Как да подредим живота си? Както се подрежда гардероб
Думата „ приоритет “ напоследък се използва се в множествено число. Защо? Защо се опитваме да съумяваме във всичко? Можем ли да подредим живота си по този начин, както привеждаме в ред шкафа с облеклата?
Именно това предлага Грег Маккеън, публицист и бизнес коуч, един от най-популярните блогъри на Harvard Business Review, преподавал в Apple, Фейсбук, Гугъл, LinkedIn, Twitter в своята паметна книга " Essentialism ". Той обяснява за какво е безсмислено да се опитваме да разрешим всички задания, да осъществим всички отговорности и да задвижим всички планове. И че е доста по-добре вместо да се задръстваме с задължения и проекти, да вършим по-малко неща, само че по-добре - по този начин, че да имаме по-добри резултати.
„ В един явен зимен ден посетих жена си Анна в калифорнийска болница. Анна безусловно сияеше, само че знаех, че е доста изтощена. Беше родила щерка ни – отлично крепко момиченце с тегло 3 кг и 100 грама.
Исках този ден да е изпълнен със успокоение и благополучие, само че се усещах под напрежение до краен лимит. Моята новородена дъщеричка лежеше в ръцете на моята изтощена жена, а аз в същото време говорех по телефона със своя офис, преглеждах пощата и се притеснявах, че закъснявам за среща с клиенти.
Един сътрудник ми писа: „ Щеше да е по-добре, в случай че не беше родила в петък следобяд, нуждая се от теб на срещата с Х. “ Както се досещате, беше петък. Разбирах (или най-малко се надявах), че това е смешка, само че все пак усещах, че е значимо да отида в работата.
В същото време знаех тъкмо какво би трябвало да направя. Исках да прекарам този ден с жена ми и детето ми. Така че, когато ме попитаха още веднъж дали ще се явя на срещата, събрах цялата си воля и решително отговорих... " Да " .
И за мой позор, до момента в който жена ми и бебето лежаха в болничното заведение, отидох на работа. Когато срещата завърши, сътрудник ми сподели: „ Нашият клиент доста прави оценка това, че ти съумя да дойдеш. “ Но, почтено казано, изражението на лицето на клиента изобщо не приличаше на почитание. В очите му прочетох: „ Какво въобще правиш тук ?! “ Отвърнах „ да “ просто, с цел да бъде прелестно на сътрудниците ми, а от това пострада моето семейство, моята известност и даже моите взаимоотношения с клиента.
В последствие се разбра, че на тази среща не се е решило нищо значимо. Но даже тя да имаше значение, аз все едно се показах като простак. От опита ми да угодя на всички освен нямаше никаква изгода, само че и пожертвах това, което е фактически скъпо.
От тази обстановка обаче получих един потребен урок. Научих се да дефинирам целите си в живота, с цел да не го прави някой различен.
След тази история още веднъж се заинтересувах по какъв начин и за какво хората вземат тези или тези решения в персоналния и професионалния живот. Защо не желаеме да използваме всички благоприятни условия? И по какъв начин да се научим да вземаме такива решения, които разкриват изцяло капацитета и в самите нас, и в близките?
Тези въпроси ме накараха да захвърля правото, да отпътува от Англия, да се добера до Калифорния и да получа тапия от Станфордския университет. За да им отговоря, открих своя компания за образование в Силициевата долина.
Към нея се обръщат доста хора. Някои от тях живеят под непрекъснато напрежение. Някои се считат за сполучливи, само че не им дава покой обезвереното предпочитание да вършат всичко идеално. Други са толкоз подвластни на своите мениджъри, че към този момент не схващат, че не са задължени да извършват всички задания, които им се разпореждат. Работейки с тях, се пробвах да схвана за какво такива блестящи, умни, надарени хора попадат в клопката на безсмислени дреболии.
Оказва се, че доста умни и амбициозни хора не са способни да си отговорят на елементарния въпрос: „ Как да избера едно направление, в което да допринеса най-вече? “ Затова има няколко аргументи.
Прекалено огромен избор
През последните 10 години броят на опциите, с които разполагаме в разнообразни области, набъбна няколко пъти. Поради прекомерно огромния избор не можем да решим кое е същински значимо.
Теоретикът на мениджмънта Питър Друкер споделя: „ След няколко века, когато нашето време ще бъде история, учените ще се интересуват на първо място не от новите технологии, не от интернет и не от електронната търговия, а от внезапните житейски промени. Това е първият случай, когато пред такова голямо количество хора се открива опция за избор и самоуправление. И нашето общество се оказа импровизирано за това. “
Причината за тази неопитност е фактът, че за първи път в историята на човечеството броят на наличните благоприятни условия надвишава способността ни да ги управляваме. Стана мъчно да отсеем значимото от второстепенното. Психолози назовават това „ отмалялост от вземането на решения “ . Колкото по-често сме принудени да вършим избор, толкоз повече се утежнява качеството на решенията ни.
Голямо обществено напрежение
Не единствено броят на предлаганите от нас благоприятни условия е повишен, само че и силата, с която външните условия и другите хора упражняват напън върху нас. Нарасна освен количеството на налични разновидности за избор, само че и силата, с която външните условия и другите хора упражняват напън върху нас. За това какъв брой тясно сме свързани един с различен в актуалния свят и какъв великански размер информация ни се постанова да обработваме се приказва от дълго време.
Но тази връзка умеличава и силата на обществения напън. Благодарение на актуалните технологии хората могат да се изричат за това, което им се коства значимо. Така се претоварваме не единствено от обстоятелства, само че и от персонални отзиви.
Постановката " Можете да получите всичко, което желаете "
Сама по себе си тази концепция не е нова. Но през днешния ден, когато упованията са повишени, а опциите за избор - безгранични, тази режисура носи повече щета, в сравнение с изгода. Хората се пробват да напъхат спомагателни занимания в своя така и така претъпкан график. Компаниите разсъждават на думи за салдото сред труд и отдих, а на дело изискват от чиновниците си да бъдат на линия 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и по този начин цяла година. На работните заседания се разискват по 10 предпочитани задания, и нито един човек не вижда подигравка в това.
Думата „ приоритет “ (priority) се е открила в британския език през XV век и не е била в множествено число. Тя значи най-важното нещо, това, което е от първостепенно значение. В течение на петстотин години тя се е употребила единствено в само число, и едвам в XX век хората заговарят за „ цели “.
Може и да ни се коства, че променяйки една дума, можем да променим и действителността. Мои клиенти са разказвали, че в техните компании от време на време дефинират първи, втори, трети, четвърти и пети приоритет. Теоретично, това би трябвало да илюстрира, че компанията си слага доста значими цели. Но това може и да значи, че компанията просто не може да реши коя е най-важната задача.
Но когато се опитваме да успеем с всичко, което можем, и получаваме всичко, което желаеме, от време на време доста постоянно се озоваваме там, където за нищо на света не бихме отишли по своя воля. Ако не можем сами да изберем какво да вършим със своето време и сила, това ще създадат другите: началници, сътрудници, клиенти, членовете на фамилията даже. И по този начин – или вземаме решения сами, или разрешаваме на други хора да управляват живота ни.
Австралийската здравна сестра Брони Уеър се грижела за смъртно заболели хора в течение на години и съвсем всички съжалявали за живота, който са живяли. Почти всеки пациент казвал: " Жалко, че в никакъв случай не открих сили да пребивавам живота си по собствен метод, а не по метода, по който другите чакаха от мен. "
Какво е есенциализъм
Не ви предлагам непрекъснато да отхвърляте всички оферти. Въпросът е в това да действате в сходство със тактиката си и да отклонявате това, което не ви е нужно. Това могат да бъдат освен неща, за които губите времето си, само че и изцяло перспективни оферти.
Престанете да реагирате сляпо на натиска на обществото, който ви тласка да работите по едно и също време в десетки разнообразни направления, и се научите да избирате единствено тези от тях, които в действителност са ви нужни. Това назовавам есенциализъм.
Представете си по какъв начин би изглеждал един долап, в случай че в никакъв случай не го подреждате.
Илюстрация: Guliver / iStock
Мислите, че вътре всичко ще е чисто и за всеки костюм ще има място на закачалката? Няма да стане. Ако не предприемете умишлено изпитание да организирате пространствата в дрешника, той доста скоро ще се препълни със остарели и ненужни облекла.
