Душата на компанията. Човек, на когото можеш да се довериш

...
Душата на компанията. Човек, на когото можеш да се довериш
Коментари Харесай

Диригентът на местната власт Александър Държиков - веселяк,...

Душата на компанията. Човек, на който можеш да се довериш и който няма да те подведе. Добър уредник. Балансиран, диалогичен политик и админ. Така споделят другари и сътрудници за инж. Александър Държиков - ръководител на Общинския съвет в Пловдив. Диригентът на локалния парламент е майтапчия, с мил манталитет. Никога не покачва звук, нито приказва назидателно от трибуната. Но съумява да овладява пристрастеностите на мощно фрагментирания Общински съвет, като лавира по дневния ред в прецизността на гросмайстор.

Пътешественик по дух, Държиков се трансформира в дялан камък на локалната власт. Във времето е бил учител по сигурност на придвижването в Регионалната автомобилна школа, шеф на бранш в ДАИ, заместник-кмет по превоз, а по-късно - по просвета и туризъм в Община Пловдив.

В сезона на отпуските консултант № 1 е на поста, само че се оглежда по кой от маршрутите да поеме със брачната половинка си Веселина и с другари, откакто пристигна ред на почивката.

Двамата с Веселина са запалени пътешественици

Съпрузите са обиколили всички кътчета на България, посетили са стотици естествени забележителности, пещери, манастири, язовири и всякога, пътувайки, откриват нови приказни места. А когато се върнат, Държиков усърдно разказва в персоналния дневник на правилото - „ който написа, помни, който разчита на паметта, не помни “. У дома си имат над 20 албума със фотоси от екскурзии и безчет мемоари.



В околните дни една от дилемите на Държиков е да приготви с другари наборна среща за 40-годишнината от випуск 1981. По традиция всяка година състудентите се събират в разнообразни краища на страната - Плевен, Велинград, Велико Търново, с цел да прекарат дружно със фамилиите си два дни, наложително - с песни и китара. За кръглата годишнина срещата е контрактувана в Пловдив, а шефът на Общинския съвет е оторизиран да сформира „ дневен ред “ - наложително с посещаване на забележителности, музикална стратегия, скара и китара. Събират се по 70 души и преди този момент предстоящо от всички събитие всеки подробност се обмисля, с цел да се запомни задълго и да се поддържа градусът на настроението.

Инженерът с китара в ръка

Научил се е да свири като дребен, още в V клас, по парковете в " Кючук Париж ", където е израснал. Страстта към музиката са му предали неговият татко, който е свирил на акордеон и китара, и вуйчо му, професионален музикант на китара.

„ Вуйчо ми купи първата китара, настрои и ми подари „ Школа “ да изучавам нотите, която вардя и до момента. Първата ария, която научих на една струна, беше „ Хей, калинка-малинка моя “ на съветски “, спомня си детските години инж. Държиков. Показал му по какъв начин се свири една гама, след това - барета, което било по-трудно, до момента в който овладее „ белите манастири “ по този начин, че извършва песента с лекост.

Днес шефът на Общинския съвет знае десетки песни, а като се съберат три-четири другарски фамилии на екскурзия или море, репертоарът - от българския фолклор и остарели шлагери до модерни мелодии, няма приключване. На едно такова събиране инженерът по превоз

пял на микрофона с Николина Чакърдъкова,

а при едно от визитите в Македония, когато беше заместник-кмет -наравно с домакините.



Александър Държиков споделя, че обича и македонски песни. „ Леля ми се ожени в Битоля. Много пъти ходихме на посетители с татко ми, като всякога се връщахме с по няколко грамофонни плочи с македонски песни. Може би по тази причина ги обикнах “. Вкъщи със брачната половинка си слушат всякаква музика - " Смоуки ", Адриано Челентано, Тина Търнър, Иван Дяков, Валя Балканска.

Семейството, приятелите, песента и китарата стоплят живота - без тях не си го представям, споделя инж. Държиков, фамозен като работохолик през целия му независим живот - в ДАИ, на зам. кметския пост и в Общинския съвет.

Разказва, че най-добре почива, когато пътува и вижда красиви забележителни места, на които е богата България. С приятелите набелязват направления и за два дни съумяват да обиколят да вземем за пример Леденика, Белоградчишките скали, Бабини Видини кули, Черепишкия манастир, Своге. Най-много на Държиков му харесват Родопите, където несъмнено към този момент няма кътче, в което да не е стъпил кракът му - Белинташ, Кръстова гора, връх Свобода, Загражден, Доспат, Сърница. Последния поход - 5 км, направиха с Веселина и другари до Фотинските водопади над Батак - красива, съвсем дива околност. Обикаляли са из Дяволското гърло и Буйновско жрело.

„ Допада ни всичко - неповторимата природа, гайди, кулинарните гозби, които държим да опитаме, локалните обичаи. След два-три дни се чувстваш като нов “, смее се Държиков.

Десет години поред, откакто отвориха Маказа и преди пандемията, са почивали през лятото на Тасос измежду зеленина. Намерихме доста привлекателно кътче, само че в този момент ще прескочим до Черноморец поради изключителните ограничения, внимателен е инж. Държиков. През предходната година и той е изкарал тежък коронавирус.

Не обича да се оплаква и да недоволства от живота. Казва: " Имах шанса да обиколя света от началото му - японския град Окаяма, с който Пловдив е побратимен, до края - Чили, чийто град Ла Серене се смята за срещуположната точка на планетата. В Серена Държиков е ходил като зам.-кмет по просвета, с цел да поеме щафетата за осъществяване на следващия Световен конкурс за високоспиртни питиета. Посетил е близо 30 страни.

" Видях доста забележителности, само че от ден на ден се увещавам, че и ние в България имаме с какво да се гордеем и да покажем на света, стига да умеем да се представим ", безапелационен е Александър Държиков.

Върти без неточност кормилото на тира

Общинският консултант № 1 Александър Държиков, инженер по превоз с тапия на магистър от русенския университет „ Ангел Кънчев “, има всички вероятни категории за ръководство на моторни транспортни средства. Може да ръководи безусловно всичко, което се движи на колела, в това число тролейбус, рейс, трактор, екскаватор и даже ТИР, само че не придиря за първокласен автомобил. Семейната кола е

„ Рено Лагуна “ на 20 години,

само че е в положително положение.

В тогавашния Мотоцентър ръководителят на локалния парламент е обучавал водачи. По-късно в ДАИ - Пловдив, където е работил като началник-сектор, изпитвал бъдещите водачи като началник на комисията. Самият Държиков още през 1977 година си е взел брошура във военната школа в Балчик, където е служил като юноша. Държи да се съблюдават разпоредбите на пътя и до момента няма нито едно нарушаване, за което е получил Златен ваучър.

Разказва, че има голяма разлика в образованието по какъв начин да подкараш автомобила, по какъв начин да го паркираш и да шофираш, без да рискуваш живота - своя и на другите участници в придвижването. „ По това време бъдещите водачи се образоваха на полигони.

Разполагахме с полигони за сериозни обстановки,

да вземем за пример на хлъзгав терен, имаше образователна стратегия, тренажори, нощно кормуване, строга дисциплинираност и доста висок надзор, синхрон сред теорията и практиката. Това, което би трябвало да правиш при кормуване, авансово си видял в кабинета - да речем, по какъв начин се държи кормилото “, спомня си Държиков.

Професията му оказа помощ в мандата на заместник-кмет по превоз в Община Пловдив. Заедно с екипа от експерти приготвиха Генералния проект за организация на придвижването.

Под негово управление се вкараха първите зони за еднопосочно придвижване,

които доста разтовариха трафика. Създадоха Синя зона, която през днешния ден наброява над 2000 места в централната градска част. Монтираха така наречените " бягащи светофари ", част от които се резервираха и до през днешния ден, осветиха се 70 пешеходни пътеки. Започнаха да поставят антипаркинг колчета, с цел да не се паркира върху тротоарите. В същия мандат бяха построени близо 50 км. велоалеи и инсталирани светофари с LED осветяване. Шофьорите не помниха каква тъга беше със старите лампови светлини, които съвсем не се виждаха вечер и постоянно изгаряха, напомня инженерът по превоз.

Гордостта му са децата и внуците, слабостта - британският футбол



Гордостта на Александър Държиков са неговите дъщери и внучки. С екстаз споделя за най-голямата - 14-годишната внучка Стела, която от раз, на първото класиране, беше призната в ЕГ „ Пловдив “ с британски език.

Майка й, по-голямата щерка на Държиков, е учителка по британски. Другата дъщеря на шефа на Общинския съвет 7 години живяла в чужбина, само че се завърнала. Владее съвършено испански и британски, има документ и сега си гледа децата - 5-годишната Александра и Адриан на три и половина. Семействата на двете дъщери са в Пловдив. Трите генерации постоянно се събират дружно.

Държиков споделя, че фамилията крепи индивида и че самият той обича домашния уют по обясними аргументи - измежду околните се усеща чудесно.

Слабостта му е футболът, изключително британският. Самият той доста години е ритал топката, а до неотдавна беше и постоянен участник в общинския тим. До предходната година общинарите се състезаваха на игрището, проведени от именития Петър Зехтински. На нощното си шкафче в жилището Александър Държиков постоянно държи по една книга. Съпругата му Веселина също е фен на литературата и клиент на НБ „ Иван Вазов “, откъдето постоянно се зарежда с по 5-10 книги. Напоследък шефът на Общинския съвет избира бестселъри, които разтоварват.

Не е останал без работа и за ден

Дългогодишната дружба сред приятелите на Александър Държиков стартира в полувисшия институт за учители в Сливен, което бъдещият ръководител на Общинския съвет приключва като учител по сигурност на придвижването. След няколко години се дипломира със компетентност „ Технология и ръководство на превоза “ в университет " Ангел Кънчев " в Русе като инженер-магистър. Нито ден не е оставал без работа.

Скоро след завършването на университета става шеф на Регионална, а по-късно и на Наборна автомобилна школа. През 1999 година е назначен за началник-сектор в пловдивската дирекция „ Автомобилна ревизия “, като по едно и също време от 2007 до 2011 година е общински консултант и член на непрекъснатата комисия по превоз. След като ГЕРБ печели локалните избори в Пловдив, е определен още веднъж в локалния парламент, само че е номиниран и приема да стане зам.-кмет по публичен ред и превоз.

След четиригодишния мандат взема решение да се върне на предходната си работа в ДАИ, където му се пази мястото. Обяснява, че повода е в насъбраното напрежение, по тази причина е предпочел по-спокоен режим. В „ Автомобилна ревизия “ обаче остава единствено година и половина, защото е поканен за зам.-кмет по просвета и туризъм. А след следващите локални избори през 2019 година отново е определен за ръководител на Общинския съвет.

За политиката:

" Станахме Facebook страна, а животът е друг "

В политиката, както и в живота, би трябвало да се откри баланс, смята Александър Държиков, за който споделят, че е рядко балансиран човек.

За близо две години на трибуната на локалния парламент не се е чуло да е повишил звук, макар постоянно извънредно спорните настройки на съветниците, издигнати да ръководят Пловдив от 11 партии и обединения. Издържаше и на безкрайната върволяк от хора, в това число гневни, когато беше зам.-кмет по превоз и се е постановяваше да взема сложни решения, да вземем за пример за въвеждане на пешеходна зона в кв. " Капана ", с която по това време надалеч не всички бяха съгласни, ограничение на безразборното прекъсване и влизане на коли в Стария град.

На първо място слага комуникативност и отговорност. „ Разумен политик би трябвало да умее да изслушва и да почита другото мнение, даже и когато не е склонен с него. Да съумява безапелационно да аргументира своите възгледи. Без разговор политиката смъква качеството си, както виждаме сега “, разяснява Държиков.

Заради своята диалогичност и умеенето да пази баланс за 15-те години в ГЕРБ /тогава още беше сдружение/ не е бил брулен от партийни ветрове, каквито пометоха безчет политици във вихъра на демокрацията. Идеята прегърна като един от учредителите на партията, воден от благосклонностите към Бойко Борисов и политиката за европейско развиване на България.

Сравнението на политиката с антична специалност изяснява, че може би у нас се прави по метод, който в доста връзки опонира на цивилизованата европейска процедура. Убеден е, че политиката, без значение дали е лява или дясна, би трябвало да е ориентирана към повишение на стандарта на живот. „ Лявото и дясното могат да доведат до салдото и сега не можем да го намерим, залитайки в подмолни ползи. Ако не се смени методът на ръководството на страната, който следим, нищо положително не ни чака. Заприличахме на Facebook страна, тъй като се основава лъжлива и неточна визия за обстановката. Истинският живот е друг “, разсъждава Александър Държиков.

Не си губи вярата в ГЕРБ, давайки за образец поддръжката на огромен брой гласоподаватели на двата следващи избора след 10-годишно ръководство. " Това е нужна партия с доста добра стратегия, макар че няма ръководство без неточности, и е единствената съпротива в сегашната политическа обстановка. А без съпротива една страната не може да бъде демократична, да върви напред, в случай че не се цели тирания ", обобщава ръководителят на локалния парламент.

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР