Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи;

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не желаят и не дават обещание те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и несгоди

ще хвърлят на следващия ден върху тях

булото на позор и грях.

Булото на позор и грях -

не ще го хвърлят върху тях

пристрастености и несгоди.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не желаят и не дават обещание те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...

---------
Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, щерка на премиера Петко Каравелов. / БГНЕС
На 13 януари 2018 година се навършват 140 години от рождението на Пейо Яворов.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година

От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “.

В София Яворов става помощник и редактор на литературното списание „ Мисъл “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).

През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че тя умира от туберкулоза. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “.

След 1908 година той дефинитивно се посвещава на националноосвободителното придвижване и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е определен за първия кмет на Неврокоп след неговото избавление.

Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, щерка на премиера Петко Каравелов. Бурната им обич има драматичен край. На 29 ноември 1913 година тя се прострелва. Яворов е сломен и прави несполучлив опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 година великият стихотворец поставя завършек на живота си. /БГНЕС