Югославската армия бомбардира хърватския град Дубровник
Дубровник (Рагуза) е учреден при сливането на два града - Лаус, ситуиран на дребен остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско населено място в подножието на залесен рид.
Ивицата плитчини сред двете елементи на града е засипана през 12 век, обединявайки селището към новопостроения площад (сега именуван Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 година и съграден още веднъж след земетресението от 1667 година. Градът е укрепен и две пристанища са издигнати на двата края на провлака.
От своето учредяване през 7 век, градът е под отбраната на Византия, само че след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а съгласно Задарския кротичък контракт от 1358 година става част от Унгарско-Хърватското кралство.
Във времето от 14 век до 1808 година Дубровник е ръководен като свободна страна с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката доближава своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощност и въздействие.
Градът е ръководен от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга обществена система, само че и анулират търговията с плебеи при започване на 15 век и ценят високо свободата. Градът сполучливо балансира сред ползите на Венеция и Османската империя епохи наред.
В републиката последователно настава крах след рецесия в средиземноморската търговия и изключително след пагубното земетресение през 1667 година. През 1699 година градът е заставен да продаде две части земя от територията си на османците, с цел да се избави от напредващите венециански войски.
Окончателният завършек на републиката не е комплициран от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а след това и Дубровнишката република през 1806 година. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, притежание на Франция.
През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 година Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт формалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в рамките на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората международна война е окупиран от италиански и немски сили.
По време на Войната за самостоятелност на Хърватия против останалите югославски сили остарелият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи даже по-големи провали от октомври 1991 до май 1992 година. След края на войната е стартират огромен план за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възобновен в античен жанр, с цел да резервира атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от вредите са възобновени.
Източник: Уикипедия
Ивицата плитчини сред двете елементи на града е засипана през 12 век, обединявайки селището към новопостроения площад (сега именуван Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 година и съграден още веднъж след земетресението от 1667 година. Градът е укрепен и две пристанища са издигнати на двата края на провлака.
От своето учредяване през 7 век, градът е под отбраната на Византия, само че след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а съгласно Задарския кротичък контракт от 1358 година става част от Унгарско-Хърватското кралство.
Във времето от 14 век до 1808 година Дубровник е ръководен като свободна страна с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката доближава своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощност и въздействие.
Градът е ръководен от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга обществена система, само че и анулират търговията с плебеи при започване на 15 век и ценят високо свободата. Градът сполучливо балансира сред ползите на Венеция и Османската империя епохи наред.
В републиката последователно настава крах след рецесия в средиземноморската търговия и изключително след пагубното земетресение през 1667 година. През 1699 година градът е заставен да продаде две части земя от територията си на османците, с цел да се избави от напредващите венециански войски.
Окончателният завършек на републиката не е комплициран от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а след това и Дубровнишката република през 1806 година. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, притежание на Франция.
През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 година Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт формалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в рамките на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората международна война е окупиран от италиански и немски сили.
По време на Войната за самостоятелност на Хърватия против останалите югославски сили остарелият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи даже по-големи провали от октомври 1991 до май 1992 година. След края на войната е стартират огромен план за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възобновен в античен жанр, с цел да резервира атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от вредите са възобновени.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ