След краха на Минските споразумения Москва може да анексира и Донбас
Две огнища " бушуват " през днешния ден в бившето руско пространство. За Украйна приказваме още от предходната пролет. За Казахстан заговорихме тази седмица.
Двойно повишаване на горивата там провокира протест с незапомнени мащаби: десетки убити, стотици ранени, хиляди задържани. Президентът Касим Жомарт Токаев заприказва за масирано нахлуване на " терористи " и " бандити " против основния град Алмати и повика войски от ръководената от Москва Организация на контракта за групова сигурност.
За намесата си в Алмати съветската страна получи персонални благодарности от казахстанския си сътрудник. За дейностите си към Украйна бе упрекната в " подпалвачество " от Вашингтон. Украйна ще е предмет на серия от съвещания идната седмица, които ще стартират със среща в Женева сред заместниците на първите дипломати на Съединените щати и Русия.
Фьодор Лукянов е основен редактор на списанието " Русия в световната политика " и ръководител на съветската неправителствена организация " Съвет за интернационална и отбранителна политика ".
Руското министерство на външните работи окачестви събитията в Казахстан като " инспириран извън опит за подкопаване на сигурността и териториалната целокупност на страната ". Същевременно към този момент се чуха отзиви, че става дума по-скоро за вътрешнополитическа рецесия и битка за власт сред обособени кланове. Какво е вашето мнение?
Позицията на съветското министерство на външните работи е доста хитро дефинирана. " Инспириран извън " не изключва вътрешен темперамент на събитията. Предполагам, че формалната дефиниция за външната експанзия в дадения случай устройва всички. Участието на Организацията на контракта за групова сигурност нямаше да е допустимо, в случай че проблемите се смятаха за напълно вътрешни, както беше в Киргизстан и Армения. Нямаше да има аргументи, тъй като това е организация против външни закани.
Защо въобще се наложи да се задейства Организацията на контракта за групова сигурност, а не беше поискана директна помощ от Русия? Мисля, че от политически съображения за казахстанските управляващи беше значимо да не наподобява, че просто са пристигнали съветски бойци. Щеше да е по-трудно това да бъде показано пред публиката, изключително пред националистическата ѝ част.
Според мен има още една причина, която изяснява за какво този вид е по-изгоден за казахстанските управляващи. Ако незабавно бяха споделили, че това е вътрешна рецесия, то тогава ясно трябваше да посочат отговорните. Това би означавало да бъде извадена нескрито скритата битка сред обкръжението на някогашния президент и новата власт. Тази битка и по този начин се вижда, само че едно е да се правиш, че това са обособени ексцесии, а друго - да обвиниш някогашната власт в опит за прелом.
Предполагам, че несъмнено е налице външен детайл. Жестокостта на част от протестиращите, информацията за отрязани глави - това очевидно не е казахстански почерк. Наистина става дума за проникването на ислямисти в Южен Казахстан, което се знае и за което се приказва от дълго време. Това го има и сигурно управляващите се постараха да го употребяват, само че същинските аргументи несъмнено са вътрешнополитически. От една страна - насъбраните социално-икономически проблеми, които са доста и които се задълбочиха по време на пандемията. От друга страна - неразбираемия и недовършен преход към нова власт, който евентуално към този момент завърши.
Ще докара ли изпращането на съветските войски в Казахстан до увеличение на националистическите и антируските настроения в страната?
Тук, несъмнено, става дума за алегоричен жест. На казахстанския президент Касим Жомарт Токаев беше належащо да покаже, че Русия е с него и няма да допусне дестабилизиране на ситуацията в страната. Всъщност това е същото, което стана преди година и половина в Беларус. Тогава не се наложи изпращане на войски. Достатъчно беше изказването на Путин, че има сили, които ще дойдат и ще оказват помощ (на Лукашенко), в случай че е належащо. В Казахстан към този момент се наложи физическото наличие на военни контингенти.
Дали това ще ускори националистическите настроения в Казахстан? Мисля, че да, ще ги ускори в избрани кръгове. Работата е там, че тези настроения така и така съществуват. Ако Русия стартира да се държи като благо зайче, то тези настроения ще останат, тъй като са резултат от продължителна историческа еволюция. Можем да кажем, че дълготрайната цел на Русия е да сътвори подобен инструмент за въздействие, който би принудил казахстанските управляващи по-рязко да се разграничават от тези националистически течения. През последните година и половина - две казахстанските управляващи не насърчаваха, само че и не пречеха изключително на увеличението на тези настроения.
Тези настроения не са преобладаващи. Както нормално, националистите са неголяма, само че доста дейна група. Така или другояче Русия щеше да се сблъска с този проблем. Мисля, че в този момент, колкото и необичайно да наподобява, рискът от спор на тази основа понижа. Да, националистите могат да станат по-радикални, само че в това време ще знаят, че в този момент дейностите им ще бъдат доста по-рисковани за самите тях, в сравнение с преди тези събития.
Да отправим взор към най-важното интернационално събитие през идната седмица. На 10 януари в Женева стартират руско-американските договаряния по поисканите от Москва гаранции за сигурност. Русия упорства да спре по-нататъшното разширение на НАТО на изток и да не бъдат разполагани настъпателни оръжия наоколо до границите ѝ. Доколко изпълними са тези претенции?
Официално съветските дипломати споделят, че не може да има никакви договаряния, че това не е меню по желание, а сложен обяд. Ето ви нашите условия! Изпълнявайте ги или ги отхвърляйте! Мисля, че на процедура нещата не стоят тъкмо по този начин. Това, което бих нарекъл триумф на съветската дипломация, е фактът, че договарянията са оповестени и наподобява ще се състоят. Това значи, че Западът признава съществуването на проблем с европейската сигурност.
Това е нещо ново. Досега, в продължение на доста години и дори десетилетия, споделяха, че има проблем не с европейската сигурност, а с Русия. Русия саботира мирния европейски ред. Русия отхвърля да играе по разпоредбите. Русия постоянно е недоволна и не знае какво желае. Трябва да я усмирим и тогава всичко ще бъде наред. От съветска страна постоянно се твърдеше, че казусът не е в нас, а в това, че след Студената война бяха открити правила, които не регистрират ползите на всички, най-много съветските ползи.
Сега естествено поражда идващият въпрос и той е до каква степен признаването на обстоятелството може да докара до поправяне на системата. Тук има някои неща, които евентуално могат да бъдат съгласувани. Преди всичко съответните параметри на западното и на съветското военно наличие в Източна Европа. Мисля, че в Москва добре схващат, че условието публично да се разгласи преустановяване на разширението на НАТО на изток е неизпълнимо. Изглежда, една от задачите на Русия е да се затвърди схващането, че фактическото по-нататъшно разширение е невероятно.
Като цяло в НАТО схващат това. Казвайки, че никой не може да се меси при приемането на решенията за присъединение към Алианса, би трябвало да имаме поради, че самите решения се одобряват предвид на избрана конюнктура. А ситуацията напряко крещи, че не би трябвало да има по-нататъшно разширение, тъй като с всяка последваща стъпка проблемите се усилват.
Какво очаквате от съвещанието на Съвета Русия - НАТО на 12 януари и от договарянията в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа ден по-късно?
Едно е ясно - че от трите формата на идните договаряния най-важни са двустранните договаряния сред Русия и Съединените щати. Всичко зависи от тях. Що се отнася до НАТО и изключително Организацията за сигурност и съдействие в Европа, това е гарнитура към главното меню - с цел да не се основава чувството, че ориста на европейските съдружници се взема решение зад тила им.
Какво ще направи Русия, в случай че договарянията се провалят? И каква е вероятността от съветско военно навлизане в Украйна?
Според мен се фиксираме прекалено в Украйна. На базата на западните мнения и медийни изявления може да се направи изводът, че всичко се случва поради Украйна. За Русия в действителност Украйна е единствено инструмент за напън върху Запада, до момента в който Западът е уверен, че Русия желае да я завоюва. Какви стъпки може да предприеме Москва при неуспех на договарянията? Мисля, че, както президентът Путин сподели на дипломатите преди два месеца, ще има растеж на напрежението като цяло, ще стартира, несъмнено, конкуренция във въоръжаването, т.е. разполагане на нови съветски системи. Със сигурност това ще провокира доста нервна реакция в Източна Европа, изключително в Прибалтика и в Полша.
Според мен задачата на Русия е да направи по този начин, че играта в Източна Европа да стане толкоз скъпоструваща за Съединените щати - и то не от позиция на парите, а на силите, времето и ресурсите - че да отклони вниманието им от всичко останало. Според доста коментатори в Москва Байдън желае да избегне тъкмо подобен сюжет, тъй като той счита, че не това е най-важното. Най-важното за Съединените щати е Азия и Китай или, по-точно, вярно проведеното опълчване на Китай, при което Америка резервира превъзходството си. Струва ми се, че това е наследството, което Байдън желае да остави на почитателите си.
Възможно ли е Съединените щати да предложат на Русия нещо, което да я подтиква да преразгледа стратегическото си партньорство с Китай?
Да имаш подобен комшия, да имаш такава граница, да виждаш по какъв начин целият стратегически ландшафт в Евразия се трансформира в интерес на Китай и да вървиш към спор с него, това е малоумие. Не Байдън, само че Тръмп си мислеше, че в случай че Америка подмятна някакъв кокал на Русия, то тя ще загърби Китай и ще се обърне към Съединените щати. Не, това не е допустимо, само че в случай че стане, ще бъде невероятна нелепост.
Нека се върнем на тематиката Украйна и по-точно на обстановката в Донбас. Очевидно е, че Украйна не има намерение да извършва Минските съглашения, тъй като не са преференциални за нея. Очевидно е, че Русия не желае да ги ревизира, тъй като я устройват. Има ли излаз от задънената улица?
Някъде до 2019 година, макар всички компликации, Русия се стремеше към реализация на Минските съглашения, а точно - към връщане на Донбас в състава на Украйна при избрани условия, с цел да употребява това като лост за въздействие върху украинската политика като цяло. Нищо не излезе от това, тъй като украинската страна отхвърляше да извърши Минските съглашения. Струва ми се, че Русия към този момент се разочарова от тази концепция и към този момент не счита за належащо връщането на Донбас в състава на Украйна. Това, което става през последната половин или една година е постепенна фактическа интеграция на Донбас в съветското икономическо, юридическо и просветително пространство.
Възможно ли е на даден стадий Русия да признае независимостта на Донецк и Луганск, както направи преди време с Абхазия и Южна Осетия?
Мисля, че ще има не признание, а присъединение, в случай че се стигне до там. Абхазкият и южноосетинският вид стигнаха на процедура до задънена улица. При всичките загуби Крим е съветска територия. Ръководим се от това и не преглеждаме други разновидности. Това най-малко дава опция за държавно финансиране или привличане на бизнеса. Това не може да стане в Абхазия или Южна Осетия, тъй като те нямат никакъв статут. Така че в случай че Луганската и Донецката национална република бъдат приети за самостоятелни, то това няма да реши проблемите. Ако обаче станат част от Русия, Москва ще работи за развиването на тези територии.
Двойно повишаване на горивата там провокира протест с незапомнени мащаби: десетки убити, стотици ранени, хиляди задържани. Президентът Касим Жомарт Токаев заприказва за масирано нахлуване на " терористи " и " бандити " против основния град Алмати и повика войски от ръководената от Москва Организация на контракта за групова сигурност.
За намесата си в Алмати съветската страна получи персонални благодарности от казахстанския си сътрудник. За дейностите си към Украйна бе упрекната в " подпалвачество " от Вашингтон. Украйна ще е предмет на серия от съвещания идната седмица, които ще стартират със среща в Женева сред заместниците на първите дипломати на Съединените щати и Русия.
Фьодор Лукянов е основен редактор на списанието " Русия в световната политика " и ръководител на съветската неправителствена организация " Съвет за интернационална и отбранителна политика ".
Руското министерство на външните работи окачестви събитията в Казахстан като " инспириран извън опит за подкопаване на сигурността и териториалната целокупност на страната ". Същевременно към този момент се чуха отзиви, че става дума по-скоро за вътрешнополитическа рецесия и битка за власт сред обособени кланове. Какво е вашето мнение?
Позицията на съветското министерство на външните работи е доста хитро дефинирана. " Инспириран извън " не изключва вътрешен темперамент на събитията. Предполагам, че формалната дефиниция за външната експанзия в дадения случай устройва всички. Участието на Организацията на контракта за групова сигурност нямаше да е допустимо, в случай че проблемите се смятаха за напълно вътрешни, както беше в Киргизстан и Армения. Нямаше да има аргументи, тъй като това е организация против външни закани.
Защо въобще се наложи да се задейства Организацията на контракта за групова сигурност, а не беше поискана директна помощ от Русия? Мисля, че от политически съображения за казахстанските управляващи беше значимо да не наподобява, че просто са пристигнали съветски бойци. Щеше да е по-трудно това да бъде показано пред публиката, изключително пред националистическата ѝ част.
Според мен има още една причина, която изяснява за какво този вид е по-изгоден за казахстанските управляващи. Ако незабавно бяха споделили, че това е вътрешна рецесия, то тогава ясно трябваше да посочат отговорните. Това би означавало да бъде извадена нескрито скритата битка сред обкръжението на някогашния президент и новата власт. Тази битка и по този начин се вижда, само че едно е да се правиш, че това са обособени ексцесии, а друго - да обвиниш някогашната власт в опит за прелом.
Предполагам, че несъмнено е налице външен детайл. Жестокостта на част от протестиращите, информацията за отрязани глави - това очевидно не е казахстански почерк. Наистина става дума за проникването на ислямисти в Южен Казахстан, което се знае и за което се приказва от дълго време. Това го има и сигурно управляващите се постараха да го употребяват, само че същинските аргументи несъмнено са вътрешнополитически. От една страна - насъбраните социално-икономически проблеми, които са доста и които се задълбочиха по време на пандемията. От друга страна - неразбираемия и недовършен преход към нова власт, който евентуално към този момент завърши.
Ще докара ли изпращането на съветските войски в Казахстан до увеличение на националистическите и антируските настроения в страната?
Тук, несъмнено, става дума за алегоричен жест. На казахстанския президент Касим Жомарт Токаев беше належащо да покаже, че Русия е с него и няма да допусне дестабилизиране на ситуацията в страната. Всъщност това е същото, което стана преди година и половина в Беларус. Тогава не се наложи изпращане на войски. Достатъчно беше изказването на Путин, че има сили, които ще дойдат и ще оказват помощ (на Лукашенко), в случай че е належащо. В Казахстан към този момент се наложи физическото наличие на военни контингенти.
Дали това ще ускори националистическите настроения в Казахстан? Мисля, че да, ще ги ускори в избрани кръгове. Работата е там, че тези настроения така и така съществуват. Ако Русия стартира да се държи като благо зайче, то тези настроения ще останат, тъй като са резултат от продължителна историческа еволюция. Можем да кажем, че дълготрайната цел на Русия е да сътвори подобен инструмент за въздействие, който би принудил казахстанските управляващи по-рязко да се разграничават от тези националистически течения. През последните година и половина - две казахстанските управляващи не насърчаваха, само че и не пречеха изключително на увеличението на тези настроения.
Тези настроения не са преобладаващи. Както нормално, националистите са неголяма, само че доста дейна група. Така или другояче Русия щеше да се сблъска с този проблем. Мисля, че в този момент, колкото и необичайно да наподобява, рискът от спор на тази основа понижа. Да, националистите могат да станат по-радикални, само че в това време ще знаят, че в този момент дейностите им ще бъдат доста по-рисковани за самите тях, в сравнение с преди тези събития.
Да отправим взор към най-важното интернационално събитие през идната седмица. На 10 януари в Женева стартират руско-американските договаряния по поисканите от Москва гаранции за сигурност. Русия упорства да спре по-нататъшното разширение на НАТО на изток и да не бъдат разполагани настъпателни оръжия наоколо до границите ѝ. Доколко изпълними са тези претенции?
Официално съветските дипломати споделят, че не може да има никакви договаряния, че това не е меню по желание, а сложен обяд. Ето ви нашите условия! Изпълнявайте ги или ги отхвърляйте! Мисля, че на процедура нещата не стоят тъкмо по този начин. Това, което бих нарекъл триумф на съветската дипломация, е фактът, че договарянията са оповестени и наподобява ще се състоят. Това значи, че Западът признава съществуването на проблем с европейската сигурност.
Това е нещо ново. Досега, в продължение на доста години и дори десетилетия, споделяха, че има проблем не с европейската сигурност, а с Русия. Русия саботира мирния европейски ред. Русия отхвърля да играе по разпоредбите. Русия постоянно е недоволна и не знае какво желае. Трябва да я усмирим и тогава всичко ще бъде наред. От съветска страна постоянно се твърдеше, че казусът не е в нас, а в това, че след Студената война бяха открити правила, които не регистрират ползите на всички, най-много съветските ползи.
Сега естествено поражда идващият въпрос и той е до каква степен признаването на обстоятелството може да докара до поправяне на системата. Тук има някои неща, които евентуално могат да бъдат съгласувани. Преди всичко съответните параметри на западното и на съветското военно наличие в Източна Европа. Мисля, че в Москва добре схващат, че условието публично да се разгласи преустановяване на разширението на НАТО на изток е неизпълнимо. Изглежда, една от задачите на Русия е да се затвърди схващането, че фактическото по-нататъшно разширение е невероятно.
Като цяло в НАТО схващат това. Казвайки, че никой не може да се меси при приемането на решенията за присъединение към Алианса, би трябвало да имаме поради, че самите решения се одобряват предвид на избрана конюнктура. А ситуацията напряко крещи, че не би трябвало да има по-нататъшно разширение, тъй като с всяка последваща стъпка проблемите се усилват.
Какво очаквате от съвещанието на Съвета Русия - НАТО на 12 януари и от договарянията в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа ден по-късно?
Едно е ясно - че от трите формата на идните договаряния най-важни са двустранните договаряния сред Русия и Съединените щати. Всичко зависи от тях. Що се отнася до НАТО и изключително Организацията за сигурност и съдействие в Европа, това е гарнитура към главното меню - с цел да не се основава чувството, че ориста на европейските съдружници се взема решение зад тила им.
Какво ще направи Русия, в случай че договарянията се провалят? И каква е вероятността от съветско военно навлизане в Украйна?
Според мен се фиксираме прекалено в Украйна. На базата на западните мнения и медийни изявления може да се направи изводът, че всичко се случва поради Украйна. За Русия в действителност Украйна е единствено инструмент за напън върху Запада, до момента в който Западът е уверен, че Русия желае да я завоюва. Какви стъпки може да предприеме Москва при неуспех на договарянията? Мисля, че, както президентът Путин сподели на дипломатите преди два месеца, ще има растеж на напрежението като цяло, ще стартира, несъмнено, конкуренция във въоръжаването, т.е. разполагане на нови съветски системи. Със сигурност това ще провокира доста нервна реакция в Източна Европа, изключително в Прибалтика и в Полша.
Според мен задачата на Русия е да направи по този начин, че играта в Източна Европа да стане толкоз скъпоструваща за Съединените щати - и то не от позиция на парите, а на силите, времето и ресурсите - че да отклони вниманието им от всичко останало. Според доста коментатори в Москва Байдън желае да избегне тъкмо подобен сюжет, тъй като той счита, че не това е най-важното. Най-важното за Съединените щати е Азия и Китай или, по-точно, вярно проведеното опълчване на Китай, при което Америка резервира превъзходството си. Струва ми се, че това е наследството, което Байдън желае да остави на почитателите си.
Възможно ли е Съединените щати да предложат на Русия нещо, което да я подтиква да преразгледа стратегическото си партньорство с Китай?
Да имаш подобен комшия, да имаш такава граница, да виждаш по какъв начин целият стратегически ландшафт в Евразия се трансформира в интерес на Китай и да вървиш към спор с него, това е малоумие. Не Байдън, само че Тръмп си мислеше, че в случай че Америка подмятна някакъв кокал на Русия, то тя ще загърби Китай и ще се обърне към Съединените щати. Не, това не е допустимо, само че в случай че стане, ще бъде невероятна нелепост.
Нека се върнем на тематиката Украйна и по-точно на обстановката в Донбас. Очевидно е, че Украйна не има намерение да извършва Минските съглашения, тъй като не са преференциални за нея. Очевидно е, че Русия не желае да ги ревизира, тъй като я устройват. Има ли излаз от задънената улица?
Някъде до 2019 година, макар всички компликации, Русия се стремеше към реализация на Минските съглашения, а точно - към връщане на Донбас в състава на Украйна при избрани условия, с цел да употребява това като лост за въздействие върху украинската политика като цяло. Нищо не излезе от това, тъй като украинската страна отхвърляше да извърши Минските съглашения. Струва ми се, че Русия към този момент се разочарова от тази концепция и към този момент не счита за належащо връщането на Донбас в състава на Украйна. Това, което става през последната половин или една година е постепенна фактическа интеграция на Донбас в съветското икономическо, юридическо и просветително пространство.
Възможно ли е на даден стадий Русия да признае независимостта на Донецк и Луганск, както направи преди време с Абхазия и Южна Осетия?
Мисля, че ще има не признание, а присъединение, в случай че се стигне до там. Абхазкият и южноосетинският вид стигнаха на процедура до задънена улица. При всичките загуби Крим е съветска територия. Ръководим се от това и не преглеждаме други разновидности. Това най-малко дава опция за държавно финансиране или привличане на бизнеса. Това не може да стане в Абхазия или Южна Осетия, тъй като те нямат никакъв статут. Така че в случай че Луганската и Донецката национална република бъдат приети за самостоятелни, то това няма да реши проблемите. Ако обаче станат част от Русия, Москва ще работи за развиването на тези територии.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ