Любовта е равна на свобода
Думата Любов… и действието подбудено от Любов. Отдавна съм си трансформирала мнението за смисъла на любовта, влагам разнообразни мисли и чувства зад използването на тази дума. Както и постоянно ми се случва с други думи, които желая да ги употребявам с точното им значение.
Та любовта.
Като дете, от времето на лексиконите и разните там цветни тетрадки, които имахме с мисли, подписи от другари и всякакви сходни, имам незадълбочен спомен от всякакви мисли за любовта. Тогава любовта се изтъкваше като жертвоготовност, надали не тъга по обичания, надали не отказване на всички други и постоянно очакване на обичания, даже и той да не те желае. Това беше огромен симптом на обич.
Нещо тази идея никак не ми понася в този момент. Не са времената, в които любовта взема жертви или предизвиква тъга, не е любов това.
Дали времената се трансформираха или разбиранията на хората, само че обичта е равна на независимост.
Любовта ни дава тези криле, които ни карат да бъдем да бъдем същински, да сме себе си.
В Любовта няма боязън, неистина, криене и компликация.
Любовта облекчава, а не дава товар.
Тя дава решения, а не основава проблеми.
Тя ни прави красиви от усмивки, а не гънка на лицето от рев.
Тя лекува, а не предизвиква страдалчество.
Тя ни дава почвата да растем, като дребни тревици ни полива със светлина всеки ден, а не е градушка, която ни събаря.
Любовта е разтуха. Тя е силата, която крепи раменете на двама да останат постоянно едно до друго, без значение от външните условия.
Тя е онази, която заран буди топло и вечер приспива сладко. Тя не дава мрачни, безсънни нощи, където някой страда.
Тя разрушава всички показа, граници и дава нови хоризонти сред обичащите се.
Тя е дъга. След проливен дъжд.
Тя е хубостта на пламъците в обичащите очи. Тя отваря очи, а не затваря визиите за любов.
Жалко е от време на време какъв брой са изкривени визиите за обич.
Но Любовта не е тъга, а врач.
Често хората играят ролята на жертва поради другия, ревнуват, не помнят себе си, с цел да угодят на другия. Не е обич това.
Любовта е първо към самите нас. Както обичаме себе си, по този начин ще обичаме и някой различен. Такова ще е качеството обич. Ако изпаднем в зависимостта да доставим наслаждение на някой различен, загърбвайки себе си, ще има от ден на ден неща, които да си забраним.
И щастливи ли сме тогава? Обичаме ли?
създател: Видислава Тодорова
