Вандализъм! Отново откраднаха фенери от пилоните на паметника на Васил Левски в София
Два от трите фенера на югозападния стълб на паметника на Апостола на свободата в София още веднъж са изчезнали.
Това заяви за Епицентър.бг Васил Василев, ръководител на Общонационалния комитет " Васил Левски ".
Поредното поругаване на мястото, където е бил обесен Васил Левски, става в деня на 149-годишнина, когато България отдава респект на неговото дело и всеотдайност за свободата на Родината.
Липсват два от трите фенера на югозападния стълб. Стърчат едни голи енергоспестяващи крушки.
Какво е станало с фенерите, за какво и по кое време тъкмо са изчезнали – занапред ще се обяснява. Конструкцията им е от бронз.
От дирекция “ Управление и разбор на трафика “ на Столична община декларирали пред Васил Василев, че не знаят нищо за вандализма.
Посочиха ни да се обърнем към частната компания, която има контракт с общината за осветлението.
Паметникът е благосъстоятелност на Столична община и тя дава отговор за поддържането и опазването му.
Паметникът на Апостола стана жертва на ваднали и през 2013 година Тогава апаши отмъкнаха измежду бял ден от елементи от красивите френски фенери, грифони от основата на светещите стълбове и железни орнаменти. Лпсваха общо седем грифона и доста детайли от металната декорация.
Полицията съумя да открие част от откраднатите детайли, а по-късно през 2013 година предприемачът Васил Василев, който е и ръководител на Общонационалния комитет " Васил Левски ", съумя да откупи от крадците един грифон.
Паметникът бе възобновен за 141-годишнината от обесването на Апостола през 2014 година Тогава бе инсталирано и видеонаблюдение в региона.
Паметникът
Разположен е в средата на кръстовището на булевардите „ Васил Левски “ и „ Янко Сакъзов “ и улица „ Московска “. Надморска височина 548,747 m.
Той е измежду първите монументи, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е на метри от бесилото на Васил Левски където е екзекутиран от турския подтисник на 18 февруари 1873 година
Паметникът е мястото, където над столетие България се покланя пред своя воин, именуван Апостол на свободата. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта става държавна гала с присъединяване на президента, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски елементи, след нея поклонението на жителите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкоз доста, че съвсем доближават високо разположения лик на националния воин.
Веднага след Освобождението на България от османска власт е взето решението за създаване на паметника от 6 август 1878 година Монументът съставлява колона с височина 13 м., направена от сив гранит по план на чешкия инженер-архитект Адолф (Антонин) Вацлав Колар.
Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф декор Вейр (първонално е подписан контракт с пражанина Йозеф Страховски, само че общинарите не са удовлетворени от основаното и наемат виенчанина), канделабрите и веригите към паметника – от виенската компания „ Рудолф Филип Ваагнер & Биро “. Работите се забавят доста заради неприятна организация и липса на финансиране.
Паметникът е приключен и публично открит с огромни тържества на 22 октомври 1895 година
Надписи на паметника:
Западна страна:„ На великия български деятел на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното родно място “.
Северна страна:„ Роден на 1837 година 6 юний в Карлово, починал страдалчески на 1873 година 6 февруарий в София “.
Източна страна:„ Тържествено открит на 1895 година, 22 октомврий “.
Южна страна:„ След 12-годишно проповядване народу битка за независимост, Левски, ранен и покорен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тюрма и обесен тук, на това място “.
История на издигането
Решението за издигане на паметник на Левски е взето на 6 август 1878 година от преди малко формирания Софийски градски общински съвет. Според полк. о.з. проф. д.и.н. Марин Калонкин, предлагането за издигане на паметника е на граф Игнатиев. В книгата на Н. Ганев „ Паметниците на София “ от 1939 година сходно предложение от страна на граф Игнатиев не е упоменато.
Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, по искане на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, взема решение да бъде повдигнат монумент на Апостола на българската независимост Васил Левски. В Окръжно писмо №170 се оповестява, че мястото е несъмнено и е "...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости ". Идеята е прегърната от губернатора на София граф Пьотр Алабин, губернатор на София в 1878 – 1879 година, и той решил да издигне паметника за 20 дни.
За да се пестят пари, проектирането на паметника е предоставено на градския проектант Адолф Вацлав Колар. Чехът планува гранитното тяло на паметника да приключва с един огромен кръст върху полумесец, знак на съветската победа над Османската империя. По-късно е оказан дипломатически напън от турска страна и паметникът приключва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни – елементарни от остарели здания, а всички други материали били плащани от съветския граф Пьотр Алабин.
Основите на паметника са направени още през есента на 1878 година, само че събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 година е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това национално дело. На горещия вик се отзовали 12 селища: Русе – 380.00 лева Пазарджик – 210.50 лева Кюстендил – 170.25 лева Плевен – 170.00 лева Ряхово – 161.20 лева София 125.32 лева Враца – 102.00 лева Самоков – 87.00 лева Златица – 74.20 лева Варна – 61.00 лева Севлиево – 38.50 лева Стара Загора – 20.00 лева Събраната сума била незначителна – 1637 лв. от 12 общини. Малкото непринудено събрани пари бързо свършват и издигането стопира.
Работата е възобновена през 1884 година след основаването на специфична комисия със секретар Христо Ковачев, който бил преподавател, непосредствен сподвижник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението.
В Постановление № 5 от 25 юли 1885 година на тази комисия е записано: „ Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се слагат тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, тъй като са участвали на погребението му. “ За неговото дефинитивно довеждане докрай през идващите години са събирани неведнъж пари от популацията, а от бюджета на общината и страната също са били отделяни обилни средства.
Паметникът на Левски се строи цели 16 година и коства 70 000 златни лв.. Още при откриването му през 1895 година тази чиновническа леност и пагуба е мощно подложена на критика. Антон Митов по тозеи мотив написа: „ Като го съпоставим с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е доста по-висок от Софийския, като освен това е формиран от цел монолит из червен полирован гранит и който е коствал единствено 11 000 лв., то человек несъзнателно дохожда в смут. “ Според Митов действителната цена на паметника на Левски е 10 000 лв., а останалите 60 000 лв. са отишли за „ фокуси “.
За откриването е имало обстоен сюжет, който е бил авансово разгласен на популацията и е включвал тържествена върволица с начало черквата „ Свети Крал “ по маршрут през центъра на София около Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл тирада, чийто оригинал се съхранявал в Столичната общинска библиотека.
(Уикипедия)
Това заяви за Епицентър.бг Васил Василев, ръководител на Общонационалния комитет " Васил Левски ".
Поредното поругаване на мястото, където е бил обесен Васил Левски, става в деня на 149-годишнина, когато България отдава респект на неговото дело и всеотдайност за свободата на Родината.
Липсват два от трите фенера на югозападния стълб. Стърчат едни голи енергоспестяващи крушки.
Какво е станало с фенерите, за какво и по кое време тъкмо са изчезнали – занапред ще се обяснява. Конструкцията им е от бронз.
От дирекция “ Управление и разбор на трафика “ на Столична община декларирали пред Васил Василев, че не знаят нищо за вандализма.
Посочиха ни да се обърнем към частната компания, която има контракт с общината за осветлението.
Паметникът е благосъстоятелност на Столична община и тя дава отговор за поддържането и опазването му.
Паметникът на Апостола стана жертва на ваднали и през 2013 година Тогава апаши отмъкнаха измежду бял ден от елементи от красивите френски фенери, грифони от основата на светещите стълбове и железни орнаменти. Лпсваха общо седем грифона и доста детайли от металната декорация.
Полицията съумя да открие част от откраднатите детайли, а по-късно през 2013 година предприемачът Васил Василев, който е и ръководител на Общонационалния комитет " Васил Левски ", съумя да откупи от крадците един грифон.
Паметникът бе възобновен за 141-годишнината от обесването на Апостола през 2014 година Тогава бе инсталирано и видеонаблюдение в региона.
Паметникът
Разположен е в средата на кръстовището на булевардите „ Васил Левски “ и „ Янко Сакъзов “ и улица „ Московска “. Надморска височина 548,747 m.
Той е измежду първите монументи, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е на метри от бесилото на Васил Левски където е екзекутиран от турския подтисник на 18 февруари 1873 година
Паметникът е мястото, където над столетие България се покланя пред своя воин, именуван Апостол на свободата. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта става държавна гала с присъединяване на президента, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски елементи, след нея поклонението на жителите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкоз доста, че съвсем доближават високо разположения лик на националния воин.
Веднага след Освобождението на България от османска власт е взето решението за създаване на паметника от 6 август 1878 година Монументът съставлява колона с височина 13 м., направена от сив гранит по план на чешкия инженер-архитект Адолф (Антонин) Вацлав Колар.
Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф декор Вейр (първонално е подписан контракт с пражанина Йозеф Страховски, само че общинарите не са удовлетворени от основаното и наемат виенчанина), канделабрите и веригите към паметника – от виенската компания „ Рудолф Филип Ваагнер & Биро “. Работите се забавят доста заради неприятна организация и липса на финансиране.
Паметникът е приключен и публично открит с огромни тържества на 22 октомври 1895 година
Надписи на паметника:
Западна страна:„ На великия български деятел на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното родно място “.
Северна страна:„ Роден на 1837 година 6 юний в Карлово, починал страдалчески на 1873 година 6 февруарий в София “.
Източна страна:„ Тържествено открит на 1895 година, 22 октомврий “.
Южна страна:„ След 12-годишно проповядване народу битка за независимост, Левски, ранен и покорен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тюрма и обесен тук, на това място “.
История на издигането
Решението за издигане на паметник на Левски е взето на 6 август 1878 година от преди малко формирания Софийски градски общински съвет. Според полк. о.з. проф. д.и.н. Марин Калонкин, предлагането за издигане на паметника е на граф Игнатиев. В книгата на Н. Ганев „ Паметниците на София “ от 1939 година сходно предложение от страна на граф Игнатиев не е упоменато.
Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, по искане на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, взема решение да бъде повдигнат монумент на Апостола на българската независимост Васил Левски. В Окръжно писмо №170 се оповестява, че мястото е несъмнено и е "...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости ". Идеята е прегърната от губернатора на София граф Пьотр Алабин, губернатор на София в 1878 – 1879 година, и той решил да издигне паметника за 20 дни.
За да се пестят пари, проектирането на паметника е предоставено на градския проектант Адолф Вацлав Колар. Чехът планува гранитното тяло на паметника да приключва с един огромен кръст върху полумесец, знак на съветската победа над Османската империя. По-късно е оказан дипломатически напън от турска страна и паметникът приключва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни – елементарни от остарели здания, а всички други материали били плащани от съветския граф Пьотр Алабин.
Основите на паметника са направени още през есента на 1878 година, само че събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 година е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това национално дело. На горещия вик се отзовали 12 селища: Русе – 380.00 лева Пазарджик – 210.50 лева Кюстендил – 170.25 лева Плевен – 170.00 лева Ряхово – 161.20 лева София 125.32 лева Враца – 102.00 лева Самоков – 87.00 лева Златица – 74.20 лева Варна – 61.00 лева Севлиево – 38.50 лева Стара Загора – 20.00 лева Събраната сума била незначителна – 1637 лв. от 12 общини. Малкото непринудено събрани пари бързо свършват и издигането стопира.
Работата е възобновена през 1884 година след основаването на специфична комисия със секретар Христо Ковачев, който бил преподавател, непосредствен сподвижник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението.
В Постановление № 5 от 25 юли 1885 година на тази комисия е записано: „ Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се слагат тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, тъй като са участвали на погребението му. “ За неговото дефинитивно довеждане докрай през идващите години са събирани неведнъж пари от популацията, а от бюджета на общината и страната също са били отделяни обилни средства.
Паметникът на Левски се строи цели 16 година и коства 70 000 златни лв.. Още при откриването му през 1895 година тази чиновническа леност и пагуба е мощно подложена на критика. Антон Митов по тозеи мотив написа: „ Като го съпоставим с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е доста по-висок от Софийския, като освен това е формиран от цел монолит из червен полирован гранит и който е коствал единствено 11 000 лв., то человек несъзнателно дохожда в смут. “ Според Митов действителната цена на паметника на Левски е 10 000 лв., а останалите 60 000 лв. са отишли за „ фокуси “.
За откриването е имало обстоен сюжет, който е бил авансово разгласен на популацията и е включвал тържествена върволица с начало черквата „ Свети Крал “ по маршрут през центъра на София около Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл тирада, чийто оригинал се съхранявал в Столичната общинска библиотека.
(Уикипедия)
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ