Думата геноцид“ е синоним за едно от най-грозните човешки лица.

Думата „ геноцид “ е синоним за едно от най-грозните човешки лица. През годините сме чували за редица такива. Като стартираме от Втората Световна война, разходим се в някои от страните в Африка, преминем около Балканите и продължим към Азия, Северна и Южна Америка. Интересен факт е, че до през днешния ден Арменският геноцид не е приет като подобен, заради простата причина, че думата стартира да се употребява директно след Първата Световна война. Един от най-близките, които са се случвали покрай България, е по този начин нареченото кръвопролитие в Сребреница.

Престъпленията там се случват и откакто ОН афишира въпросната локация за безвреден район, който би трябвало да се охранява от външни сили. Изпратените бойци са канадци, които по-късно дават контрола на холандски батальон. Обявяването на предпазена зона става благодарение на Резолюция 819 – същата подсигурява отбрана на цивилното население, забранявайки влизането на въоръжени сили в охранявания периметър.

Малко по-късно Сребреница става демилитаризирана зона. Това значи, че всички сили в този район би трябвало да дават своите оръжия, амуниции и мини, а по-късно всички сили, които съставляват някаква опасност би трябвало да се отдръпват. Двете страни споделят и друг сюжет. Командир Том Кареманс от Холандия ще показа, че не е съумял да разположи силите си в Сребреница, въпреки и договорите да показват друго, а също така не са предоставени оръжията, които са били изисквани.

Босненците не стопират да се оплакват от сръбски набези, до момента в който самите сърби декларират, че Сребреница се употребява като база на босненските сили и по-късно се правят разнообразни контра-атаки в района. Малко по-късно сред 1000 и 2000 боеца от сръбските сили се нареждат покрай зоната, оборудвани с танкове, бронирани машини, артилерия и даже минохвъргачки. В началото на 1995 година вражеските сили стартират да се струпват в района на Сребреница.

По това време миротворците оповестяват, че все по-малко конвои с хранителни запаси не престават да стигат до зоната. Всички закони просто отпадат, до момента в който насилието, проституцията и търговията на черно стартират да се практикуват намерено. В района липсва храна, медикаменти, боеприпаси и гориво. Холандците са принудени да правят своите патрули на крайник. Холандските бойци, които изоставен периметъра, по-късно нямат свободата да се върнат назад.

През март и април стартират да идват отчети, че сръбските сили са почнали да се струпват в два от най-големите наблюдателни поста. Директива 7 изисква от сръбската войска да откъсне и раздели физически двата района – Сребреница и Зепа – и даже да ликвидира възможностите за връзка сред жителите. По този метод ще се сътвори възприятието за неустановеност, наблягайки спешното положение и неналичието на каквито и да било шансове за оцеляване.

В средата на 1995 година проектът сработва и злополуката е към този момент налична. Няколко пъти се изисква отварянето на филантропични коридори за евакуация, само че това не се случва. Жертвите, умиращи от апетит, стартират да порастват в геометрична градация. В последни опити, армиите на Босна и Херциговина правят някои диверсионни офанзиви с концепцията, че ще принудят сръбската войска да се отдръпна. В отговор военачалник Ратко Младич се свързва с централата на ОН и декларира, че няма повече да толерира сходни удари. В ранното утро на 6 юли 1995 година към 2000 сръбски боеца се приготвят за нападението.

През идващите няколко дни миротворците ще изпратят информация, че техните командни постове по южната граница на предпазената зона падат един след различен. Някои холандци отстъпват непосредствено в безвредната точка, до момента в който други са принудени да се предадат незабавно. Защитните сили на босненците са към 6000 боеца, само че те са изложени на тежък огън и са принудени да правят отстъпка непосредствено в града. Веднъж откакто южния периметър пропада, повече от 4000 босненци, които живеят в шведски комплекс за бежанци, бързат да изоставен града и бягат на север от Сребреница.

По това време холандски бойци оповестяват, че сърбите организират пречистване на домовете. На 8 юли бронирана техника на холандците е подложена на огън и също се отдръпва. Повечето босненци желаят защитната техника да остане и да ги пази и даже вършат барикади, с които да спрат холандците да напущат. Докато колоната на ОН напуща територията. Един от фермерите не има вяра на очите си и хвърля ръчна граната по своите „ бранители “, убивайки един боец.

Босненците са изпълнили условията и са дали своето оръжие на холандците и други сили на ОН, като в този момент към този момент няма по какъв начин да се пазят. Новата заповед е завладяването на Сребреница. На 10 юли полковник Кареманс изисква въздушни подкрепления от НАТО, с цел да може да отбрани мирното население. Хората бягат по улиците, някои са съумели да се въоръжат. Танковете се приближават покрай защитната линия, само че ударите от Военновъздушни сили стартират в следобеда на 11 юли 1995 година

Опитите да се удари артилерията, не са сполучливи и заради влошена видимост, ударите по този начин и не могат да се извършат. Отделно от това, сръбската войска декларира, че в случай че въпросните офанзиви не приключат, удари ще бъдат направени и по лагера на Потокари, където се намират холандски и френски военнопленници, а по-късно армията ще продължи към бежанците, които към този миг са към 20-30 хиляди души. Малко по-късно към залез, военачалник Младич и други негови сътрудници ще създадат триумфалната си разходка по улиците на Сребреница – новият нереален град и скоро всеобщ гроб.

Докато те се разхождат, бежанци от Сребреница се събират в Потокари. Някои от холандските бойци си спомнят по какъв начин човешката маса се е пробвала да прегази бойците, които към този миг се пробват да оказват помощ. Лагерът съумява да приюти несъмнено количество хора, до момента в който други остават на открито пред оградите. В Поточари стартират да горят къщи. По улиците се струпват по 20-30 тела на убити. В цинковия цех стартира да се приказва за купища човешки тела, които се товарят в камиони. Войниците избират избрани хора от тълпата и по-късно ги извеждат.

Холандски лекари по-късно ще споделят по какъв начин са виждали изнасилвания по улиците. На 12 юли сръбските сили стартират да събират мъже и момчета, като ги водят в разнообразни местоположения. Избират се най-вече мъже на възраст, в която могат да бъдат привикани за доброволци в армията. На 15 юли излиза наяве, че от идващите бежанци в лагера, няма никакви мъже. Изпратените филантропични помощи в Сребреница не могат да влязат и са отпратени от сръбските бойци. В идващите дни ще се чуват единствено изстрели, само че нито един чужденец няма да бъде позволен да влезе в града.

В града стартират да се носят и клюки за сръбски бойци в холандски униформи, които избиват цивилно население – това най-малко са показанията на някои от оживелите. Изнасилванията, убиването на деца, това също са показания на очевидци и оживели, както от поданици на Сребреница, по този начин и от холандски лекари, които са на мястото. С доста договаряния и старания, най-сетне сръбските сили се съгласяват да разрешат на 25 000 дами да изоставен района и да бъдат изпратени в безвредна територия.

Някои от бежанците се пробват да избягат през гората, само че откакто няколко месеца са оцелявали на лимита, не съумяват да стигнат надалеч. Мнозина са открити и разстрелвани на място, някои късметлии са взети в плен. Екзекуциите са приети публично едвам през 2004 година Властите признават, че знаят за осъществените всеобщи убийства. Според разархивираните данни, всички убийства са били планувани още тогава.

Изследванията демонстрират, че в района броят на жертвите е над 7800 души, като множеството са записани в директория с 34 страници. Оправданието е, че това са хора, които могат елементарно да станат доброволци – т.е. избиваните са мъже, които могат да извършват военна работа. Това не изяснява броя на децата в малолетна възраст, нито на пенсионерите. 13 юли се оказва една от най-черните дати, тъй като в района се извозват мъже в разнообразни елементи на покрайнините – най-вече долините на реки.

Около 70 души се изправени за разстрел по крайбрежията на река Джадар и по-късно са убити. Един от мъжете е ранен в бедрото и скача в реката, като по-късно ще води комисията, с цел да ексхумира телата. В долината на река Церска са докарани няколко камиона, следвани от БТР-и. Жителите слушат половин час пукотевица да идва от гората. Малко по-късно идва и екскаватор, който да заличи следите. От тук ще бъдат извадени към 150 тела. От всички изброени, единствено трима души носят военни униформи.

Телата са със завързани ръце зад тила. В Кравица са изпратени няколко рейса с мъже и момчета, а някои разследващи фотоси демонстрират по какъв начин мъже са ориентирани към близкото Трудово-кооперативно земеделско стопанство в Кравица и по-късно са затворени в бараките. Според публични данни сред 1000-1500 души са убити. Около 6 часа следобяд, в бараките се хвърлят гранати и се стреля с друго оръжие, в това число РПГ.

Стреля се и по хората, които се пробват да избягат през прозореца. Един от оживелите ще опише, че когато се опитал да избяга, не можел да усети бетона на пода, след стрелбата от него се излъчвала топлота. Кръвта на жертвите е била като настилка. Под краката си, индивидът чувал по какъв начин хора плачат и охкат, когато ги настъпвал, от време на време чувал и трошенето на кости. На края се опитал да избяга през прозореца, само че е прострелян. Въпросният мъж се преструва на мъртъв и чака до сутринта, с цел да употребява мрака, с цел да се избави.

В следствие ще стане ясно, че военачалник Ратко Младич ще бъде изправен в Хага за закононарушения против човечеството. Тогава медиите ще сложат и доста подобаващ прякор „ касапът от Босна “. Той ще е един от хората, които ще получат доживотна присъда за осъществяването на геноцид и закононарушения против човечеството. Неговото залавяне лишава доста време, тъй като има клюки, че се крие в Белград, други  споделят, че е в Черна гора. През 2006 година е видян на футболен мач сред Сърбия и Китай, като някогашният военачалник даже се възползвал от VIP ложата.

За управляващите излиза наяве, че множеството информация е опит за илюзия. Младич живее умерено в Белград, до момента в който не е задържан Слободан Милошевич. През 2004 година бойци на ОН съумяват да го срещнат, Ратко прави независима изява, като конфронтира бойците за носенето на оръжие. Генералът кара ски в бившето олимпийско село в Сараево. Войниците не му обръщат внимание, само че откакто изпращат командоси, които да го задържат, квартирата му е празна.

През идващите 7 години ще има публична премия за залавянето му – към края тя е към 10 милиона евро. Ще се пуска подправена информация за неговото залавяне, ще се пускат и документални филми, които ще демонстрират по какъв начин той живее свободно и умерено. Въпреки това никой не може да го открие. През 2010 година фамилията му ще се опита да го разгласи за мъртъв. Ако обаче тази декларация се удостовери, то вдовицата би трябвало да получи държавната помощ и вероятно да успее да продаде всичкото му имущество. По това време Младич се крие в къщата на фамилията му.

Около 4 часа сутринта на 26 май 2011 година в Лазарево, сръбски специфични елементи на полицията, носещи униформи без никакви нашивки, с маски, съумяват да щурмуват четири от къщите, в които е известно, че живеят родственици на генерала. Полицаите съумява да го заловят и го принуждават да се разпознава. Генералът предава и два револвера, които носи постоянно със себе си. На 27 май висшия правосъден съвет декларира, че генералът може да бъде екстрадиран.

В денят на чуването на окончателната присъда в Хага, 78-годишният някогашен боен ще съобщи, че схваща всички обвинявания – общо 10. Генералът приказва единствено два пъти. Първият път удостоверява, че може да изслуша цялата присъда. А вторият път крещи, че всички обвинявания са неистини и също по този начин поздравя един от съдиите с думите „ Да ти е*а майката! “, показвайки междинен пръст на очевидците в залата. Към този миг Ратко Младич се намира в затвор и чака последните си дни. В модерната история той остава като един от най-големите варвари.

Снимки: Wikipedia