Горчивата страна на майчинството в Изгубената дъщеря
Две сестрички си играят като куклички край младата си майка. Лицата им са гладки, меки и нежни, хубостта им е почтена, бебешка, до момента в който майката разплита косите им в банята. В множеството сцените на къпещи се деца символизират невинността и възприятието за цялост като в майчината вътрешност. Но във кино лентата „ Изгубената щерка “ на Маги Гиленхал са показани подиуми от не толкоз идиличната действителност.
Майката е на колене, гърбът й е огънат под странен ъгъл в преброяване на минутите до края на къпането. Но единствено да се обърне в неправилния миг, децата й може да се подхлъзнат и да потънат под водата. Това е майчинството: безкрайни протяжни моменти на отегчителни занимания, редуващи се с пикове от смут от вероятни произшествия, предугаждане на непредвидими рискове и изпадане в прочувствени дупки.
Повечето филми показват майките и децата като идеализирани облици, вместо да дават непосредствен проект на действителността: майките съставляват безусловната обич, децата са уязвими и нежни. А „ Изгубената щерка “ показва същината на това какво е да си майка, знаците и сантименталността са оставени настрана, с цел да изпъкнат нюансите на реализма. Вместо да затвърди пред публиката, че майките са бастион на сигурността, филмът демонстрира майките като героини, които са непредвидими, непостоянни и от време на време даже плашещи.
Трепетното лице на Леда () в „ Изгубената щерка “ демонстрира, че тя претърпява миг на рецесия. На отмора в Гърция героинята се припича на слънце, до момента в който се пробва да работи. Но внезапно влиза в препирня с жестоко семейство, което нарушава спокойствието на плажа. Това семейство има малко момиченце, което постоянно стиска куклата си в обятията си и, гледайки я, нещо се отключва в Леда. Връща се към спомените от детството на личните й дъщери. Сблъсъкът й с майката на момиченцето, с Нина () и вуйна Кали (Дагмара Доминчик) са наситени със закани за принуждение, а градусът на напрежението се повишава още повече от трескавите мемоари на Леда от ранното майчинство.
В сериозните филми децата рядко се измъкват невредими, доникъде на този се приготвяме за нещастието. Но моментът, в който момичето с куклата изчезва, в действителност е единствено началото на една по-сложна история. Най-накрая разбираме, че Леда не скърби за нищо толкоз безусловно като гибелта. Вместо това тя мисли за по-далечните последствия от избор, който е направила, когато децата й са били дребни, който по едно и също време я е направил това, което е през днешния ден.
Има още...
Майката е на колене, гърбът й е огънат под странен ъгъл в преброяване на минутите до края на къпането. Но единствено да се обърне в неправилния миг, децата й може да се подхлъзнат и да потънат под водата. Това е майчинството: безкрайни протяжни моменти на отегчителни занимания, редуващи се с пикове от смут от вероятни произшествия, предугаждане на непредвидими рискове и изпадане в прочувствени дупки.
Повечето филми показват майките и децата като идеализирани облици, вместо да дават непосредствен проект на действителността: майките съставляват безусловната обич, децата са уязвими и нежни. А „ Изгубената щерка “ показва същината на това какво е да си майка, знаците и сантименталността са оставени настрана, с цел да изпъкнат нюансите на реализма. Вместо да затвърди пред публиката, че майките са бастион на сигурността, филмът демонстрира майките като героини, които са непредвидими, непостоянни и от време на време даже плашещи.
Трепетното лице на Леда () в „ Изгубената щерка “ демонстрира, че тя претърпява миг на рецесия. На отмора в Гърция героинята се припича на слънце, до момента в който се пробва да работи. Но внезапно влиза в препирня с жестоко семейство, което нарушава спокойствието на плажа. Това семейство има малко момиченце, което постоянно стиска куклата си в обятията си и, гледайки я, нещо се отключва в Леда. Връща се към спомените от детството на личните й дъщери. Сблъсъкът й с майката на момиченцето, с Нина () и вуйна Кали (Дагмара Доминчик) са наситени със закани за принуждение, а градусът на напрежението се повишава още повече от трескавите мемоари на Леда от ранното майчинство.
В сериозните филми децата рядко се измъкват невредими, доникъде на този се приготвяме за нещастието. Но моментът, в който момичето с куклата изчезва, в действителност е единствено началото на една по-сложна история. Най-накрая разбираме, че Леда не скърби за нищо толкоз безусловно като гибелта. Вместо това тя мисли за по-далечните последствия от избор, който е направила, когато децата й са били дребни, който по едно и също време я е направил това, което е през днешния ден.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ