Изчезналите луни на Марс
Двете луни на Марс с форма на картофи евентуално не са прихванати в орбитата на планетата метеорити. Това демонстрира изчислителен модел на екип учени към Паскал Розенблат от Кралската Белгийска Обсерватория в Брюксел.
Двата спътника на Марс Фобос и Деймос могат да са резултат на гигантското влияние на различен развой, изясняват учените пред „ Nature Geoscience„.
Двете дребни луни на Марс имат диаметър надлежно 12 и 22 километра. Според познатата доктрина, те съставляват прихванати в орбитата на Червената планета метеорити, т.е. небесни тела, които кръжат към Марс вследствие на силата на гравитацията му.
Срещу тази доктрина обаче свидетелстват идеалните траектории на техните орбити. Прихванати от гравитацията метеорити трябваше да обикалят Марс по-скоро в елипсовидни орбити, считат учените.
Розенблат и екипът му в този момент дават друго допустимо пояснение за възникването на Фобос и Деймос. Изследователите са провели компютърна симулация за въздействието на удар на обект с размер 2000 километра в региона на Бореалис в северното полукълбо на Марс.
Според симулацията, след удара се е формирала луна от пръстена, изникнал към планетата. Във външния борд на пръстена по принцип биха се формирали единствено тежки луни. Гравитацията на по-големите луни навътре в пръстена би се намесила във външния борд и по този начин би съдействала за образуването на нови спътници, демонстрира симулацията.
Марс може да е имал доста луни. Приливните сили на Червената планета обаче с времето са ги забавили, евентуално разрушили и те са паднали назад на повърхността – колкото по-големи са били, толкоз по-вероятно е таман това да се е случило.
Тази доктрина е доказуема с търсенето на следи от паднали на повърхността луни, написа Ерик Асфауг от Щатския Университет в Аризона в съпътстващ коментар в профилирано издание.
Фобос и Деймос са се запазили до през днешния ден, само че може двете да са последни в серията падащи луни, чийто край от астрономическа позиция евентуално наближава. Има и друго проучване, съгласно което Фобос до няколко милиона години ще срещне трагичния си край – ще се разбие и ще образува пръстен на Марс.
