Симеон Сакскобургготски загуби и Врана
Дворецът "Врана " е благосъстоятелност на страната, а не на българската царска династия. Това решение взе Софийският градски съд, с докладчик съдията Петя Алексиева.
Резиденцията, която от години Симеон Сакскобургготски употребява като собствен дом, ще се върне в патримониума на държавната благосъстоятелност. Това е поредият удар против апетитите на някогашния министър председател и титулуван монарх Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, които единствено преди месец изгубиха дефинитивно и делото за собствеността върху стопанството в резиденция "Врана " и парцела от 1414 дка край двореца. И тогава Върховният касационен съд се произнесе в интерес на българската страна и те остават нейно владеене.
Това не е първото изгубено дело от семейството на царя. След десетките каузи, които фамилията му води за така наречен царски парцели, до момента съдът е признал собствеността на страната върху дворците "Кричим ", "Саръгьол " и "Ситняково ". Все още няма дефинитивно изговаряне по делата за "Царска Бистрица " и за претенцията на семейството към 16 500 дка гори в Рила.
Що се отнася до двореца "Врана " - и това дело сигурно ще продължи и на по-горна инстанция, само че надали се чака поврат в позицията на магистратите. Самата резиденция беше първият реституиран "царски " парцел. Това стана през 2001-ва, когато тогавашният кмет на София Стефан Софиянски издаде заповед за даването на двореца на царската фамилия.
За да върне жеста на постоянно усмихнатия градоначалник, незабавно след реституцията Симеон Сакскобургготски подари парка "Врана " на Столичната община, само че си резервира правото на прилагане. Сега паркът е отворен за гости през уикенда.
Тук е моментът да напомним, че настоящето решение в действителност не е изненада, защото то беше предшествано от делото за резиденция "Кричим ". А то беше основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и на сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на интендантството. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Именно решението по този проблем обуслови всички следващи решения на българските съдилища и за останалите парцели, с които претенциите на семейството бяха отхвърлени.
Очевидно решенията на нашите магистрати надалеч не са по усета на Кобургите. Въпреки обстоятелството, че в българския съд страната продължава да печели делата против тях и да отхвърля претенциите им за десетките парцели, които те афишират за "лични ", семейството не се отхвърля от правосъдните разногласия за тях. Симеон Сакскобургготски (който преди години пристигна да "оправи " България за 100 дни) и сестра му заведоха искове против България в съда в Страсбург и започнаха да я съдят. В средата на април Европейският съд по правата на индивида обаче отхвърли жалбата на семейството за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция "Кричим ". Но делото в Страсбург ще продължи, защото и жалбите не престават. Този път те са ориентирани против наложения през 2009-а от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен царски парцели.
Фамилията и България получиха период до края на септември да се спогодят по делото, преди съдът да се произнесе дефинитивно. Наложеният тогава мораториум трябваше да е краткотраен - до приемането на закон, който да уреди въпроса с т.нар царски парцели. А задачата на възбраната бе да се обезпечат заведените към този момент от царската фамилия правосъдни каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент близо девет години, само че в това време няма и закон. В Страсбург царската фамилия се жалва, че мораториумът я е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. В същото време тя няма право да заведе дело за обжалване на мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание.
Предстои съдът в Страсбург да реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците "Саръгьол " и "Ситняково ". За разлика от резиденцията "Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, само че след това му бяха отнети след решението на съда.
В края на предходната година Сакскобургготски предложи на страната извънсъдебно съглашение поради делото в Страсбург. Тогава се заприказва за приемане на специфичен закон за царските парцели и даже за компенсиране на царската фамилия, само че самодейността бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Резиденцията, която от години Симеон Сакскобургготски употребява като собствен дом, ще се върне в патримониума на държавната благосъстоятелност. Това е поредият удар против апетитите на някогашния министър председател и титулуван монарх Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, които единствено преди месец изгубиха дефинитивно и делото за собствеността върху стопанството в резиденция "Врана " и парцела от 1414 дка край двореца. И тогава Върховният касационен съд се произнесе в интерес на българската страна и те остават нейно владеене.
Това не е първото изгубено дело от семейството на царя. След десетките каузи, които фамилията му води за така наречен царски парцели, до момента съдът е признал собствеността на страната върху дворците "Кричим ", "Саръгьол " и "Ситняково ". Все още няма дефинитивно изговаряне по делата за "Царска Бистрица " и за претенцията на семейството към 16 500 дка гори в Рила.
Що се отнася до двореца "Врана " - и това дело сигурно ще продължи и на по-горна инстанция, само че надали се чака поврат в позицията на магистратите. Самата резиденция беше първият реституиран "царски " парцел. Това стана през 2001-ва, когато тогавашният кмет на София Стефан Софиянски издаде заповед за даването на двореца на царската фамилия.
За да върне жеста на постоянно усмихнатия градоначалник, незабавно след реституцията Симеон Сакскобургготски подари парка "Врана " на Столичната община, само че си резервира правото на прилагане. Сега паркът е отворен за гости през уикенда.
Тук е моментът да напомним, че настоящето решение в действителност не е изненада, защото то беше предшествано от делото за резиденция "Кричим ". А то беше основно за разплитане на възела с делата за парцелите на Симеон II и на сестра му. На три инстанции българският съд разгласи, че резиденцията е строена с пари на интендантството. Магистратите одобриха, че няма доказателства, че парцелът е строен с персонални пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези причини реституционните искания на Сакскобургготски бяха отхвърлени. Именно решението по този проблем обуслови всички следващи решения на българските съдилища и за останалите парцели, с които претенциите на семейството бяха отхвърлени.
Очевидно решенията на нашите магистрати надалеч не са по усета на Кобургите. Въпреки обстоятелството, че в българския съд страната продължава да печели делата против тях и да отхвърля претенциите им за десетките парцели, които те афишират за "лични ", семейството не се отхвърля от правосъдните разногласия за тях. Симеон Сакскобургготски (който преди години пристигна да "оправи " България за 100 дни) и сестра му заведоха искове против България в съда в Страсбург и започнаха да я съдят. В средата на април Европейският съд по правата на индивида обаче отхвърли жалбата на семейството за дейностите на българската страна по основния проблем с реституцията на резиденция "Кричим ". Но делото в Страсбург ще продължи, защото и жалбите не престават. Този път те са ориентирани против наложения през 2009-а от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната приложимост на така наречен царски парцели.
Фамилията и България получиха период до края на септември да се спогодят по делото, преди съдът да се произнесе дефинитивно. Наложеният тогава мораториум трябваше да е краткотраен - до приемането на закон, който да уреди въпроса с т.нар царски парцели. А задачата на възбраната бе да се обезпечат заведените към този момент от царската фамилия правосъдни каузи. Мораториумът обаче не е анулиран към този момент близо девет години, само че в това време няма и закон. В Страсбург царската фамилия се жалва, че мораториумът я е сложил в обстановка на правна неустановеност по отношение на собствеността им и методите за нейното потребление. В същото време тя няма право да заведе дело за обжалване на мораториума, защото българският съд не може да се произнася върху това решение на Народното събрание.
Предстои съдът в Страсбург да реши дали България е позволила нарушаване на отбраната на собствеността, правото на обективен развой и правото на заслужено обезщетение. Ще се прегледат решенията на българските съдилища, които признават страната като притежател на дворците "Саръгьол " и "Ситняково ". За разлика от резиденцията "Кричим ", те към този момент бяха върнати от страната на Сакскобургготски, само че след това му бяха отнети след решението на съда.
В края на предходната година Сакскобургготски предложи на страната извънсъдебно съглашение поради делото в Страсбург. Тогава се заприказва за приемане на специфичен закон за царските парцели и даже за компенсиране на царската фамилия, само че самодейността бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ