Малките (големи) стъпки по пътя към духовно развитие
Духовността е система от вярвания, в която човек се стреми да се свърже с останалата част от съществуването си (за някои това е Господ, за други – Вселената, природата, животът самичък по себе си или останалите хора).
Tърсим мир, обич и съгласие. Много хора желаят да повярват, че тайната за духовно развиване може да бъде открита в книги, на разнообразни семинари или различен тип източник на информация, който като вълшебен ключ да отвори вратите към щастието.
Истината е, че всичко, което може да се назова нравствен напредък, идва от вътрешната страна. Свежда се до нас самите и методът, по който гледаме на света. Сега предлагам да изминем дружно дребните (големи) стъпки към духовно развиване:
Пожелайте смяната
Духовното развиване не е цел. То е пътешестване, което продължава цялостен живот и изисква време, сила, безрезервност. Ако търсите бързо решение или светкавични резултати, сигурно ще се разочаровате. Знаете ли коя е единствената разлика сред хората, които съумяват, и тези, които просто съществуват? Мотивацията. А вие задоволително ли сте стимулирани?
Нови завършения
Една от най-чудесните наслади в живота е придобиването на нови умения. Ако в никакъв случай не опитаме нещо ново, то значи сме в застой. Бъдете дейни, проявете пристрастеност и любознание. Прекрасно е, когато човек открие неподозирани свои качества и умения.
Приемайки хората и нещата, които са отвън нормалното ни всекидневие, отваряме себе си за персонално и духовно израстване, и се разделяме със страха от незнайното.
Освободете се от предишното
То е история и нищо не може да го промени. Ако живеем в него, губим опцията за нови прекарвания, а прочувственият товар продължава да лежи на раменете. Затова приемете всичко случило се преди, без значение дали е неприятно, или хубаво, и насочете взор напред към духовно развиване.
Поемете отговорност
Понякога не можем да направляваме протичащото се. Но от нас зависи по какъв начин ще реагираме на него. Вместо да оферирате решение и да търсите аргументите за казуса, концентрирайте се върху своята реакция – какво можете да извършите, с цел да предотвратите повторното му случване.
Спрете за малко и помислете
Животът протича толкоз бързо, че от време на време е нужно да спрем, да създадем крачка обратно, да изследваме себе си и това, което вършим. Чудесен метод да го реализираме е медитацията. Тя успокоява съзнанието, като че ли пречиства мислите и оказва помощ да излезем отвън себе си, наблюдавайки живота.
Използвате ли рационално времето си? Предприемате ли дейни ограничения, с цел да постигнете задачите си? А щастливи ли сте? Ако си подарим повече тихи мигове на размисъл, няма да прекъсваме пътя си на духовно развиване.
Бъдете отворени
От ранна възраст ни учат на разнообразни неща по етикет, споделят ни какво да мислим, постоянно чуваме избрания като „ положително и неприятно ”, „ вярно и неверно ”. Независимо дали го осъзнаваме, или не, мислим за другите съгласно това по какъв начин наподобяват, какво споделят и така нататък
Но с цел да бъдем свързани с всичко в близост, първо би трябвало да стартираме да одобряваме хората и нещата към себе си такива, каквито са. Нужно е да създадем умишлено изпитание и да спрем да гледаме през призмата на сериозното око, да потърсим разнообразни благоприятни условия и да поемем към своето духовно развиване.
Позволете на другите да бъдат себе си. Отнасяйте се към тяхната уникалност с почитание, не с рецензия.
Оценявайте сегашното
Лесно е да попаднем в клопката на днешния прекомерно материализиран свят и да насочим вниманието си към стремежи, потребности и условия. Когато обаче стартираме да преследваме някакви притежания, като че ли забравяме за това, което към този момент имаме.
Започваме да желаеме още. Изпълваме се с неодобрение и хвърляме куп сила в гонене на нещо по-голямо. Стоп! Животът е тук и в този момент. Нека се радваме на сегашното и постепенно пристъпваме към своето духовно развиване.
Приемайте нещастието
Може би всеки от нас познава по някой човек, който наподобява благополучен. Винаги се усмихва и не се проваля в това, което прави. Може да изпитате лека злоба или даже да се ядосате, че всичко му е ОК, да го обявите за късметлия и да пожелаете да бъдете също толкоз щастливи.
Всъщност щастието въобще не е персонална линия или ген, нито пък се дефинира от заобикалящата среда и хора. То е избор. И се намира в самите нас. А нещастието е другата страна на монетата. Някои хора се опасяват от него, пробват се да го омаловажат или подценен.
Само че то е напълно естествено и даже належащо, с цел да израстваме и да вървим напред. И не всеки път ситуацията е толкоз зле, колкото наподобява. Всичко зависи от метода, по който възприемаме действителността, пишат в duhovno.newage.bg.
Не се опасявайте от грешките
Лошите решения и неточности могат да се окажат най-големите ни учители. Ако не сбъркаме, няма по какъв начин да научим нещо ново. Гледайте на грешките като на благоприятни условия да придобиете опит, да научите нещо и да продължите към идващото ходило на духовно развиване.
Всеки бърка. Ако можете да приемете своите недостатъци и да гледате на всичко с възприятие за комизъм, ще станете по-гъвкави и с по-отворено схващане.
Едно от най-важните качества, което ще ви помогне по пътя на духовно развиване, е търпението. Процесът на просвещение е муден и първоначално съвсем неосезаем. Дори може да ви се прииска да се откажете.
Помнете, че той протича цялостен живот в мир, обич и съгласие, а това значи да изживявате пълноценно всеки един момент. Както доста други неща в живота, духовното развиване е пътешестване, не дестинация.
И тук се сещам за една мисъл на Буда: „ Има единствено две неточности, които човек може да допусне по пътя към истината: да не стартира и да не продължи до дъно. ”
