Двадесета студентска научна експедиция “По следите на българските възрожденци” организира Софийският университет
Двадесетата студентска научна експедиция “По следите на българските възрожденци ” се състоя в края на годината. Това осведомят от Софийския университет “Св. Климент Охридски ”.
В научната концепция се включиха 55-ма студенти от разнообразни специалности на Софийския университет – Българска лингвистика, Славянска лингвистика, История, Балканистика, История и философия, История и непознат език.
Основната концепция на научната експедиция е да даде опция на студентите, учещи актуален български език и история на езика, да посетят възрожденските селища, от които се заражда новобългарският литературен език, и да провеждат серия от дискусионни семинари, отдадени на настоящи проблеми, свързани с динамичността на актуалната езикова обстановка от Възраждането до наши дни.
“По следите на българските възрожденци ” е научна самодейност, която има своя традиция и се прави от преподаватели и студенти от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Основната ѝ цел е работата на терен и наблюдението върху динамичността на актуалния български език, която не може да бъде изучавана единствено в аудиториите.
За 20 години в самодейността са се присъединили повече от 700 студенти, като младите откриватели са обиколили основни за развоя на езика места като Жеравна, Котел, Сопот, Копривщица, Карлово, Калофер, Ерма река, Старцево, Охрид, Букурещ, Брашов, Преслав, Елена, Дряново, Търново, Златоград, Трявна, Габрово, Сливен, Шумен и доста други места.
Тази година пътуването включи и няколко по-малки обитаеми места от района, в които студентите записваха диалектна тирада, с цел да приказват по-късно в полемиките си каква е ориста на българските диалекти днес; какви процеси на въздействие протичат сред книжовния език и диалектите в съвремието и сред диалектите и новооформящия се през Възраждането литературен език.
Студентите от Историческия факултет и от Факултета по славянски филологии посетиха Музея на котленските възрожденци в Котел и имаха опция да запишат възрастни езикови носители в селата Медвен, Жеравна и Ичера. В Медвен беше проведена полемика, отдадена на Захари Стоянов и неговите “Записки по българските въстания ”, а в Жеравна студентите посетиха няколко къщи на възрожденски дейци като Сава Филаретов и Руси Чорбаджи.
Младите откриватели посетиха и Даскалоливницата в Елена, къщата музей на Иларион Макариополски, Историческия музей в Дряново, както и къщата музей на Славейкови в Трявна. В село Гостилица студентите се срещнаха с възрастни носители на езика и по авансово квалифициран въпросник разговаряха с тях по най-различни тематики. В резултат на диалозите научната експедиция разполага с повече от 20-часова жива тирада, която следва да бъде обработена и оценена.
При визитата си в гр. Сопот и в къщата музей на Иван Вазов младежите имаха обширна полемика за ролята на възрожденските градчета и на създателите, родени в тях, за построяването на българския език, на националната ни литература и на българската история. Посетени бяха също Девическото учебно заведение, Женския метох и Дядо-Стояновата воденица от романа “Под игото ”. В Калофер беше проведена полемика в къщата музей на Христо Ботев, като за първи път се слага специфичен акцент върху ролята на Ботьо Петков за построяването на новобългарския литературен език.
На всеки един от студентите по време на експедицията е предоставена самостоятелна задача, обвързвана със запис на речта на локалните езикови носители. Обявен е конкурс за най-силно написан текст по претекстове от пътуването, както и конкурс за фотография от експедицията. В списанията на Факултета по славянски филологии ще бъдат оповестени след анонимно рецензиране определени научни текстове по тематики, избрани от преподавателите и предоставени за осъществяване до март 2023 година. На всички студенти са раздадени книги от Университетското издателство и от Историческия факултет, както и специфични грамоти за присъединяване в научната самодейност.
Научната експедиция се провежда под управлението на проф. доктор Петко Петков от Катедрата по Кирилометодиевистика и на доцент доктор Владислав Миланов от Катедрата по български език. В предходните експедиции са взели участие също доктор Биляна Борисова и доктор Кристина Йорданова от Катедрата по българска литература.
Предстои да бъде изработен документален филм за Двадесетата научна студентска експедиция.
В научната концепция се включиха 55-ма студенти от разнообразни специалности на Софийския университет – Българска лингвистика, Славянска лингвистика, История, Балканистика, История и философия, История и непознат език.
Основната концепция на научната експедиция е да даде опция на студентите, учещи актуален български език и история на езика, да посетят възрожденските селища, от които се заражда новобългарският литературен език, и да провеждат серия от дискусионни семинари, отдадени на настоящи проблеми, свързани с динамичността на актуалната езикова обстановка от Възраждането до наши дни.
“По следите на българските възрожденци ” е научна самодейност, която има своя традиция и се прави от преподаватели и студенти от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Основната ѝ цел е работата на терен и наблюдението върху динамичността на актуалния български език, която не може да бъде изучавана единствено в аудиториите.
За 20 години в самодейността са се присъединили повече от 700 студенти, като младите откриватели са обиколили основни за развоя на езика места като Жеравна, Котел, Сопот, Копривщица, Карлово, Калофер, Ерма река, Старцево, Охрид, Букурещ, Брашов, Преслав, Елена, Дряново, Търново, Златоград, Трявна, Габрово, Сливен, Шумен и доста други места.
Тази година пътуването включи и няколко по-малки обитаеми места от района, в които студентите записваха диалектна тирада, с цел да приказват по-късно в полемиките си каква е ориста на българските диалекти днес; какви процеси на въздействие протичат сред книжовния език и диалектите в съвремието и сред диалектите и новооформящия се през Възраждането литературен език.
Студентите от Историческия факултет и от Факултета по славянски филологии посетиха Музея на котленските възрожденци в Котел и имаха опция да запишат възрастни езикови носители в селата Медвен, Жеравна и Ичера. В Медвен беше проведена полемика, отдадена на Захари Стоянов и неговите “Записки по българските въстания ”, а в Жеравна студентите посетиха няколко къщи на възрожденски дейци като Сава Филаретов и Руси Чорбаджи.
Младите откриватели посетиха и Даскалоливницата в Елена, къщата музей на Иларион Макариополски, Историческия музей в Дряново, както и къщата музей на Славейкови в Трявна. В село Гостилица студентите се срещнаха с възрастни носители на езика и по авансово квалифициран въпросник разговаряха с тях по най-различни тематики. В резултат на диалозите научната експедиция разполага с повече от 20-часова жива тирада, която следва да бъде обработена и оценена.
При визитата си в гр. Сопот и в къщата музей на Иван Вазов младежите имаха обширна полемика за ролята на възрожденските градчета и на създателите, родени в тях, за построяването на българския език, на националната ни литература и на българската история. Посетени бяха също Девическото учебно заведение, Женския метох и Дядо-Стояновата воденица от романа “Под игото ”. В Калофер беше проведена полемика в къщата музей на Христо Ботев, като за първи път се слага специфичен акцент върху ролята на Ботьо Петков за построяването на новобългарския литературен език.
На всеки един от студентите по време на експедицията е предоставена самостоятелна задача, обвързвана със запис на речта на локалните езикови носители. Обявен е конкурс за най-силно написан текст по претекстове от пътуването, както и конкурс за фотография от експедицията. В списанията на Факултета по славянски филологии ще бъдат оповестени след анонимно рецензиране определени научни текстове по тематики, избрани от преподавателите и предоставени за осъществяване до март 2023 година. На всички студенти са раздадени книги от Университетското издателство и от Историческия факултет, както и специфични грамоти за присъединяване в научната самодейност.
Научната експедиция се провежда под управлението на проф. доктор Петко Петков от Катедрата по Кирилометодиевистика и на доцент доктор Владислав Миланов от Катедрата по български език. В предходните експедиции са взели участие също доктор Биляна Борисова и доктор Кристина Йорданова от Катедрата по българска литература.
Предстои да бъде изработен документален филм за Двадесетата научна студентска експедиция.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ