Голяма заблуда е да се вярва, че като се помъчиш, можеш да промениш човека ♥ Майка ГАВРИИЛА
Думи на актуалната подвижничка и православна мисионерка Майка Гавриила (Аврилия Папаяни, 1897 ~ 1992).
♥ За причиняването на промяна у другите
М.: Майко, когато забележим нещо неверно в другия, по какъв начин можем да го накараме да го промени?
Майка Гавриила: Голяма илюзия е да се има вяра, че като се помъчиш, можеш да промениш индивида. Никога не става по този начин. Може да се направи посредством личния ти житейски образец. Това в никакъв случай или доста рядко може да се реализира с старания, говорене, препирни и тям сходни. Промяната ще се появи, когато пристигна Божието време. Ако промениш самия себе си и станеш жив образец за индивида, който искаш да промениш, в случай че станеш негов блян и се вижда, че си благополучен, тогава ще се случи. Да се молим за някого си е напълно правилно – само че не трябва да се опитваме да го променяме. Това е единствено в Божиите ръце. Бог има промисъл за живота на всеки един. За всички човешки същества. Ние сме свободни, само че това, което не знаем, е, че Той знае какво ще сторим. Защото знае всичко. Бог знае всяка обособена стъпка от живота ни, до последния момент. Ние не. А и в случай че се опитвахме повече, драга М., да бъдем едно с Бога, тогава нямаше да има потребност да се прави каквото и да било. Защото от единствено себе си това би ни направило образец за тези, които сме поискали да забележим да вървят по Неговия път. Но пък за теб е естествено, като си толкоз млада, да не успяваш да схванеш, най-малко изначало, да се почувстваш разочарована и да кажеш: „ Ех, какво нещо! Толкова доста старания, а пък никакъв резултат “. Но в миналото минавало ли ти е през мозъка, че Бог споделя същото за нас? „ Прощавах толкоз доста пъти. Толкова доста пъти съм показвал търпение… И пак… “.
Следващата стъпка ще бъде молитва. Тъкмо както началото беше молитва. Без да съдим другия човек… Веднъж, откакто бях схванала, че молитвата е всичко, видях две доста ядосани момчета да се бият на улицата. Въздържах се и не се намесих, както бих сторила в предишното. Вместо това незабавно приложих на дело това, в което имах вяра. Извърнах се встрани и споделих: „ Господи, сложи Твоя мир сред тези двамата “. Докато се обърна да ги погледна още веднъж, те към този момент се смееха и си играеха… Това беше отговор от Бога. Знай това, драга М. По мира и спокойствието ни, по самия ни метод на живеене си личи какъв брой имаме вяра. Ето за какво някой може да ни преподаде най-хубавия урок, само че в случай че го забележим, че е обезпокоен, разтревожен и неуверен, ние не можем да имаме религия на казаното от него. Затова, в случай че желаем да оказваме помощ на нашите съчовеци, задачата на живота ни би трябвало да бъде да се приближим колкото се може повече до Образеца: Господ.
Избрано от: „ Майка Гавриила: Аскетика на любовта “, превод: Константин Петров, изд. Омофор, София, 2015
Снимка: pravoslavie.bg
