Дубай със сигурност е една модерна приказка със силен футуристичен

Дубай сигурно е една съвременна приказка със мощен футуристичен детайл. Замайващо е човек да види по какъв начин в действителност небето е границата на човешките благоприятни условия. Буквално.

Била съм в Дубай два пъти, все за по към 24 часа сред полети. За мен персонално самичък по себе си Дубай не е дестинация. С всички съществуващи полети, свързващи Европа и Азия, Дубай е точно хъб. Но хъб, който заслужава да бъде прегледан, защото Дубай без подозрение е градът на крайностите.



Междуконтиненталните полети са изтощителни, тъй че при резервация на полети през Дубай избирам опцията " мулти-сити ", която ми дава опция да прекарам една нощ в комфортен хотел. Да, множеството хотели в Дубай са скъпи, само че пък, от своя страна, знаят доста добре по какъв начин да ме накарат да се усещам като принцеса. Така че Даунтаун Дубай, наоколо до Бурж Калифа, е желаната ми локация.

Въпреки това задачата да стигнем пешком до най-високата постройка в света, не бе по никакъв начин лесна. Тъй като всички здания в близост са рисково високи, нашите усещания за дистанции се трансформират. Дори когато виждах Бурж Калифа безусловно " ето там ", ни лиши към 20 минути да стигнем до него. Последният път се отправихме от хотела към Бурж Калифа с автомобил и все пак ни лиши към 10 минути. Безкрайната пътека до небостъргача дружно с безумната горещина обаче ни водеха към необикновено преживяване.

Входът за Бурж Калифа се намира в комерсиалния център Дубай Мол. Всички фенове на красивите витрини, бъдете доста деликатни! Въпреки че са извънредно привлекателни, множеството магазини тук са по-скъпи, в сравнение с в Европа, тъй че не се ентусиазирайте, изключително около цялата дюти-фрий реклама.

Най-високата тераса за посещаване на Бурж Калифа се намира на етаж 124 - това е на 452 м от обща височина на постройката 829.8 м. Асансьорът изкачва дистанцията за към една минута, тъй че не се тормозете, в случай че усетите лек дискомфорт в ушите. Гледката от горната страна обаче ще ви остави безмълвни. Или най-малко аз по този начин се почувствах и двата пъти.



Наистина си мислех, че второто ми посещаване няма да е толкоз запаметяващо се, както първото, само че грешах съществено. Защото да заставам на 452 м височина и да следя по какъв начин всички небостъргачи в близост се " раждат " от праха в пустинята, е в действителност вдъхновяващо. Да, това за мен е Бурж Калифа - необикновено ентусиазъм, че фантазиите фактически се сбъдват, и че небето е единствената граница, когато откровено желаеш нещо.



Ако желаете да видите танцуващите фонтани от терасата на Бурж Калифа, предлагам ви първо да се консултирате с разписанието. Когато посетих Дубай за пръв път през 2014 година, фонтаните " танцуваха " на всеки 30 минути, само че когато се върнах две години по-късно, спектакълът радваше посетителите едвам 3 или 4 пъти на ден. Предполагам, Дубай е поел по по-зелен път. Друга разлика, която забелязах за двегодишния период сред визитите си, бе това, че климатиците в комерсиалните центрове към този момент не бяха толкоз студени, колкото първия път, тъй че разликата в температурата към този момент не бе двойна (навън - 40 градуса, вътре - към 18).

Докато към момента сте в Дубай Мол, не пропускайте Аквариума. Посещението му се заплаща, само че през голямата му стъклена стена умерено могат да се следят разнообразни типове риби и акули, без такса вход.



Точно против Бурж Калифа и Дубай Мол се намира относително дребният търговски център Сук Ал Бахар. В него няма забавни скъпарски магазини, само че това, което постоянно ме впечатлява тук, е обичайна арабска атмосфера.



Съвет: Ливанският ресторант Абд-Ел Уахаб в Сук Ал Бахар разполага с тераса с панорама към Бурж Калифа, а в съгласие и с разписанието на танцуващите фонтани, бихте могли да обядвате на “първата редица ” на спектакъла.



След обяд вземете метрото от Дубай Мол до Златния пазар (Gold Souk). Въпреки че метростанцията има вход откъм комерсиалния център, вървяхме в продължение на 20 минути (без да преувеличавам), до момента в който стигнем до самата метростанция. Вече в метрото, обърнете внимание, че първите два вагона (поне бяха) са предопределени единствено и само за дами и деца. Тъй като аз се качих в един от идващите вагони, нямаше нищо, което да припомня вежливост (да не кажа даже уважение) заради обстоятелството, че съм жена в " неспециален " вагон. Повечето мъже, употребяващи метрото, бяха извънредно груби, пробвайки се да се доберат първи до свободната седалка.