Анимус: Няма да отчуждаваме деца; ще разясняваме Истанбулската конвенция
Два плана с външно финансиране - единият, фокусиран върху насилието над дами, другият - върху жертвите на домашното принуждение - децата, разпростират в разнообразни региони на страната Фондация " Асоциация Анимус " и партньорски организации. И двата плана са ориентирани към необятната общност, а мотивът, както изясни шефът на фондацията Мария Чомарова е недоразяснената в България Истанбулска спогодба. Тя увери: „ Няма да отчуждаваме деца “ и изясни разразилата се нервност по тематиката с недоумение, поради неналичието на разговор.
" Всички сме очевидци какво се случи в българското общество във връзка Истанбулската спогодба, която в действителност беше един механизъм, напълно ориентиран против домашното принуждение и в отбрана на дамите, само че беше напълно сменена като полезност и като хрумвания. Това ни даде опция да разберем, че не сме си свършили работата – да приказваме с хората и да разбираем на елементарен човешки език какво е домашното принуждение “, разясни Чомарова. „ Не инцидентно в патриархалната част на Европа - на Балканите, ние приехме заигравката и подмяната на Истанбулската спогодба с същинската й същина – отбраната на дамите от насилието, само че в Сърбия това не се случи – там всички я поддържаха, тъй като претърпяното във войните ги прави доста чувствителни на тази тематика, в Македония също “, добави Чомарова. Тя е уверена: „ Домашното принуждение не е персонален проблем, не е и фамилен проблем, то е публичен проблем. Това е световен публичен проблем дружно с опазването на естествената среда. Това са двата целта “.
От през днешния ден стартира 16-дневна акция против насилието на дами, разгласи тя и посочи, че тази година фокусът ще е върху половото принуждение над дами и половото принуждение при войни и спорове.
Проект „ Активни против насилието над дами “
С финансова поддръжка от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линя на финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „ общество и сигурност “, фондация „ Асоциация Анимус “ ще просвещава и засилва гражданското общество против насилието над дами. Предвиждат се „ проучвания на настройките на полицейските чиновници в 4 области – София-град, Силистра, Смолян и Сливен; мониторинг и разбор на работата на основни институции като съд, прокуратура, обществени служби; застъпническа акция, която да сътвори умения на полицейските чиновници за различаване и намеса при случаи на домашно принуждение “, оповестиха от „ Анимус “. Активното замесване на служители на реда в плана като основно звено за реакция по сигнали за домашно принуждение цели да увеличи техните ефикасни дейности и доверието на жертвите в полицията, оповестиха още от фондацията.
Пъзелът
Нямаме числа, призна Чомарова и означи, че се споделя, че всяка четвърта или трета жена е жертва на принуждение, тъй като това са международните статистики – горе долу 33%, за Европа, респ. България, само че не са мерени същински. „ Сега с нашите сътрудници ще можем да измерим какъв брой са сигналите на незабавния номер 112 и в полицията “, заяви тя и означи, че планът не е национално внушителен, само че резултатите за определените региони ще бъдат представителни.
По данни на фондация “Анимус “ броят на настанените и съветваните клиенти в спешния център „ Света Петка “ към звено „ Майка и бебе “ в комплекса за обществени услуги за деца и фамилии за интервала от 1 януари 2018 до 15 ноември 2019 година, е 168 като са били настанени 84 дами с 84 деца; клиентите, употребили консултативните услуги на „ Анимус “ са 324, от които 61 деца; алармиралите на горещия телефон за потърпевши от принуждение са 2763.
Обратната връзка
Министерство на вътрешните работи не разполага с данни за признатите повиквания на номер 112 от 2014 и 2015 година, защото към този момент са заличени, а за 2016 година позвъняванията са 4 400 000 като има лека наклонност на спад. Общият брой нерегламентирани позвънявания са 50%, обърна внимание Радостина Якимова, координатор на плана. Според нея има наклонност на увеличение на подадените сигнали за домашно принуждение на телефон 112, само че е въпрос на разбор дали домашното принуждение се усилва или хората са по-склонни да подават сигнали. За регионите на плана тя уточни, че за Силистра се резервира броя на сигналите, за област Сливен има лек растеж, за Смолян – лек спад, а за София няма смяна.
Подадените на номер 112 сигнали се разпределят на службите за незабавна реакция, означи Якимова и посочи, че за 2019 година 5000 от сигналите не са подадени към Столична дирекция на вътрешните работи или съответните служби на Министерство на вътрешните работи. Същевременно се вижда растеж на подадените сигнали към центровете за незабавна здравна помощ, уточни още тя и разяснява, че евентуално жертвите са потърпевши по-тежко. „ Имаме нарастване на подадените сигнали за принуждение и покачване на сигналите към незабавна здравна помощ “, заключи тя.
Дирекция „ Национална работа 112 “ не разполагат с информация за броя изпратени патрули по адреси по тематиката „ домашно принуждение “, защото чиновниците на районните центрове нямат пълномощия да записват и управляват дейностите на чиновниците в службите за незабавно реагиране, сигнализира Якимова. „ Оказва се, че няма никаква противоположна връзка - от телефон 112 е подаден сигнала към Столична дирекция на вътрешните работи и нямат изясненост дали на този сигнал е отишъл патрул и какво се е случило – няма следене “, означи тя и заяви, че това ще е едно от направленията на плана в идващите три години. „ Информацията, която събират операторите на телефон 112 е дали насилието е сега на подаване на сигнала, кое е лицето – жертва, очевидец, съсед; придобива се информация за самите потърпевши – брой, има ли рани, къде е казусът и има ли достъп до адреса, само че не се събира информация за това какво се случва с жертвите при редовно принуждение. Предава се в оперативна част на Министерство на вътрешните работи и нататък се поема от областен контрольор “.
Служителите в телефон 112 нямат обвързване да наблюдават повтаряемостта на случаите, сигнализира още тя и означи, че това е обвързване на районния полицейски по местоживеене. " Затова идващите ни стъпки по плана ще бъдат да разберем по какъв начин районният контрольор ревизира случаите на домашно принуждение, когато е редовно и по какъв начин е контролиран този развой “, заяви още координаторът на плана. Тя описа още, че по въпроса за общия брой посетени сигнали за домашно принуждение от екипи на патрулно-постова активност получили отговори с условности – че такава информация следвало да се даде от телефон 112, защото в Главна дирекция „ Национална полиция “ липсва осведомителна система за получени и отработени сигнали от екипите на патрулно постова активност. „ В отговора, който получихме категорично беше упоменато, че данните може да се разграничават от действителните , тъй като съгласно тях и системите, с които работят, това е обвързване на 112, а от 112 споделиха, че нямат тази информация “, добави Якимова. „ Ще се опитаме посредством плана да подредим една система, която разполага с доста данни, само че те са парцелирани и не е ясно къде са кой ги съхранява и какво се прави с тях “, сподели още координаторът на плана и изрази вяра резултатите да дадат цялостната картина за това какво се случва със жертвите на домашно принуждение, какви са ограниченията, които се подхващат и каква е предварителната защита, която правят чиновниците в Министерство на вътрешните работи.
" За да може изпълнителната власт да работи би трябвало да има статистика, а тя е много безредна и разпиляна ", добави специалистът по плана Катя Кръстанова и акцентира, че в този момент никой не знае какъв е действителният брой на жертвите на домашно принуждение.
За да не бъдат лъжливи числата , е нужен дълъг развой, призна Радослава Якимова. „ Надяваме се дружно с Министерство на вътрешните работи да стартираме да набираме информация за домашното принуждение и в бъдеще да имаме ясна визия “, добави тя. За плана са определени градове в разнообразни краища на България, с цел да дадат картина на общите трендове в страната, разясни Катя Кръстанова. „ Статистиката на Министерство на вътрешните работи касае цялата страна, а нашия мониторинг ще бъде в 4 области, тъй че част от работата ни ще бъде с национална статистика – тази от полицията “, посочи още тя.
Българският Закон за отбрана от домашно принуждение е безапелационен – той дефинира половото принуждение в границите на брака или съжителството като форма на домашно принуждение и не го дискутира, въпросът е, че хората от институциите, експертите, които го срещат в работата си са много по-толерантни към половото принуждение в границите на домашното принуждение, в сравнение с да вземем за пример изнасилването. Нагласите са, че това са фамилни връзки, че намесата е неправилна, разяснява Катя Кръстанова.
„ Причините за домашното принуждение се коренят в обществените функции – това, което на български беше неуместно преведено и стана нещо като негоден телефон – джендър “, безапелационна е Мария Чомарова. Тя описа, че избрали знакът на вещицата за емблема на " Анимус " като знак на вещата жена, знаеща и можеща, която в средновековието е била нападана и изгаряна, само че е мощната жена, която ще оцелее. „ След 25 години, в този момент отново ни нападнаха, тъй като взеха решение, че в действителност сме вещици и като бяба Яга крадем деца “, направи паралел Чомарова и акцентира, че задачата им е равнопоставеност сред половете и здравословно другарство, което значи психологично здраве, т.е. ненасилие, съгласие, връзка и посочи, че в асоциацията са психолози, обществени служащи, адвокати, лекари и в този момент с плана ще са един до друг с служителите на реда, които също са от помагащите специалности.
Проект ориентиран към деца
С финансовата поддръжка на Европейски Съюз асоциация „ Анимус “ и Институт по обществени действия и практики (ИСДП) ще усъвършенстват реакцията на органите за протекция на детето в България при домашно принуждение със наранени деца по план „ БОДРОЗИ “, който също беше показан в Българска телеграфна агенция. " Институционалният отговор при домашно принуждение е към момента безреден, закъсняващ и постоянно се изпуска гледната точка на детето, макар, че в България законодателят изрично е споделил, че всяко дете, очевидец на принуждение се смята за жертва на принуждение ", уточни Катя Кръстанова, координатор на плана. Целта на плана, който е стартирал през октомври и ще продължи две години на национално равнище, е да се усъвършенства отговора на способените органи в случаите, когато деца са въвлечени като жертви или очевидци на домашно принуждение, заяви изпълнителният шеф на ИСДП Даринка Янкова.
Тя конкретизира, че се цели възстановяване на съдействието и координацията на институциите които работят с деца, възстановяване потенциала на експертите, развиване и одобряване на трите пилотни практики – детски центрове за покровителство и протекция и посочи, че Институтът ръководи спешен център във Видин и два центъра за покровителство и поддръжка на деца и родители в Шумен и Монтана. Вече планът е подсилен от Министерство на вътрешните работи, правосъдното министерство, Агенцията за обществено подкрепяне, чийто териториални структури са съществени органи, УНИЦЕФ България, зоните " Закрила ", уточни Янкова. Предвижда се в границите на плана и стратегия за предварителна защита на насилието в учебно заведение и превъзмогване на експанзията.
„ Домашното принуждение е принуждение в фамилията, в двойката. Много по-често мъжът упражнява принуждение, само че дамата взе участие, минимум с понасянето или жертвайки се, а децата са в най-тежкото състояние - да избират страна сред майка си и татко си и са в спор на преданост “, разяснява Мария Чомарова. Тя е безапелационна: „ Нито асоциация „ Анимус “, нито органите по протекция желаят и са желали да лишават деца от фамилиите. В никакъв случай те не ги лишават от никого “ . По думите й това, което се случва, е „ когато се реши, че има сериозен спор, война в фамилията, когато децата реагират с нощни напикавания, опити за самоубийство, тежко алкохолно натравяне, опиати … - да се вземе ограничаваща заповед “.
Директорът на „ Анимус “ означи, че постоянно с процедура по разлъка и бракоразвод, стартира и борба за наставнически права. „ Родителите доста мъчно могат да преценяват личните си нарцистични рани и стремежи за отплата от потребностите на детето и въвличат децата си в личните си борби “, разяснява тя и разясни, че „ този план желае да сложи на масата гледната точка на децата “. Тя разясни за какво - „ децата не желаят да видят бащите си в пандиза, те не желаят да вземат участие в съдени процедури, да се връщат към мъчителното събитие, те желаят това да спре и да имат естествен живот “ и съобщи, че се пробват дружно с всички институции да обезпечат това на децата и причинителят на насилието да получи наказване, само че и да се съблюдава желанието на детето, в случай че не желае да дава показания, да не дава и да не се влачи по правосъдни зали. „ С тази цел е основана „ синя стая “ – кабинет с играчки, оборудван с камери, където експерти водят диалог с детето, а други експерти – следователи, юристи, прокурори следят от друга стая и не разпъват детето на кръст “, описа Чомарова и стартира концепцията този запис да се признае.
Отчуждаването на деца
„ Отчуждаването на дете, несъмнено, че е принуждение. Големият въпрос е да се реши това не е ли отбрана от тежко физическо, или полово принуждение над дете “, съобщи Чомарова и заяви, че в съгласно нея в случаи на връзване, малтретиране, апетит, неглежиране, полово принуждение е по-добре да бъде прекъсната връзката с този родител. Голямото предизвикателство е по какъв начин да се реши кое е неистина и кое истина, не отхвърля тя и заяви, че с плана „ Анимус “ и ИСДП ще опитат да основат добра процедура – по какъв начин спорещите страни да се чуват взаимно и в последна сметка децата да бъдат предпазени.
„ Ние не сме съд, не сме съдия, нито ние, нито обществените служащи можем да отнемем дете. Това прави само българският съд със всички инстанции на обжалване “, съобщи шефът на „ Анимус “ и увери: „ Искаме да защитим децата от жестоката борба на родителите “. Тя акцентира, че децата постоянно са жертви и че до момента в който родителите се бият и си отмъщават един на различен, отражението върху децата остава.
„ Нашият апел към всички съдии, прокурори, следователи, лекари, учебни психолози е: вслушайте се в децата, чуйте децата, информирайте ги, почит към тяхната позиция, преди да вземете решение “, увери Чомарова и заяви, че ще бъде направен учебник със стъпки по какъв начин да се случва това.
Съпротивата
„ Дали ще има реакция – тези процеси вървят по свои сюжети и идват по скоро от външни сценаристи и не се случва разговорът, който би трябвало да се случи ", разяснява Мария Чомарова. " Ние почитаме страданието на всеки един член на обществото, в това число на татковци, които по една или друга причина са изгубили достъп до детето си “, съобщи тя и уточни, че над 40% от клиентите на Центровете за социална поддръжка към фондация „ Анимус “ са татковци, по думите й - доста сполучливи, ангажирани, загрижени, хора, които се трансформират, които желаят да покачат родителския си потенциал и го вършат. „ Имаме и доста сполучливи случаи на татковци, които са се събрали с децата си “, посочи още тя.
Според нея напрежението, което се случва в обществото към тактиката за детето, Закона за обществените услуги и митингите на родители, е резултат на комплициране. „ Хората не могат да преценяват кое е същинско, кое не е същинско – за ало измамниците, за трафика на хора – те всички са от един порядък “, разяснява тя. Чомарова е безапелационна, че нещото, което би трябвало да се направи е да покачваме родителския потенциал и изрази вяра за сериозна поддръжка от държавните институции. " Проектът „ БОДРОЗИ “ се финансира от Европейска комисия и е ориентиран точно към възстановяване на връзката на всички основни експерти и повишение на тяхната експертиза, а неповторимият му принос е да се вкара детската позиция и на останалите участници, с цел да има разговор ", акцентира шефът на фондацията.
" Всички сме очевидци какво се случи в българското общество във връзка Истанбулската спогодба, която в действителност беше един механизъм, напълно ориентиран против домашното принуждение и в отбрана на дамите, само че беше напълно сменена като полезност и като хрумвания. Това ни даде опция да разберем, че не сме си свършили работата – да приказваме с хората и да разбираем на елементарен човешки език какво е домашното принуждение “, разясни Чомарова. „ Не инцидентно в патриархалната част на Европа - на Балканите, ние приехме заигравката и подмяната на Истанбулската спогодба с същинската й същина – отбраната на дамите от насилието, само че в Сърбия това не се случи – там всички я поддържаха, тъй като претърпяното във войните ги прави доста чувствителни на тази тематика, в Македония също “, добави Чомарова. Тя е уверена: „ Домашното принуждение не е персонален проблем, не е и фамилен проблем, то е публичен проблем. Това е световен публичен проблем дружно с опазването на естествената среда. Това са двата целта “.
От през днешния ден стартира 16-дневна акция против насилието на дами, разгласи тя и посочи, че тази година фокусът ще е върху половото принуждение над дами и половото принуждение при войни и спорове.
Проект „ Активни против насилието над дами “
С финансова поддръжка от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линя на финансовия механизъм на ЕИП в партньорство с фондация „ общество и сигурност “, фондация „ Асоциация Анимус “ ще просвещава и засилва гражданското общество против насилието над дами. Предвиждат се „ проучвания на настройките на полицейските чиновници в 4 области – София-град, Силистра, Смолян и Сливен; мониторинг и разбор на работата на основни институции като съд, прокуратура, обществени служби; застъпническа акция, която да сътвори умения на полицейските чиновници за различаване и намеса при случаи на домашно принуждение “, оповестиха от „ Анимус “. Активното замесване на служители на реда в плана като основно звено за реакция по сигнали за домашно принуждение цели да увеличи техните ефикасни дейности и доверието на жертвите в полицията, оповестиха още от фондацията.
Пъзелът
Нямаме числа, призна Чомарова и означи, че се споделя, че всяка четвърта или трета жена е жертва на принуждение, тъй като това са международните статистики – горе долу 33%, за Европа, респ. България, само че не са мерени същински. „ Сега с нашите сътрудници ще можем да измерим какъв брой са сигналите на незабавния номер 112 и в полицията “, заяви тя и означи, че планът не е национално внушителен, само че резултатите за определените региони ще бъдат представителни.
По данни на фондация “Анимус “ броят на настанените и съветваните клиенти в спешния център „ Света Петка “ към звено „ Майка и бебе “ в комплекса за обществени услуги за деца и фамилии за интервала от 1 януари 2018 до 15 ноември 2019 година, е 168 като са били настанени 84 дами с 84 деца; клиентите, употребили консултативните услуги на „ Анимус “ са 324, от които 61 деца; алармиралите на горещия телефон за потърпевши от принуждение са 2763.
Обратната връзка
Министерство на вътрешните работи не разполага с данни за признатите повиквания на номер 112 от 2014 и 2015 година, защото към този момент са заличени, а за 2016 година позвъняванията са 4 400 000 като има лека наклонност на спад. Общият брой нерегламентирани позвънявания са 50%, обърна внимание Радостина Якимова, координатор на плана. Според нея има наклонност на увеличение на подадените сигнали за домашно принуждение на телефон 112, само че е въпрос на разбор дали домашното принуждение се усилва или хората са по-склонни да подават сигнали. За регионите на плана тя уточни, че за Силистра се резервира броя на сигналите, за област Сливен има лек растеж, за Смолян – лек спад, а за София няма смяна.
Подадените на номер 112 сигнали се разпределят на службите за незабавна реакция, означи Якимова и посочи, че за 2019 година 5000 от сигналите не са подадени към Столична дирекция на вътрешните работи или съответните служби на Министерство на вътрешните работи. Същевременно се вижда растеж на подадените сигнали към центровете за незабавна здравна помощ, уточни още тя и разяснява, че евентуално жертвите са потърпевши по-тежко. „ Имаме нарастване на подадените сигнали за принуждение и покачване на сигналите към незабавна здравна помощ “, заключи тя.
Дирекция „ Национална работа 112 “ не разполагат с информация за броя изпратени патрули по адреси по тематиката „ домашно принуждение “, защото чиновниците на районните центрове нямат пълномощия да записват и управляват дейностите на чиновниците в службите за незабавно реагиране, сигнализира Якимова. „ Оказва се, че няма никаква противоположна връзка - от телефон 112 е подаден сигнала към Столична дирекция на вътрешните работи и нямат изясненост дали на този сигнал е отишъл патрул и какво се е случило – няма следене “, означи тя и заяви, че това ще е едно от направленията на плана в идващите три години. „ Информацията, която събират операторите на телефон 112 е дали насилието е сега на подаване на сигнала, кое е лицето – жертва, очевидец, съсед; придобива се информация за самите потърпевши – брой, има ли рани, къде е казусът и има ли достъп до адреса, само че не се събира информация за това какво се случва с жертвите при редовно принуждение. Предава се в оперативна част на Министерство на вътрешните работи и нататък се поема от областен контрольор “.
Служителите в телефон 112 нямат обвързване да наблюдават повтаряемостта на случаите, сигнализира още тя и означи, че това е обвързване на районния полицейски по местоживеене. " Затова идващите ни стъпки по плана ще бъдат да разберем по какъв начин районният контрольор ревизира случаите на домашно принуждение, когато е редовно и по какъв начин е контролиран този развой “, заяви още координаторът на плана. Тя описа още, че по въпроса за общия брой посетени сигнали за домашно принуждение от екипи на патрулно-постова активност получили отговори с условности – че такава информация следвало да се даде от телефон 112, защото в Главна дирекция „ Национална полиция “ липсва осведомителна система за получени и отработени сигнали от екипите на патрулно постова активност. „ В отговора, който получихме категорично беше упоменато, че данните може да се разграничават от действителните , тъй като съгласно тях и системите, с които работят, това е обвързване на 112, а от 112 споделиха, че нямат тази информация “, добави Якимова. „ Ще се опитаме посредством плана да подредим една система, която разполага с доста данни, само че те са парцелирани и не е ясно къде са кой ги съхранява и какво се прави с тях “, сподели още координаторът на плана и изрази вяра резултатите да дадат цялостната картина за това какво се случва със жертвите на домашно принуждение, какви са ограниченията, които се подхващат и каква е предварителната защита, която правят чиновниците в Министерство на вътрешните работи.
" За да може изпълнителната власт да работи би трябвало да има статистика, а тя е много безредна и разпиляна ", добави специалистът по плана Катя Кръстанова и акцентира, че в този момент никой не знае какъв е действителният брой на жертвите на домашно принуждение.
За да не бъдат лъжливи числата , е нужен дълъг развой, призна Радослава Якимова. „ Надяваме се дружно с Министерство на вътрешните работи да стартираме да набираме информация за домашното принуждение и в бъдеще да имаме ясна визия “, добави тя. За плана са определени градове в разнообразни краища на България, с цел да дадат картина на общите трендове в страната, разясни Катя Кръстанова. „ Статистиката на Министерство на вътрешните работи касае цялата страна, а нашия мониторинг ще бъде в 4 области, тъй че част от работата ни ще бъде с национална статистика – тази от полицията “, посочи още тя.
Българският Закон за отбрана от домашно принуждение е безапелационен – той дефинира половото принуждение в границите на брака или съжителството като форма на домашно принуждение и не го дискутира, въпросът е, че хората от институциите, експертите, които го срещат в работата си са много по-толерантни към половото принуждение в границите на домашното принуждение, в сравнение с да вземем за пример изнасилването. Нагласите са, че това са фамилни връзки, че намесата е неправилна, разяснява Катя Кръстанова.
„ Причините за домашното принуждение се коренят в обществените функции – това, което на български беше неуместно преведено и стана нещо като негоден телефон – джендър “, безапелационна е Мария Чомарова. Тя описа, че избрали знакът на вещицата за емблема на " Анимус " като знак на вещата жена, знаеща и можеща, която в средновековието е била нападана и изгаряна, само че е мощната жена, която ще оцелее. „ След 25 години, в този момент отново ни нападнаха, тъй като взеха решение, че в действителност сме вещици и като бяба Яга крадем деца “, направи паралел Чомарова и акцентира, че задачата им е равнопоставеност сред половете и здравословно другарство, което значи психологично здраве, т.е. ненасилие, съгласие, връзка и посочи, че в асоциацията са психолози, обществени служащи, адвокати, лекари и в този момент с плана ще са един до друг с служителите на реда, които също са от помагащите специалности.
Проект ориентиран към деца
С финансовата поддръжка на Европейски Съюз асоциация „ Анимус “ и Институт по обществени действия и практики (ИСДП) ще усъвършенстват реакцията на органите за протекция на детето в България при домашно принуждение със наранени деца по план „ БОДРОЗИ “, който също беше показан в Българска телеграфна агенция. " Институционалният отговор при домашно принуждение е към момента безреден, закъсняващ и постоянно се изпуска гледната точка на детето, макар, че в България законодателят изрично е споделил, че всяко дете, очевидец на принуждение се смята за жертва на принуждение ", уточни Катя Кръстанова, координатор на плана. Целта на плана, който е стартирал през октомври и ще продължи две години на национално равнище, е да се усъвършенства отговора на способените органи в случаите, когато деца са въвлечени като жертви или очевидци на домашно принуждение, заяви изпълнителният шеф на ИСДП Даринка Янкова.
Тя конкретизира, че се цели възстановяване на съдействието и координацията на институциите които работят с деца, възстановяване потенциала на експертите, развиване и одобряване на трите пилотни практики – детски центрове за покровителство и протекция и посочи, че Институтът ръководи спешен център във Видин и два центъра за покровителство и поддръжка на деца и родители в Шумен и Монтана. Вече планът е подсилен от Министерство на вътрешните работи, правосъдното министерство, Агенцията за обществено подкрепяне, чийто териториални структури са съществени органи, УНИЦЕФ България, зоните " Закрила ", уточни Янкова. Предвижда се в границите на плана и стратегия за предварителна защита на насилието в учебно заведение и превъзмогване на експанзията.
„ Домашното принуждение е принуждение в фамилията, в двойката. Много по-често мъжът упражнява принуждение, само че дамата взе участие, минимум с понасянето или жертвайки се, а децата са в най-тежкото състояние - да избират страна сред майка си и татко си и са в спор на преданост “, разяснява Мария Чомарова. Тя е безапелационна: „ Нито асоциация „ Анимус “, нито органите по протекция желаят и са желали да лишават деца от фамилиите. В никакъв случай те не ги лишават от никого “ . По думите й това, което се случва, е „ когато се реши, че има сериозен спор, война в фамилията, когато децата реагират с нощни напикавания, опити за самоубийство, тежко алкохолно натравяне, опиати … - да се вземе ограничаваща заповед “.
Директорът на „ Анимус “ означи, че постоянно с процедура по разлъка и бракоразвод, стартира и борба за наставнически права. „ Родителите доста мъчно могат да преценяват личните си нарцистични рани и стремежи за отплата от потребностите на детето и въвличат децата си в личните си борби “, разяснява тя и разясни, че „ този план желае да сложи на масата гледната точка на децата “. Тя разясни за какво - „ децата не желаят да видят бащите си в пандиза, те не желаят да вземат участие в съдени процедури, да се връщат към мъчителното събитие, те желаят това да спре и да имат естествен живот “ и съобщи, че се пробват дружно с всички институции да обезпечат това на децата и причинителят на насилието да получи наказване, само че и да се съблюдава желанието на детето, в случай че не желае да дава показания, да не дава и да не се влачи по правосъдни зали. „ С тази цел е основана „ синя стая “ – кабинет с играчки, оборудван с камери, където експерти водят диалог с детето, а други експерти – следователи, юристи, прокурори следят от друга стая и не разпъват детето на кръст “, описа Чомарова и стартира концепцията този запис да се признае.
Отчуждаването на деца
„ Отчуждаването на дете, несъмнено, че е принуждение. Големият въпрос е да се реши това не е ли отбрана от тежко физическо, или полово принуждение над дете “, съобщи Чомарова и заяви, че в съгласно нея в случаи на връзване, малтретиране, апетит, неглежиране, полово принуждение е по-добре да бъде прекъсната връзката с този родител. Голямото предизвикателство е по какъв начин да се реши кое е неистина и кое истина, не отхвърля тя и заяви, че с плана „ Анимус “ и ИСДП ще опитат да основат добра процедура – по какъв начин спорещите страни да се чуват взаимно и в последна сметка децата да бъдат предпазени.
„ Ние не сме съд, не сме съдия, нито ние, нито обществените служащи можем да отнемем дете. Това прави само българският съд със всички инстанции на обжалване “, съобщи шефът на „ Анимус “ и увери: „ Искаме да защитим децата от жестоката борба на родителите “. Тя акцентира, че децата постоянно са жертви и че до момента в който родителите се бият и си отмъщават един на различен, отражението върху децата остава.
„ Нашият апел към всички съдии, прокурори, следователи, лекари, учебни психолози е: вслушайте се в децата, чуйте децата, информирайте ги, почит към тяхната позиция, преди да вземете решение “, увери Чомарова и заяви, че ще бъде направен учебник със стъпки по какъв начин да се случва това.
Съпротивата
„ Дали ще има реакция – тези процеси вървят по свои сюжети и идват по скоро от външни сценаристи и не се случва разговорът, който би трябвало да се случи ", разяснява Мария Чомарова. " Ние почитаме страданието на всеки един член на обществото, в това число на татковци, които по една или друга причина са изгубили достъп до детето си “, съобщи тя и уточни, че над 40% от клиентите на Центровете за социална поддръжка към фондация „ Анимус “ са татковци, по думите й - доста сполучливи, ангажирани, загрижени, хора, които се трансформират, които желаят да покачат родителския си потенциал и го вършат. „ Имаме и доста сполучливи случаи на татковци, които са се събрали с децата си “, посочи още тя.
Според нея напрежението, което се случва в обществото към тактиката за детето, Закона за обществените услуги и митингите на родители, е резултат на комплициране. „ Хората не могат да преценяват кое е същинско, кое не е същинско – за ало измамниците, за трафика на хора – те всички са от един порядък “, разяснява тя. Чомарова е безапелационна, че нещото, което би трябвало да се направи е да покачваме родителския потенциал и изрази вяра за сериозна поддръжка от държавните институции. " Проектът „ БОДРОЗИ “ се финансира от Европейска комисия и е ориентиран точно към възстановяване на връзката на всички основни експерти и повишение на тяхната експертиза, а неповторимият му принос е да се вкара детската позиция и на останалите участници, с цел да има разговор ", акцентира шефът на фондацията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ