Душевната нищета на водачите на едно общество може да бъде

Душевната мизерия на водачите на едно общество може да бъде премерена единствено с един взор. Не са нужни PISA и MЕНСА, с цел да бъде именувана.

Тази мизерия, уви, за нас българите, си има ново име – София.

По подигравка на ориста София приема името на късноантичната раннохристиянска базилика „ Св. София - Премъдрост Божия “ (едно от имената на младия Иисус Христос).*

Св. София въпреки това е християнска светица – майка на Вяра, Надежда и Любов, носещи имената на трите морални устои, залегнали надълбоко в непреходните мъдрости на Библията.

Уви! Уви! Уви!

Започнах непремерено и с рекламация, а тези към които са ориентирани моите страсти и съждения, преплетени в безпомощен яд, надали въобще схващат какво им написах, към какво ги препратих и какво следва да се опитам да им кажа.

И, не, повярвайте ми, за разлика от техния „ Колектив “, аз не се считам за нещо отвън времето, пространството, разпоредбите, законите, морала и традициите на цяла една нация. Не се смятам за висш проводник на галактическата светлина, нито ще изляза да разпилявам вътрешна такава, тъй като луминарните планове към този момент „ греят “ в столицата със силата на атомен гърмеж. Аз съм просто един гражданин на клетата София, който става жертва на арогантността и безочието на шепа „ неразбрани градски артисти/архитекти “.

Всичко стартира с падналите клони, които още прескачаме и към този момент сме на път да украсим с лампички, с цел да вкараме най-малко малко стар градски изискан и класическо коледно въодушевление по мърлявите и зарити с отпадък столични улици.

И внезапно на фона на хоризонталната дървесна арт апаратура, която Васил Терзиев и неговия криейтив екип ни доставиха с първия сняг, изникна златна арка. На входа на храм-паметник „ Св. Александър Невски “, на метри от Св. Синод, базиликата „ Св. София – Премъдрост Божия “, паметника на Незнайния боец, Вечния огън и гроба на Иван Вазов. Ето по този начин – „ семпло “ с едно алено чердже „ за лукс “.

„ Светлината в нас “, гласеше надписът, а над него несъответстващо застърча като презрян ветропоказател гербът на София – столица на България от 1879 година, само че исторически правоприемник на остаряла Сердика.

На метри от там, където стоеше този некадърен кич се намира точно въпросната късноантична раннохристиянска базилика „ Св. София - Премъдрост Божия “, чието име носи столицата ни.

Нахвърлям ненужни за „ Колектив “-ното мислене, само че значими за нас, същински заинтригуваните за бъдещето на града софиянци, обстоятелства. Те са носителят на историческия код, който би трябвало да съхраним за поколенията. Онзи значимият, дълбокият. Не поръчаният от Алиекспрес „ нов прочит “.

И на база на тези исторически обстоятелства и самото място, на което беше натресено това арт незнание – средището сред две църкви и Св. Синод, на площад „ Св. Ал. Невски “, тенекиеният кич по – скоро прави отпратка към Златния телец*, в сравнение с към наближаващото ярко Рождество Христово.

И, в случай че Моисей унищожава този знак на идолопоклонничество, тъй като осъзнава неверната посока, в която потегля народът му, то основателите на тенекиената кула „ на светлината “, я демонтираха, не тъй като осъзнаха глупостта и, а тъй като се наскърбиха, че „ простите Ганьовци нищо не схващат от съвременно изкуство “.

Като „ премия “ за неуките и невежи „ софийски дришльовци “ /по депутата Христо – бел.авт – Христо Петров, народен представител от ПП-ДБ, прочут като Ицо Хазарта/, на мястото на светлинния срам за простите нефели бяха поставени бъчви и сергии с колбаси и кебапчета и тук-таме някое магнитче за чужденците. Този път ще обърна внимание на историческите монументи сред, които е ситуирана тази „ гениална “, граничеща с лудостта (не креативната, обикновената) коледна помийна яма.

Паметникът на Незнайния боец и Вечния огън, паметникът на Опълченци, паметникът на цар Самуил и гробът на Иван Вазов.

Само нахвърлям историческите монументи в тъдява. За искащите да научат какво символизират те – върнете се в четвърти клас и започнете да учите историята на България. Не за редовите софиянци – за тези новите с груповата мисъл, го споделям.

С две думи – това е средището на родовата памет на българите. Това са знаците на родната просвета, на националното съзнание и на националната еднаквост на българския народ.

Е, или най-малко бяха. Днес те са превърнати в тоалетни навън за туристи и съвременни градски спасители, които пият греяно вино, ядат скара и препикават гроба на Вазов, който написа тези паметни слова на Паметника на незнайния боец, на чийто огън си топлят измръзналите алчни пръсчета аверчетата на новия кмет:

„ Българийо, за тебе те умряха,

Една бе ти почтена зарад тях,

И те за теб, почтени майко бяха “…

До тук с родовата памет и въобще с паметта. „ Добрите сили “ си избраха „ съвременен “ кмет. За посрещане му направиха му полупорношоу с вещици и розови еднорози, построиха тенекиена кула в негова прослава, докараха търговците в храма и за финал… взеха решение да предадат урок по геометрия и зоология на столичните възпитаници с шестоъгълните пето*ници и разчекнатите светещи костенурки „ за декорация “.

Като че ли малко им беше на учениците да ги натирят на последно място по математика от тестванията Pisa, а на костенурките да ги „ избавя “ министърката на туризма Зарица Динкова.

А няма и месец ръководство. Спасителите на София по този начин виждат „ спасението “. Очаквам като кулминационна точка на Рождествените празници и декорация на София да видя не ясла с Младенеца и Влъхвите и грееща Витлеемска звезда от горната страна, а мил куин шоуто с детайли на садо-мазо, финансирано от НФ „ Култура “, изиграно на огромна сцена пред храм-паметник „ Св. Александър Невски “ и прожектирано на фасадите на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, на СУ „ Св. Климент Охридски “, на гробницата на Княз Александър I Батенберг и за наставление на простите патриотарски Ганьовци и върху паметника на българската реликва – Васил Левски.

Честити ви спасители! Честита ви смяна!

Господ да пази България!

*Името София е записано за пръв път в преписката към Средечкото евангелие от 1329 година, само че като название на църквата „ Света София “, наречена „ Средечка митрополия “. Именно в тази черква още през 343 година се организира известният Сердикийски събор.

*Златният телец е кумир, изработен от евреите по време на отделянето на Моисей в планината Синай. След завръщането си Моисей осъжда почитането на Златния телец като идолопоклонничество и го унищожава.