Децата не са хора на бъдещето, на утрешния ден, а са хора днес, сега ♥ Януш КОРЧАК
Думи на полския публицист Януш Корчак, възпитател и педиатър, който обичаше децата повече от живота си. През 1942 година Януш Корчак непринудено съпровожда питомците си от вкъщи за сираци във Варшавското гето до лагера Треблинка, оставайки с тях даже и в гибелта.
Моята най-голяма неточност е, че не съм към този момент дете.
Погледни света и се смей.
Детето е кадърен артист със стотици маски: друго е пред майка, татко, баба, кърмачка или благосклонен преподавател, готвач или прислужница, за другари, богати или небогати. Наивно или хитро, непретенциозно и високомерно, нежно или отмъстително, чинно или непослушно, то се дегизира толкоз добре, че може да ни води за носа.
Аз живея не с цел да ме обичат и да ми се възхищават, а да обичам и да работя. Тези към мен не са длъжни да ме обичат. По-скоро аз съм задължен да се вълнувам от света, от хората.
Не си давах сметка, че децата могат да си спомнят толкоз добре и да чакат толкоз търпеливо.
Ще продължиш да грешиш, само че единствено този, който не прави нищо, съумява да избегне грешките.
Сто деца са 100 характерности, 100 индивида. Те не са хора на бъдещето, на утрешния ден, а са хора през днешния ден, в този момент.
Ако фанатично следиш за морала на своите деца, значи ти самият не си напълно в ред.
Животът хапе като куче.
Източник:
Снимки: culture.pl, bi.gazeta.pl
