Напусналите лекари от рентгенологията във Враца с шокиращи разкрития за управлението на МБАЛ „Христо Ботев“
Двама лекари от отделението по Образна диагностика към врачанската Многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Христо Ботев “ излязоха с отворено писмо след груповата оставка на медиците в рентгенологията. Д-р Димитър Цолов и доктор Радина Антова разкриха шокираща информация за ръководството на здравното заведение. По думите им, те напущат, тъй като не желаят да легитимират „ жанр на ръководство, обхванат в мракобесие “.
Припомняме, че на 1 март чиновниците в рентгеновото поделение хвърлиха групова оставка. От месеци те работят с непрекъснато закъснение на трудовите им хонорари, а върхът бил, когато се счупил значим уред. Служителите в бели престилки са безапелационни, че повече няма да търпят нередностите във врачанската болница, въпреки с решението си да оставят региона без витално значимото поделение.
Години наред проблемите в МБАЛ „ Христо Ботев”- АД, гр. Враца назряваха и се приближаваха до оная сериозна маса, след която случването на злополука беше неминуем факт. Обидно ниските заплати в държавното опазване на здравето, на всичкото от горната страна не изплащани постоянно, доведоха до трагичния резултат – съкращаване на личния състав до абсолютния най-малко, с респективно струпване на стотици часове ексклузивен труд, в мизерни условия. Години наред с всевъзможни средства (публични митинги, обявление на заявки за овакантяване, медийни изказвания и пр.) се опитахме да обърнем внимание за настоящите проблеми в МБАЛ „ Хр. Ботев” – АД, гр. Враца на Министерството на здравеопазването, само че получихме в отговор единствено празни обещания. Здравният министър не благоволи да ни посети даже веднъж. За близо една година отделението по образна диагностика не бе посетено нито един път и от изпълнителния шеф на МБАЛ-а, господин Евгени Любенов, пристигнал като част от „ оздравителните мерки” на министерството, нищо че кабинетът му е един етаж над нашия.
Поради неналичието на всякаква техническа поддръжка и профилактика в отделението, се стигна до разумното - щета на апарата за рентгенографии, евентуално най-натовареният в Северозападна България, работещ 24 часа в празнични и делнични дни. И вместо бърза оценка на вредите от оторизиран сервиз и възможен проект за реагиране, след 4 дни, в които нашите лаборанти с цената на компромис за здравето си снимаха най-належащите болнични случаи с кугели (подвижни рентгенови установки), получихме заповед, че до второ разпореждане към този момент всички пациенти, без значение незабавни или не, ще се снимат по този метод. Без оглед на риска от предозиране на ангажирания личен състав и пациентите, на фона на облици с много по-ниско качество. Заповедта пристигна „ устно”, по телефона от доктор Емил Младенов и чашата на търпението ни преля. Именно това жестоко вмешателството в работата на поделение Образна диагностика докара до груповата оставка на целия личен състав на 1-ви март (петък).
Отсреща получихме само безмълвие - никой не ни посети през целия ден и останалите почивни/празнични дни. През въпросния интервал някак под сурдинка се говореше, че болничният рентген не работи, а пациентите бяха пренасочвани към най-близкия медицински център, съоръжен с нужната инсталация. Не ни се желае да мислим какво щеше да се случи при една тежка злополука или индустриална повреда на територията на града, до момента в който колите за спешна помощ от ЦСМП бяха заети да разкарват пациенти за проучвания напред-назад. Чак във вторник, когато стояхме смълчани и чакахме да предадем ключовете на затвореното поделение, въпреки всичко бяхме привикани „ горе “, с цел да „ ни чуят”. Е, чуха ни, само че явен отговор по какъв начин да се усъвършенства ситуацията не получихме. Напротив, казусът с липата на личен състав беше трансфериран върху нас и ни се изясни, че от нас зависело набирането на подобен. Помолиха ни също така да преразгледаме молбите си за овакантяване. Единственият „ успех” от тази среща бе уверението, че ще погрижат за ремонта на развалилия се неотдавна рентгенов уред. Тоест трябваше цяло едно поделение да хвърли оставка, с цел да му бъде обезпечен ремонт на апаратурата? Пълен парадокс! В други отделения, сътрудниците провеждат дарителски акции или пък вадят пари от личния си джоб за закупуване/ ремонт на инсталация.
Всички управителни органи - от шефа на болничното заведение до министърът - дават обществени изказвания, че активността в държавното опазване на здравето, въпреки и срещаща компликации, върви без засечки, само че истината е напълно друга - разрухата е цялостна. Разруха, с която ние всекидневно се борим и плащаме със здравето си. Сто и повече часа ексклузивен труд всеки месец, освен това в среда с йонизиращи лъчения, са в цялостен прорез със всевъзможни правила - съгласно кодекса на труда максимумът ексклузивен труд за една година е 150 часа. Работим и без каквато и да е било защита, видеонаблюдение и така нататък, т.е. не са взети никакви ограничения за нашата сигурност. Наскоро за часове бяха спрени и асансьорите в болничното заведение, заради отговорности към поддържащата компания. Чувстваме се като участници във война, в която от едната страна е медицинският личен състав, а от другата - пациентите, не успяващи да получат съответна грижа. Защото ги обслужват хора, сложени на ръба и принудени да вършат ежедневни взаимни отстъпки. А „ компромис” в медицината е неприемливо понятие…
Но да се върнем отново на обстановката в отделението по Образна диагностика. През последните месеци при срещи с управлението, на сложени въпроси по отношение на проблемите ни чувахме най-вече: „ Аз какво да направя “, „ Ти к‘во предлагаш “ (няма Вие), „ Трябва да работим с това, с което разполагаме “, „ Кое в тая болница не е проблем “… За похлупак преди няколко месеца на всички ни бе връчена „ Декларация за дискретност “- чудноват „ документ “ съгласно който, личният състав на болничното заведение няма право да изнася информация, до края на живота си, за редица нередности, да вземем за пример забавени заплати, несъразмерни наряди (имаше случай на доктор, заставен да дежури 36ч!) и други И някъде по това време под светлината на прожекторите излезе обхванатата в загадъчност фигура на доктор Емил Младенов.
Този виновен синдикален водач внезапно смени посоката си на държание през последните месеци. Заговори се за служба „ консултант по медицинските въпроси”, само че не ни бе показан какъвто и да е било документ, регламентиращи това негово право. Нещо повече, споменахме, че доктор Младенов постоянно си разрешава да издава заповеди не по каналния ред и даже да насочва откровени устни закани. Д-р Младенов си разрешава също по този начин да приказва от името на господин Любенов, т.е. към този момент намерено се изявява като част от управлението на болничното заведение. Което повдига и различен въпрос - юридически и морално издържано ли е по едно и също време да съвместява синдикални и управителни функции в една и съща структура- МБАЛ „ Хр. Ботев “АД?
Можем да напишем още доста, само че належащо ли е?
В този миг упоменатият рентгенов уред е ремонтиран, само че лекарският личен състав в отделението е показан от всичко на всичко трима лекари- един експерт и двама специализанти- представете си по какъв начин се разделя 24- часов график сред трима. Но управлението дава изказвания, че работата протича обикновено и бележи като извънреден триумф ремонта на въпросния уред.
Питаме се и друго - по какъв начин се стигна до това към този момент една година цяла област да е лишена от услугата инвазивна кардиология и пациенти в животозастрашаващо положение, каквото е инфарктът на сърцето, в което минутите са сериозни,са превозени към Монтана, Плевен, София, развой, отнемащ от време на време часове. Г-н Ананиев, като финансист, и затова добър с цифрите, води ли статистика какъв брой човешки животи са изгубени в това време? Някъде там по канцеларии, в чекмеджета, има тонове написани хартии със тактики, проекти, стратегии и така нататък, само че никакви действителни ограничения не се взимат. Хора гаснат по коли за спешна помощ, човешки животи и ориси се объркват необратимо, а от тв приемника ни заливат само усмивки и костюми, патетични речи и лозунги…
Ние, доктор Радина Антова и доктор Димитър Цолов, към този момент някогашни лекари от поделение Образна диагностика при МБАЛ „ Хр. Ботев”, гр. Враца, заемали позиции на началници в същото, взехме нелекото решение да напуснем. Защото в случай че бяхме останали щяхме да легитимираме жанр на ръководство, обхванат в мракобесие. Ръководството на МБАЛ „ Христо Ботев “ позволи да изгуби двама способени експерти, които до последно влагаха душа и сърце в работата си и работиха при ужасни и неуместни условия в името на пациентите и сътрудниците си.
Припомняме, че на 1 март чиновниците в рентгеновото поделение хвърлиха групова оставка. От месеци те работят с непрекъснато закъснение на трудовите им хонорари, а върхът бил, когато се счупил значим уред. Служителите в бели престилки са безапелационни, че повече няма да търпят нередностите във врачанската болница, въпреки с решението си да оставят региона без витално значимото поделение.
Години наред проблемите в МБАЛ „ Христо Ботев”- АД, гр. Враца назряваха и се приближаваха до оная сериозна маса, след която случването на злополука беше неминуем факт. Обидно ниските заплати в държавното опазване на здравето, на всичкото от горната страна не изплащани постоянно, доведоха до трагичния резултат – съкращаване на личния състав до абсолютния най-малко, с респективно струпване на стотици часове ексклузивен труд, в мизерни условия. Години наред с всевъзможни средства (публични митинги, обявление на заявки за овакантяване, медийни изказвания и пр.) се опитахме да обърнем внимание за настоящите проблеми в МБАЛ „ Хр. Ботев” – АД, гр. Враца на Министерството на здравеопазването, само че получихме в отговор единствено празни обещания. Здравният министър не благоволи да ни посети даже веднъж. За близо една година отделението по образна диагностика не бе посетено нито един път и от изпълнителния шеф на МБАЛ-а, господин Евгени Любенов, пристигнал като част от „ оздравителните мерки” на министерството, нищо че кабинетът му е един етаж над нашия.
Поради неналичието на всякаква техническа поддръжка и профилактика в отделението, се стигна до разумното - щета на апарата за рентгенографии, евентуално най-натовареният в Северозападна България, работещ 24 часа в празнични и делнични дни. И вместо бърза оценка на вредите от оторизиран сервиз и възможен проект за реагиране, след 4 дни, в които нашите лаборанти с цената на компромис за здравето си снимаха най-належащите болнични случаи с кугели (подвижни рентгенови установки), получихме заповед, че до второ разпореждане към този момент всички пациенти, без значение незабавни или не, ще се снимат по този метод. Без оглед на риска от предозиране на ангажирания личен състав и пациентите, на фона на облици с много по-ниско качество. Заповедта пристигна „ устно”, по телефона от доктор Емил Младенов и чашата на търпението ни преля. Именно това жестоко вмешателството в работата на поделение Образна диагностика докара до груповата оставка на целия личен състав на 1-ви март (петък).
Отсреща получихме само безмълвие - никой не ни посети през целия ден и останалите почивни/празнични дни. През въпросния интервал някак под сурдинка се говореше, че болничният рентген не работи, а пациентите бяха пренасочвани към най-близкия медицински център, съоръжен с нужната инсталация. Не ни се желае да мислим какво щеше да се случи при една тежка злополука или индустриална повреда на територията на града, до момента в който колите за спешна помощ от ЦСМП бяха заети да разкарват пациенти за проучвания напред-назад. Чак във вторник, когато стояхме смълчани и чакахме да предадем ключовете на затвореното поделение, въпреки всичко бяхме привикани „ горе “, с цел да „ ни чуят”. Е, чуха ни, само че явен отговор по какъв начин да се усъвършенства ситуацията не получихме. Напротив, казусът с липата на личен състав беше трансфериран върху нас и ни се изясни, че от нас зависело набирането на подобен. Помолиха ни също така да преразгледаме молбите си за овакантяване. Единственият „ успех” от тази среща бе уверението, че ще погрижат за ремонта на развалилия се неотдавна рентгенов уред. Тоест трябваше цяло едно поделение да хвърли оставка, с цел да му бъде обезпечен ремонт на апаратурата? Пълен парадокс! В други отделения, сътрудниците провеждат дарителски акции или пък вадят пари от личния си джоб за закупуване/ ремонт на инсталация.
Всички управителни органи - от шефа на болничното заведение до министърът - дават обществени изказвания, че активността в държавното опазване на здравето, въпреки и срещаща компликации, върви без засечки, само че истината е напълно друга - разрухата е цялостна. Разруха, с която ние всекидневно се борим и плащаме със здравето си. Сто и повече часа ексклузивен труд всеки месец, освен това в среда с йонизиращи лъчения, са в цялостен прорез със всевъзможни правила - съгласно кодекса на труда максимумът ексклузивен труд за една година е 150 часа. Работим и без каквато и да е било защита, видеонаблюдение и така нататък, т.е. не са взети никакви ограничения за нашата сигурност. Наскоро за часове бяха спрени и асансьорите в болничното заведение, заради отговорности към поддържащата компания. Чувстваме се като участници във война, в която от едната страна е медицинският личен състав, а от другата - пациентите, не успяващи да получат съответна грижа. Защото ги обслужват хора, сложени на ръба и принудени да вършат ежедневни взаимни отстъпки. А „ компромис” в медицината е неприемливо понятие…
Но да се върнем отново на обстановката в отделението по Образна диагностика. През последните месеци при срещи с управлението, на сложени въпроси по отношение на проблемите ни чувахме най-вече: „ Аз какво да направя “, „ Ти к‘во предлагаш “ (няма Вие), „ Трябва да работим с това, с което разполагаме “, „ Кое в тая болница не е проблем “… За похлупак преди няколко месеца на всички ни бе връчена „ Декларация за дискретност “- чудноват „ документ “ съгласно който, личният състав на болничното заведение няма право да изнася информация, до края на живота си, за редица нередности, да вземем за пример забавени заплати, несъразмерни наряди (имаше случай на доктор, заставен да дежури 36ч!) и други И някъде по това време под светлината на прожекторите излезе обхванатата в загадъчност фигура на доктор Емил Младенов.
Този виновен синдикален водач внезапно смени посоката си на държание през последните месеци. Заговори се за служба „ консултант по медицинските въпроси”, само че не ни бе показан какъвто и да е било документ, регламентиращи това негово право. Нещо повече, споменахме, че доктор Младенов постоянно си разрешава да издава заповеди не по каналния ред и даже да насочва откровени устни закани. Д-р Младенов си разрешава също по този начин да приказва от името на господин Любенов, т.е. към този момент намерено се изявява като част от управлението на болничното заведение. Което повдига и различен въпрос - юридически и морално издържано ли е по едно и също време да съвместява синдикални и управителни функции в една и съща структура- МБАЛ „ Хр. Ботев “АД?
Можем да напишем още доста, само че належащо ли е?
В този миг упоменатият рентгенов уред е ремонтиран, само че лекарският личен състав в отделението е показан от всичко на всичко трима лекари- един експерт и двама специализанти- представете си по какъв начин се разделя 24- часов график сред трима. Но управлението дава изказвания, че работата протича обикновено и бележи като извънреден триумф ремонта на въпросния уред.
Питаме се и друго - по какъв начин се стигна до това към този момент една година цяла област да е лишена от услугата инвазивна кардиология и пациенти в животозастрашаващо положение, каквото е инфарктът на сърцето, в което минутите са сериозни,са превозени към Монтана, Плевен, София, развой, отнемащ от време на време часове. Г-н Ананиев, като финансист, и затова добър с цифрите, води ли статистика какъв брой човешки животи са изгубени в това време? Някъде там по канцеларии, в чекмеджета, има тонове написани хартии със тактики, проекти, стратегии и така нататък, само че никакви действителни ограничения не се взимат. Хора гаснат по коли за спешна помощ, човешки животи и ориси се объркват необратимо, а от тв приемника ни заливат само усмивки и костюми, патетични речи и лозунги…
Ние, доктор Радина Антова и доктор Димитър Цолов, към този момент някогашни лекари от поделение Образна диагностика при МБАЛ „ Хр. Ботев”, гр. Враца, заемали позиции на началници в същото, взехме нелекото решение да напуснем. Защото в случай че бяхме останали щяхме да легитимираме жанр на ръководство, обхванат в мракобесие. Ръководството на МБАЛ „ Христо Ботев “ позволи да изгуби двама способени експерти, които до последно влагаха душа и сърце в работата си и работиха при ужасни и неуместни условия в името на пациентите и сътрудниците си.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ