Петте музейни вълшебства на Уес Андерсън
Двама куратори, два музея, две години, четиринадесет сбирки, 400 експоната, хиляди часове селекция. Това е в числа изложбата „ Мумия на земеровка в саркофаг и други съкровища от музея по история на изкуствата във Виена “, основана от Уес Андерсън и неговата муза, партньорка и съмишленичка от години – Джумал Малуф.
Двата музея са този във Виена и фондацията Прада в Милано, където изложбата ще гостува напролет. Селектирането на експонатите е лишило на Уес и Джумал две години, като те са имали цялостен достъп до всички четиринадесет сбирки на виенския музей, обхващащи както експонати от най-дълбока античност, по този начин и картини, музикални принадлежности, оръжия и какво ли още не. Всъщност музеят по история на изкуствата във Виена към този момент не купува експонати, неговата сбирка е финализирана и по тази причина се търсят способи да се притеглят нови гости с планове като този с Уес Андерсън. В случая решението е забавно, а дали е сполучливо е мъчно да се каже, защото към настоящия миг целият интерес на феновете на изкуството е ориентиран към изложбата на Питър Брьогел на горния етаж, билетите за която са изцяло разпродадени и пред всяка картина е нещо като пред Мона Лиза в Лувъра, само че още по-зле.
Това се оказа добре пристигнало за нас, тъй като след няколко часа в тълпата при Брьогел, разгледахме изложбата на Уес и Джумал умерено, постепенно и на процедура безусловно сами. Преживяването е извънредно по доста аргументи, само че ето кои пет неща ме впечатлиха най-силно.
Дизайнът на експозицията
Разбира се, това е преди всичко. Филмите на Уес Андерсън от дълго време се възприемат като творби на изкуството, несъмнено това е и повода той да бъде поканен за куратор във Виена. Изложбата е подредена в пространствата на по този начин наречената „ кунсткамера “ на музея. Това име означавало в предишното сбирка от редки и забавни предмети и творби на изкуството, които богатите хора събирали и показвали на гостите си. Критерият бил изцяло индивидуален и по тази причина в тези сбирки попадали както удивително красиви неща, по този начин и откровени нелепости като „ драконови езици “, които са в действителност зъби от акула – има ги и измежду експонатите на Уес.
Помещенията на изложбата са завършени като обособени стаи, всяка със собствен характерен цвят и напълно друго оформление на витрините. Така всички подбрани от Уес и Малуф експонати са подредени не по последователност, а по други признаци – по цветове, по някакво сходство между тях или по непонятен каприз на кураторите. За мъничките експонати има мънички витринки, като кокетни цветни кутии. За дългите – дълги кутии, за дебелите – дебели и по този начин нататък. Като някакъв огромен и съразмерен калейдоскоп. Никъде в залите няма нито един надпис, тъкмо както се поставя на кунсткамера – фенът би трябвало да се впечатли и да съпреживее видяното, без да бъде сугестиран от пояснения и етикети. Всичко належащо е разказано в една брошура, която може да си вземете на входа или изхода.
Напълно в духа на казаното до тук Уес и Джумал не са давали никакви изявленията по работата си върху изложбата и не са пристигнали на конференцията за откриването.
Двата музея са този във Виена и фондацията Прада в Милано, където изложбата ще гостува напролет. Селектирането на експонатите е лишило на Уес и Джумал две години, като те са имали цялостен достъп до всички четиринадесет сбирки на виенския музей, обхващащи както експонати от най-дълбока античност, по този начин и картини, музикални принадлежности, оръжия и какво ли още не. Всъщност музеят по история на изкуствата във Виена към този момент не купува експонати, неговата сбирка е финализирана и по тази причина се търсят способи да се притеглят нови гости с планове като този с Уес Андерсън. В случая решението е забавно, а дали е сполучливо е мъчно да се каже, защото към настоящия миг целият интерес на феновете на изкуството е ориентиран към изложбата на Питър Брьогел на горния етаж, билетите за която са изцяло разпродадени и пред всяка картина е нещо като пред Мона Лиза в Лувъра, само че още по-зле.
Това се оказа добре пристигнало за нас, тъй като след няколко часа в тълпата при Брьогел, разгледахме изложбата на Уес и Джумал умерено, постепенно и на процедура безусловно сами. Преживяването е извънредно по доста аргументи, само че ето кои пет неща ме впечатлиха най-силно.
Дизайнът на експозицията
Разбира се, това е преди всичко. Филмите на Уес Андерсън от дълго време се възприемат като творби на изкуството, несъмнено това е и повода той да бъде поканен за куратор във Виена. Изложбата е подредена в пространствата на по този начин наречената „ кунсткамера “ на музея. Това име означавало в предишното сбирка от редки и забавни предмети и творби на изкуството, които богатите хора събирали и показвали на гостите си. Критерият бил изцяло индивидуален и по тази причина в тези сбирки попадали както удивително красиви неща, по този начин и откровени нелепости като „ драконови езици “, които са в действителност зъби от акула – има ги и измежду експонатите на Уес.
Помещенията на изложбата са завършени като обособени стаи, всяка със собствен характерен цвят и напълно друго оформление на витрините. Така всички подбрани от Уес и Малуф експонати са подредени не по последователност, а по други признаци – по цветове, по някакво сходство между тях или по непонятен каприз на кураторите. За мъничките експонати има мънички витринки, като кокетни цветни кутии. За дългите – дълги кутии, за дебелите – дебели и по този начин нататък. Като някакъв огромен и съразмерен калейдоскоп. Никъде в залите няма нито един надпис, тъкмо както се поставя на кунсткамера – фенът би трябвало да се впечатли и да съпреживее видяното, без да бъде сугестиран от пояснения и етикети. Всичко належащо е разказано в една брошура, която може да си вземете на входа или изхода.
Напълно в духа на казаното до тук Уес и Джумал не са давали никакви изявленията по работата си върху изложбата и не са пристигнали на конференцията за откриването.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ