Думата сантиментални“ е много точна за описване на чувствата в

Думата „ сантиментални “ е доста точна за разказване на възприятията в едно щастливо семейство. Не че неща като доверие, почитание, дълг и любов не са значими, само че това, което отличава всяко щастливо семейство са тъкмо дребните благи жестове, дребните закачки, традициите и безмълвната заедност – с други думи – сантиментите.
  Затова даже единствено заглавието „ Сантиментална галерия “ на три генерации създатели от семейство Солакови – Митьо, Недко и Димитър - основава прелестно очакване. Както се оказа – и го оправдава изцяло.
  Това е една сантиментално основана галерия – от международно прочут художник, какъвто е Недко Солаков, за една дребна изложба и то не в столицата. Мястото е Sariev Contemporary в Пловдив и, както усмихнато ни описа момичето в галерията, Недко Солаков е обвързван с тях и прилежащото artnewscafe от дълго време и е основал гратис емблемата на кафенето – жест на огромен създател и другар.
  Това е една сантиментална история, в която органично, като в едно семейство, участват пластиките на дядото Митьо, разказът (разбира се написана на стената история) и картините на сина Недко и видео инсталациите на внука Димитър. Историята е за една мравка, която се влюбва в една лъскава златна дребна пластика и двете поемат по необятния свят. После мравката се прави на болна, а пластиката я носи на гърба си… а след това двете стават напълно мънички, тъй като са стигнали надалече… Над всичко това красиво залязва слънцето над село Борики във видеото на Димитър, а изпод е разказана, върху стената, фамилната традиция за затваряне на доматен сок в бутилки. Самото устройство за затваряне на бутилките е отново там, експонат от изложбата и долу, откъм гърба, има дребен надпис. Зрителят се навежда, а там написа „ Баща ми умря преди три години от рак на бъбреците. И двата. “ И това споделя всичко – за тъгата, за детайлностите, които няма да бъдат забравени, за неналичието, за бащата, който участва там, горе. И това е типично за работата на Недко Солаков – че когато човек се наведе да прочете написаните от него думи – а те постоянно са написани ниско долу – изправяйки се към този момент е малко изменен, умислен.
  Има и още, има още доста, и закачки, и тъмни облаци, и златни пластики, и бълбукащ доматен сок, и задраскани букви, където Недко Солаков по табиет почвал да написа на латиница. Има от всичко, което има в едно семейство. Сантименти… отидете и отнесете малко за себе си, семейство Солакови, като всяко щастливо семейство, имат доста, има и за нас.