Дунавската поетеса Веселка Колева надниква с дух и с перо

Дунавската поетеса Веселка Колева надниква с дух и с перо " Отвъд материята ", дори оттатък скучното ни оскъдно съществуване!... Последната й към този момент лирична книга с такова заглавие е осемнадесета подред. Наред с първата, отпреди близо 30 години, " Скандална любов ", наред с предпоследната " Висине ", тази поезия дефинитивно я утвърждава в редовете освен на Съюза на писателите (на дядо Вазов!) и на север, и на юг в България, само че и в Дунавския край - поетесата е родена в града на Алеко!... Или поето-жената Веселка е носителка на неговото Златно, свищовско и дунавско перо!... За близо тридесет години в поезията тази очарователна - житейски и креативен, писателка освен опази своето родолюбиво сърце и своя стих от подражателство и чуждопоклонничество, само че е и образец за българолюбие и великодушие! Тя просто съедини в едно лиро-философското си мислене с прочувствената деликатност на своето женско и майчинско сърце, тъй като е майка на двама - и физически, и духовно, огромни българи... Тя не е, шаблонно казано, постоянно зад тила им (те са едри момчета!), тя е в ръцете и в сърцата им, с което те й оказват помощ да си остава Поет, Майка и Човек! И тя " следва и развива надълбоко хуманните послания на литературата за духовно излекуване и възвисяване "... Тези думи са в предговора на книгата " Отвъд материята ", те са на известния български стихотворец Димитър Христов, който е неин редактор. Издатели са Мирела и Асен Асенови от издателство " Мултипринт " в столицата... Поетесата, съгласно моето непретенциозно мнение на човек, който деликатно е следил нейното креативно и художествено израстване, е осмислила женската си и креативна роля в актуалния живот:  

Духовно ми е! Даром ми се дава
и ще го споделя със всички,
най-ценното - духът не се продава,
посредством него идва мощ - да обичам!...
Духовно ми е!... Даром ми се дава
И никой жаден аз не бих лишила
от мъдростта, която ни избавя,
гребете, пийте, че това е мощ!...

Стихосбирката " с витална и лирикофилософска лирика " (по думите на нейния редактор) съчетава пет самостойни цикъла със стихове: " В часът на душата ", " Малиново вино ", " Небесни повеления ", " В земята на живите " и " В нощта на звездопадите ". Изкушавам се да изтъквам три четиристишия от нейното " Малиново вино ":

Откъде се взе омаята на боговете?
И по какъв начин ни хвана градусът след толкоз години?
Очите ни са същите, поете,
а другото - малинови градини!
Бери от тях, че не остана време,
Изстискай сок, по-силен от кръвта ни,
Той идва от градините Едемски,
Дано след нас усетът му да остане!
Две глътки единствено, а каква омайност,               
било и не било, в стиха – ще бъде, 
задоволително е единствено да го пожелаем   
и дано единствено Господ да ни съди!...       

In vino veritas! - несъмнено, че Истината не е единствено във виното... Веселка Колева ще продължи непрестанно да я търси, да я утвърждава и в своята изящна лирика, и дори в отвъдното... Ще продължава да написа и да има вяра в своята " Божествена орис ": " Здравей, приятелко Божествена орис,/ страхотна си със женското си име,/ след толкоз неистова битка -/ и неверна, и безгрешна, в мен те има! "