Две са основните теории в икономиката - за намеса на

Две са главните теории в стопанската система - за интервенция на страната и за невмешателство. Има обстановки, в които демократичната тактика бива забравяна и частният бранш е подпомаган повече от нормалното. Такава е и актуалната обстановка, освен у нас, само че и в множеството европейски страни. Трябва ли обаче бизнесът да се предоверява на сходни ограничения и какъв брой потребни ще бъдат те за него? Отговора търсим в идващите редове.

Енергийни помощи

След последната среща с национално показаните работодателски организации, държавното управление разгласи три групи енергийни ограничения. Първата е компенсиране на фирмите поради високите цени на тока. Договорено е за “нормална” цена да бъде призната 200 лв. за мегаватчас, като страната ще покрива 80% от нарастването над тази цена. Съответно бизнесът ще заплаща 200 лв. плюс 20% от сумата от горната страна.

Втората мярка планува “замразяване” на цената на природния газ за месец май. Така бизнес и битови консуматори ще заплащат по цената, работила през април. През месец май Комисията за енергийно и водно контролиране усили цените с 14,5 на 100. Това нарастване ще е обезщетено от страната.

Третата мярка, на която бизнесът се съгласи, е най-сетне да бъде основан механизъм за отплата при високи цени на горивата. Той ще работи непрекъснато.

С оглед на тези ограничения се появява разумният въпрос - от кое място страната ще взима пари, с цел да компенсира бизнеса? Като оставим на страна обстоятелството, че по време на инфлация влизат повече пари в бюджета, друга мярка, която държавното управление готви с приемането на актуализацията на държавния бюджет, е изземване на свръхпечалбите в енергетиката.

За естествена ще бъде призната норма на облага от 15%. Над тази облага ще приказваме за свръхпечалба. Ще бъде изземвана свръхпечалбата освен от държавните компании, само че и от частния бизнес. Все още не е ясно по какъв начин тъкмо ще бъде осъществена тази мярка и дали тя няма да докара до намаляване на облагите, било счетоводно, било чисто физически.

До този миг страната изземва облагите на АЕЦ “Козлодуй” . Въпреки че компанията е изплатила напълно своята инвестиция, тя се лишава от опцията да влага пари в разширение на производството си и възобновяване на настоящето. Животът на двата работещи реактора в централата условно може да бъде удължаван още два пъти с по 10 години. След това първата атомна централа ще би трябвало да затвори порти.

Единственото решение за по-дълготрайно битие е построяването на два нови блока . До този миг е избрана само площадка за тях. Затова и мярката за изземване на облагата от фирмите е най-малкото противоречива и оценена от специалистите като решение “на парче” , което може да се окаже нож с две остриета в бъдеще.

По-същия метод стои и въпросът с държавната Топлоелектрическа централа “Марица изток 2” , която до неотдавна беше на загуба. Именно високите цени на електрическата енергия ѝ разрешиха да работи на съвсем цялостен потенциал и да генерира доходи. Макар и страната да е приела проект за затварянето на централата, остава неразбираемо бъдещето на новите мощности там , както и на хората, които работят във въглищната промишленост.

В категорията енергийни ограничения би трябвало да бъде обсъждана и мярката за понижение на част от цените за бита . Идеята на държавното управление е да има две цени - до несъмнено ползване по-ниска, над него - по-висока. Все още няма действителна оценка по какъв начин обаче това ще се отрази на енергийните компании.

Недостатък на енергийните ограничения е, че те не предизвикват бизнеса по никакъв метод да бъде енергийно ефикасен , да договаря по-добре доставките си на електрическа енергия и да влага пари в понижението на потреблението.

Данъчни ограничения

Антиинфлационна мярка, предлагана от държавното управление, е да се вдигне прагът за регистрация по Данък добавена стойност от 50 000 лв. на 100 000 лв.. Идеята не е от през вчерашния ден и от дълго време е търсена от бизнеса. Тя ще бъде в употребява най-вече на микро- и дребния бизнес - ще понижи за тях както административната тежест, по този начин и разноските.

Към тази мярка обаче идва намаляването на Данък добавена стойност за помощ на бита . Държавата възнамерява да понижи Данък добавена стойност от 20 на 9% на хляба и хлебните произведения, на природния газ, на парното и топлата вода. Обратно - ще бъде вдигнат данъкът върху добавената стойност на бирата и виното. За книгите ще се резервира както до момента - 9%.

В множеството случаи тази мярка би трябвало да бъде показана точно като мярка в помощ на бизнеса, а не на потребителите. Не се чака намаляването на Данък добавена стойност да се отрази в крайните цени . Такава е и досегашната процедура, такива са и упованията на Министерството на финансите.

Относно хлебарите това, което смущава бизнеса, е, че действително той ще заплаща 20% Данък добавена стойност за ресурсите за произвеждане, а в цената ще калкулира 9 на 100. Затова и бизнесът изиска по-бързо възобновяване на Данък добавена стойност , с цел да може мярката в действителност да го подкрепи.

Сред ограниченията, които не престават да работят, са заемите с гаранции, които се финансират с европейски средства . Тук ситото минава през банките, които отсяват от общия размер компании, тези които действително имат късмет да оцелеят. Не се подкрепят всички губещи производства.

Прави усещане, че против антиинфлационните ограничения няма сложени условия - да вземем за пример за понижаване на сивия бранш, за повишение на енергийната успеваемост, за поощряване на зелената стопанска система. Вместо това се закърпва обстановката за момента.

Дългосрочна визия какво ще се случи в бъдеще след следващия цикъл на рецесия няма.