха го преди уикенда край „ Догансарай ” (и никакъв мир не се разпадна, в противен случай – спорещите страни пяха химна). А чуха ли, че митинги посред ковид са рискови за здравето? Да, и това чуха (макар че, до момента в който нямаше митинги, Борисов персонално два пъти разреши нощните кръчмарски сборища).
А яви ли им се той като един ангел пазител,
бдящ да не сторят пакост? Да, трябваше да изтърпят и среднощна логорея на застаналия пред иконата министър председател. Очевидно тия дни той и съветниците му се раздават на макс, изстискват най-хубавото от себе си, само че могат малко. В този ред пристигна и въпиещата нелепост за дядото, чиято комунистическа биография надали не оправдава багра над внука. Но по-интересното е какво ли остава да забележим идващите дни? Може би Бойко с голи ръце изражда пухкаво, сладко бебе?! Ха нека, тъй като страхът да не падне от власт до момента ражда само чудовища!
Третият детайл от политическата линия на премиера е посланието, адресирано до Министерство на вътрешните работи и другите органи на реда. Има ли още неразбрали, че след широкоспектърния изказ на премиера (плюс туткането при проверката) случаят ще остане без последици? Дори да бъде оповестено наказване, ще е официално.
И тъй като в последна сметка иде тирада за чисто човешки действия, ето едни други думи. Каза ги дядото на Евгени: „ Нямам протекция от никого. В моя живот самичък съм се борил и всичко, което съм постигнал, съм го направил с моя труд. Омерзен съм, не ви прави чест да слизате толкоз ниско, да вършиме такива изказвания. Комунистът аз съм ви попречил да учите? На мене никой не ми е пречил в никакъв случай в живота, тъй като знаеха, че съм почтен, честно дете. Навсякъде ми даваха път и аз вървях. И това, което желаех, аз го реализирах - ослепителен хирург. Може да наподобява пренебрежително, може да наподобява даже непристойно, само че
това е моята цена, тя е от хората.
Вие от живота на моя внук искахте да дадете гибел, а аз от гибелта 50-60 години съм създавал живот. Животът, това е най-висшата полезност на нашето общество. Няма нищо по-хубаво от това, по-ценно и по-драго ”. Думите са на доктор Димитър Димитров. Чу ли, Бойко, цената?! За цената иде тирада, разбираш ли? Колкото и дълго да останеш на власт, твоята човешка цена към този момент не коства. И в тая работа няма комунисти и не-комунисти!
може ли човек с глава на раменете
да създаде тъкмо такива изречения; още повече когато биографията на създателя крепко е обвързвана с ръководителя на Българска комунистическа партия Живков, взел участие е във Възродителния развой (според личните му признания), при чернобилския дъжд не е бил дете, а е градил кариера в Министерство на вътрешните работи, един от репресивните апарати на Българска комунистическа партия. Пък и комунистите ли пречеха на такива като Борисов да се изучат? Нима повода не е очевадната оскъдност в интелектуалния багаж? Но с чудене или без, изявлението е реалност, а то е извънредно морално проваляне, за което не е измислена писменост да се опише.
Интересното обаче е, че в политически проект тази явна подлост на Борисов не е просто словесна хрумка. Тя е част от линията на държание в най-трудните дни на премиерския му живот.
Вече е позабравено, само че огромният гърмеж, който в миналото роди политика Борисов и хвърли омайност върху популацията, почиваше върху три усещания на облика му – Бойко Възмездителят, наказващ всички дребни и едри крадци, Бойко, който се разправя с Движение за права и свободи, и Бойко, който пази народа от комунистите.
Първите два мита доста от дълго време са разсъблечени.
Но третият се оказа резистентен и най-ефективен – с помощта на него той се окичваше с какви ли не „ достоверно десни ” брошки, включително „ историческия компромис ” през 2014 година, още един предходната есен тук-там на общинския избор. Днес около изявите на Христо Иванов, а и на Минеков, Хаджигенов и Бабикян (също част от този сегмент) се ражда ново дясно – без Борисов. Какво е то, ще го бъде ли, не се знае, само че пръкне ли се в действителност, ще се счупи последната ос, към която в миналото из националните въжделения се завъртя „ планетата Борисов ”. Точно заради тази причина в този момент образецът не стопира да показва почитание към Иванов ( въпреки „ Демократична България ” да му прави поразии), а и непрекъснато натъртва, че за власт се точат тия, които „ знаем, че не могат да ръководят ” (избирателно прицелване в БСП).
С тази тактичност Борисов се е вкопчил в изтласкващото го дясно
и отново посредством нея се мъчи да разделя площада – десните хора да прозрат, че мястото им не е при Българска социалистическа партия. И тъкмо тази политиканщина в последна сметка докара до общ роман за момчето и дядо му, примесена с обикновено неявяване на морал. Получи се следното: „ Биха го, неприятно е, но ето – живее в чужбина, пък ние преди време..., тъй като комунистите... - народна власт царува като няма комунисти, да я пазим! ”. Така
Бойко Демократа опита да рефрешне образа на Бойко Не-комуниста
с вяра да избави последното изречение от блестящия в миналото етикет. Не му се получава.
Но това не е всичко. Политическата линия на държание на Борисов има и втора характерност – готовността да каже и невъзможното, с цел да усмири някак митингите. Натискане на педала до дъно с цялата тържественост. Единствено властта е задачата, нищо друго. Чуха ли да вземем за пример тия дни българите, че се задава най-страшното, в случай че клатят ръководството – разпад на етническия мир? Да, чуха го преди уикенда край „ Догансарай ” (и никакъв мир не се разпадна, в противен случай – спорещите страни пяха химна). А чуха ли, че митинги посред ковид са рискови за здравето? Да, и това чуха (макар че, до момента в който нямаше митинги, Борисов персонално два пъти разреши нощните кръчмарски сборища).
А яви ли им се той като един ангел пазител,
бдящ да не сторят пакост? Да, трябваше да изтърпят и среднощна логорея на застаналия пред иконата министър председател. Очевидно тия дни той и съветниците му се раздават на макс, изстискват най-хубавото от себе си, само че могат малко. В този ред пристигна и въпиещата нелепост за дядото, чиято комунистическа биография надали не оправдава багра над внука. Но по-интересното е какво ли остава да забележим идващите дни? Може би Бойко с голи ръце изражда пухкаво, сладко бебе?! Ха нека, тъй като страхът да не падне от власт до момента ражда само чудовища!
Третият детайл от политическата линия на премиера е посланието, адресирано до Министерство на вътрешните работи и другите органи на реда. Има ли още неразбрали, че след широкоспектърния изказ на премиера (плюс туткането при проверката) случаят ще остане без последици? Дори да бъде оповестено наказване, ще е официално.
И тъй като в последна сметка иде тирада за чисто човешки действия, ето едни други думи. Каза ги дядото на Евгени: „ Нямам протекция от никого. В моя живот самичък съм се борил и всичко, което съм постигнал, съм го направил с моя труд. Омерзен съм, не ви прави чест да слизате толкоз ниско, да вършиме такива изказвания. Комунистът аз съм ви попречил да учите? На мене никой не ми е пречил в никакъв случай в живота, тъй като знаеха, че съм почтен, честно дете. Навсякъде ми даваха път и аз вървях. И това, което желаех, аз го реализирах - ослепителен хирург. Може да наподобява пренебрежително, може да наподобява даже непристойно, само че
това е моята цена, тя е от хората.
Вие от живота на моя внук искахте да дадете гибел, а аз от гибелта 50-60 години съм създавал живот. Животът, това е най-висшата полезност на нашето общество. Няма нищо по-хубаво от това, по-ценно и по-драго ”. Думите са на доктор Димитър Димитров. Чу ли, Бойко, цената?! За цената иде тирада, разбираш ли? Колкото и дълго да останеш на власт, твоята човешка цена към този момент не коства. И в тая работа няма комунисти и не-комунисти!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ