„Галъп интернешънъл“: 53% от българите заявяват, че са религиозни
Две трети от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти декларира, че не е набожен
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни. Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог. Според болшинството по света има и живот след гибелта. Мнозинство, също по този начин, се съгласява, че има пъкъл и парадайс (макар че респондентите са по-уверени в съществуването на „ положителното място “, в сравнение с „ неприятното “). Независимо дали са религиозни или не, множеството хора наподобява имат вяра, че има някаква велика мощ оттатък нашите разбирания – Бог. Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Религиозна принадлежност по света
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заевените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ зададе същия въпрос. Като цяло настройките към религията наподобяват релативно постоянни – през 2016 година още веднъж две трети (62%) декларират, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на публичните настройки по света към същите въпроси, заложени и през 2014 година Текущата вълна на изследването в допълнение удостоверява, че възрастта, приходите и образованието са измежду най-важните демографски индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта – толкоз по-висока е заявената набожност. Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи – с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави), прецизират от " Галъп интернешънъл ".
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. И през 2014, и през 2016 година Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни райони, съгласно заявените от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са измежду районите, където хората се дефинират доста по-рядко като религиозни. Азия още веднъж е районът с максимален брой определили се като атеисти. В някои огромни страни като Съединени американски щати и Русия се следи лека смяна в религиозните настройки през последните години. Например 56% в Съединени американски щати и 70% в Русия споделят, че са религиозни през 2014 година Две години по-късно настройките в Съединени американски щати остават същите, до момента в който в Русия заявеният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв – 60% в Щатите и 62% в Русия. Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
За Бог и живота след гибелта
Повечето хора имат вяра, че въпреки всичко има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които споделят, че има Бог. 16 на 100 не имат вяра, че Бог съществува. 10% не са сигурни.
Тези настройки наподобяват значително постоянни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би даже леко се е повишила от 71% през 2016 година Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са измежду районите, където доста огромен дял от хората удостоверяват съществуването на Бог. В доста по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват жителите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се следи по-голямо разделяне в мненията за съществуването на Бог, до момента в който Европейските страни отвън Европейски Съюз и Латинска Америка означават доста по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог, излиза наяве от изследването.
Повечето респонденти по света (57%) считат, че има живот след гибелта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не има вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 15% не могат да кажат.
Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са измежду местата, където хората са най-склонни да имат вяра в задгробния живот. Европейският съюз още веднъж се откроява като мястото, където хората са минимум уверени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските страни отвън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата.
Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да имат вяра в живота след гибелта. Япония, Виетнам и множеството страни от Европейски Съюз наподобяват най-скептични.
Ад и рай
59% имат вяра, че има парадайс, а всеки четвърти отхвърля съществуването му. По-малко хора (но въпреки всичко болшинство – 53%) имат вяра, че съществува и пъкъл.
Религиозните вярвания се оказват мощно устойчиви и постоянни през годините и затова по-малко податливи на краткосрочна смяна. И въпреки всичко и този индикатор наподобява потвърждава, че има леко, съвсем незабележимо изместване по света към повече вяра, написа в изследването си асоциацията.
Къде сме ние?
Обществото ни е измежду умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност, излиза наяве от изследването.
У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години, излиза наяве от изследването.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% вярват в пъкъла и 25% – в парадайса.
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Две трети от популацията по света настояват, че са религиозни. Малко повече са хората, които споделят, че имат вяра в Бог. Според болшинството по света има и живот след гибелта. Мнозинство, също по този начин, се съгласява, че има пъкъл и парадайс (макар че респондентите са по-уверени в съществуването на „ положителното място “, в сравнение с „ неприятното “). Независимо дали са религиозни или не, множеството хора наподобява имат вяра, че има някаква велика мощ оттатък нашите разбирания – Бог. Религиозните вярвания са най-много повлияни от образованието, възрастта и персоналния приход.
Това са част от изводите от особено проучване, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (GIA) в 61 страни, покриващо две трети от световното население (и над 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение). Изследването е част от специфичната изследователска стратегия за 75-ата годишнина на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Религиозна принадлежност по света
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заевените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ зададе същия въпрос. Като цяло настройките към религията наподобяват релативно постоянни – през 2016 година още веднъж две трети (62%) декларират, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на публичните настройки по света към същите въпроси, заложени и през 2014 година Текущата вълна на изследването в допълнение удостоверява, че възрастта, приходите и образованието са измежду най-важните демографски индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта – толкоз по-висока е заявената набожност. Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи – с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави), прецизират от " Галъп интернешънъл ".
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. И през 2014, и през 2016 година Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни райони, съгласно заявените от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са измежду районите, където хората се дефинират доста по-рядко като религиозни. Азия още веднъж е районът с максимален брой определили се като атеисти. В някои огромни страни като Съединени американски щати и Русия се следи лека смяна в религиозните настройки през последните години. Например 56% в Съединени американски щати и 70% в Русия споделят, че са религиозни през 2014 година Две години по-късно настройките в Съединени американски щати остават същите, до момента в който в Русия заявеният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв – 60% в Щатите и 62% в Русия. Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
За Бог и живота след гибелта
Повечето хора имат вяра, че въпреки всичко има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които споделят, че има Бог. 16 на 100 не имат вяра, че Бог съществува. 10% не са сигурни.
Тези настройки наподобяват значително постоянни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би даже леко се е повишила от 71% през 2016 година Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са измежду районите, където доста огромен дял от хората удостоверяват съществуването на Бог. В доста по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват жителите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се следи по-голямо разделяне в мненията за съществуването на Бог, до момента в който Европейските страни отвън Европейски Съюз и Латинска Америка означават доста по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог, излиза наяве от изследването.
Повечето респонденти по света (57%) считат, че има живот след гибелта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не има вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 15% не могат да кажат.
Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са измежду местата, където хората са най-склонни да имат вяра в задгробния живот. Европейският съюз още веднъж се откроява като мястото, където хората са минимум уверени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските страни отвън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата.
Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да имат вяра в живота след гибелта. Япония, Виетнам и множеството страни от Европейски Съюз наподобяват най-скептични.
Ад и рай
59% имат вяра, че има парадайс, а всеки четвърти отхвърля съществуването му. По-малко хора (но въпреки всичко болшинство – 53%) имат вяра, че съществува и пъкъл.
Религиозните вярвания се оказват мощно устойчиви и постоянни през годините и затова по-малко податливи на краткосрочна смяна. И въпреки всичко и този индикатор наподобява потвърждава, че има леко, съвсем незабележимо изместване по света към повече вяра, написа в изследването си асоциацията.
Къде сме ние?
Обществото ни е измежду умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, само че в последните години в някои връзки у нас има и известна динамичност, излиза наяве от изследването.
У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на „ класацията “ по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години, излиза наяве от изследването.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта. 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз – както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г – 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% – че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% – не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% вярват в пъкъла и 25% – в парадайса.
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
В България проучването е финансирано и извършено от „ Галъп интернешънъл болкан “ за международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ