Какво предстои за кораба Орион?
Две съществени неща би трябвало да бъдат направени, преди “Орион ” да е подготвен. Първото е тежкотоварна ракета. За полета на 5-ти декември НАСА използваше съществуващата ракета “Делта 4 ”, която бе задоволителна за къс полет оттатък ниска околоземна орбита. “Делта 4 Хеви ” е в действителност най-мощната ракета в употреба, само че няма да е задоволителна за полети до Луната и Марс. За тези полети ще е нужна още по- огромна ракета, която се назовава Space Launch System, и тя няма да е подготвена преди средата на 2018 година. Възможно е да забележим спомагателни отлагания. Първият тестов (безпилотен) полет на “Орион ” с тази ракета ще бъде до Луната, ще се назовава “Изследователска задача – 1 ” и няма да е реалност преди 2018 година, а може би ще стане и към 2020 година.
Второто нещо, което би трябвало да бъде създадено, е сервизен модул. При първия полет “Орион ” хвърча прикачен към горната степен на ракетата от самото начало, което бе задоволително за 4-часов полет. Но за задачи до Луната и Марс би трябвало специфичен съставен елемент, който би трябвало да обезпечи електрическа енергия и напредване. Сервизният модул ще бъде създаден от Европейската галактическа организация – брилянтен ход, който разрешава поделянето на средства и провеждането на интернационалните задачи.
Първият пилотиран полет на “Орион ” е плануван за 2021 година – в случай че няма спомагателни други отлагания. Някои анализатори смятат, че най-рано ще е подготвен за 2024 година – т.е. след цели 10 години! НАСА към момента не е решила какво тъкмо ще вършат астронавтите на този първи пилотиран полет. Обсъждат се към този момент два разновидността и дефинитивно решение би трябвало да бъде взето на 16 декември тази година. Единият вид е безпилотна задача да захване дребен метеорит с размер едвам няколко метра и да го достави в окололунна орбита, където да бъде изучаван от астронавти. Другият вид е безпилотна задача до по-голям метеорит, като задачата е обвързвана с взимане на камък от метеорита и доставката му в окололунна орбита за по-нататъшни проучвания от астронавти. Решението ще бъде взето съгласно настоящите благоприятни условия на организацията.
Пилотираният полет до Марс се възнамерява едвам след 2030 година. Анализаторите са безапелационни, че за задача до Марс, изключително такава, обвързвана с кацане, би трябвало да бъде създаден още хардуер – включително спускаем уред, какъвто още не съществува. Това значи – трябват още доста средства.
Всичко това простира “Орион ” в прекомерно огромен времеви интервал. За това време ще се сменят доста президенти и съставът на Конгреса ще се обнови неведнъж. “Орион ” непрестанно ще е под опасността да бъде преустановен прибързано и да не забележим нито едно от обещанията, които НАСА дава.
