Двама папи, двама големи актьори
„ Двамата папи “, или двете папи, както би споделил министър председателят Борисов, се отличава от предходните номинирани за „ Оскар “ филми на сценариста Антъни Макартън. В „ Най-мрачният час “ и „ Бохемска рапсодия “ той възкреси именити покойници, Чърчил и Фреди Меркюри. Вече не е сред живите и Стивън Хокинг, прикованият талант от „ Теорията на всичко “ (макар че при премиерата на кино лентата беше).
„ Двамата папи “ е монумент приживе на двама мъже, които още се разхождат измежду нас - оттеглилия се от папския трон Бенедикт XVI и действащия папа Франциск. За популярното комерсиално писане на Макартън това не е спирачка – той умее да смеси сакралното и занимателното по мярката на всеобщия усет.
Така е и във кино лентата, който бразилският режисьор Фернандо Мейрейеш ( “Градът на бога “, „ Вечният градинар “) снима за „ Нетфликс “. Макар да не завоюва нищо, „ Двамата папи “ бе номиниран за 3 награди „ Оскар “ и четири „ Златен глобус “, измежду които изпъкват актьорските оценки. Джонатан Прайс – основна роля в лицето на Хорхе Берголио (бъдещия папа Франциск), и Антъни Хопкинс – второстепенна като Йозеф Ратцингер/Бенедикт, са основният мотив за триумфа на високобюджетната стрийминг продукция.
„ Двамата папи “ се състои главно от учтиви диалози сред двама беловласи старци и доста елементарно можеше да се плъзне към скучна телевизионна драма. Въпреки някои недостатъци (ужасен монтаж на квазидокументалните моменти първоначално и края, забележима пропагандност във внушенията) той печели от прелестните актьорски осъществявания.
Със своите над 100 кино лентата и близо 50 години кариера уелският артист Джонатан Прайс ( “Евита “, „ Винаги ще има на следващия ден “, „ Невинни години “, „ Новият свят “) до момента е оставал настрана от огромните награди, само че той се оправя ослепително с ролята на Франциск. Самият аржентински папа е нещо като кино, нещо като рок звезда – харизматичен и ослепителен оратор, видяхме го в документалната лента на Вим Вендерс „ Папа Франциск: човек на думата си “, видяхме го и на площада в София предходната година. Образът, който Прайс гради, е също в този ключ – посредствен, с грехове и тъги (филмът напомня провиненията му по време на хунтата в Аржентина), само че извънредно земен, разговорлив, „ човек от народа “, обожател на елементарни житейски наслади като футбол, танго и пица. Няма спор, че „ Двамата папи “ припява в общия възхитен хор на почитателите на Франциск.
Негов контрапункт е „ нацистът “ Ратцингер – реакционер в църквата, по-възрастен и физически безсилен, въздържан и грамотен. Той е отживялост във всеки един смисъл: обича музиката и свири на пиано, само че не е чувал за „ Бийтълс “ и „ АББА “. През словесния конфликт с „ прогресивния “ нов папа обаче филмът търси човешкото и у него, кара фена да симпатизира и на глътналия бастун германец. Без подозрение виртуозната игра на Хопкинс има пръст тук.
Откриващите и заключителните подиуми на „ Двамата папи “, в които пъстро голям брой е изпълнило ватиканския площад „ Св. Петър “, навяват горест по нещо, което през днешния ден наподобява окончателно отминало: да бъдем на по-малко от два метра един от различен - без да се познаваме, без параноя и без боязън. Опасявам се, че нито киното, нито църквата имат отговори по този въпрос.
„ Двамата папи “ е монумент приживе на двама мъже, които още се разхождат измежду нас - оттеглилия се от папския трон Бенедикт XVI и действащия папа Франциск. За популярното комерсиално писане на Макартън това не е спирачка – той умее да смеси сакралното и занимателното по мярката на всеобщия усет.
Така е и във кино лентата, който бразилският режисьор Фернандо Мейрейеш ( “Градът на бога “, „ Вечният градинар “) снима за „ Нетфликс “. Макар да не завоюва нищо, „ Двамата папи “ бе номиниран за 3 награди „ Оскар “ и четири „ Златен глобус “, измежду които изпъкват актьорските оценки. Джонатан Прайс – основна роля в лицето на Хорхе Берголио (бъдещия папа Франциск), и Антъни Хопкинс – второстепенна като Йозеф Ратцингер/Бенедикт, са основният мотив за триумфа на високобюджетната стрийминг продукция.
„ Двамата папи “ се състои главно от учтиви диалози сред двама беловласи старци и доста елементарно можеше да се плъзне към скучна телевизионна драма. Въпреки някои недостатъци (ужасен монтаж на квазидокументалните моменти първоначално и края, забележима пропагандност във внушенията) той печели от прелестните актьорски осъществявания.
Със своите над 100 кино лентата и близо 50 години кариера уелският артист Джонатан Прайс ( “Евита “, „ Винаги ще има на следващия ден “, „ Невинни години “, „ Новият свят “) до момента е оставал настрана от огромните награди, само че той се оправя ослепително с ролята на Франциск. Самият аржентински папа е нещо като кино, нещо като рок звезда – харизматичен и ослепителен оратор, видяхме го в документалната лента на Вим Вендерс „ Папа Франциск: човек на думата си “, видяхме го и на площада в София предходната година. Образът, който Прайс гради, е също в този ключ – посредствен, с грехове и тъги (филмът напомня провиненията му по време на хунтата в Аржентина), само че извънредно земен, разговорлив, „ човек от народа “, обожател на елементарни житейски наслади като футбол, танго и пица. Няма спор, че „ Двамата папи “ припява в общия възхитен хор на почитателите на Франциск.
Негов контрапункт е „ нацистът “ Ратцингер – реакционер в църквата, по-възрастен и физически безсилен, въздържан и грамотен. Той е отживялост във всеки един смисъл: обича музиката и свири на пиано, само че не е чувал за „ Бийтълс “ и „ АББА “. През словесния конфликт с „ прогресивния “ нов папа обаче филмът търси човешкото и у него, кара фена да симпатизира и на глътналия бастун германец. Без подозрение виртуозната игра на Хопкинс има пръст тук.
Откриващите и заключителните подиуми на „ Двамата папи “, в които пъстро голям брой е изпълнило ватиканския площад „ Св. Петър “, навяват горест по нещо, което през днешния ден наподобява окончателно отминало: да бъдем на по-малко от два метра един от различен - без да се познаваме, без параноя и без боязън. Опасявам се, че нито киното, нито църквата имат отговори по този въпрос.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ