ДУМА е моят вестник, а Перник - моят град. Написах

ДУМА е моят вестник, а Перник - моят град. Написах това стихотворение в символ на поддръжка и съпричастност, каквито градът заслужава в тези дни. За мен е значимо то да стигне до сърцата на читателите и да разбуни духовете на хората в най-старата цитадела на Българска социалистическа партия - работен Перник.

С теб сме Перник!

Там някъде във ниското, зад Люлин

сивеят постройките на този град.

Във сянката на София затулен

разсънва се наежен и мъчен.

Градът на металурзи и миньори

и тяхните потомци е това.

Надига се - с юмруци отново да спори

за своите изгубени права.

Бе време - самун не стигаше за всички

в този момент за всички - няма пък вода.

Измамата отвред наднича,

от грижа за индивида - ни диря!

Загубва се водата му в земята,

затуй избликват гейзери от яд.

Играе си със огъня ориста

не запомнила суровият му манталитет.

А може би си някой отмъщава

за " неверните " му, розови фантазии.

Омразата " измяна " не прости

и средства за отплата не пести.

Не вярвай никому за нищо, Перник!

За кой ли път те лъгаха - кажи!

Приспиваха те с думи лицемерни

със празни заричане, с неистини.

...Със всеки ден стяга се режима.

Обричат те на заболявания и апетит.

А има! И вода и излаз има

Но би трябвало да изригне твоят яд.

Животът ти е правото, което

на всякаква цена ще защитим!

Дано го чуят жълтите павета.

Че за цената няма да спорим!

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ,
София