Дряновски манастир

Дряновски манастир – света обител на българския дух и величествена природа

Дряновски манастир – страж на просвещение, нематериалност и независимост! Славен български дух, закътан в сърцето на манастира. И през днешния ден той е свещено място за извисяване на духа и връзка с Бога.

Гордост, великолепие и достойнство ще почувствате на това необикновено място. Ще се преклоните пред героизма на починалите за свободата на България! Ще усетите хубостта на приказно чудната природа в тази предпазена зона и предпазена територия.

Манастирът край Дряново е една от най-посещаваните православни свещени места на Българската православна черква. Той е един от десетте най-важни в България.

Дряновската обител е привлекателно място за туризъм, поради красивата природа и Дряновска река. Интересни обекти за посещаване са пещерата „ Бачо Киро “, екопътека, която води до водопада „ Сини вир “ и други забележителности.

В момента Дряновски манастир „ Свети. Архангел Михаил “ е настоящ, мъжки манастир.

Ето значима информация за Дряновски манастир:

Кратка история

Манастирът е издигнат през 12 век, само че не на настоящето място. Опожаряван наколко пъти, той гордо се въздигал всякога от пепелта като феникс.

Дряновски манасти „ Свети Архангел Михаил “ е средновековна обител, учредена по време на царуването на цар Калоян. Историческите данни показват, че това се случило през 1206 година, когато се пренасяли мощите на Свети Михаил Воин в Търновград. Всички в процесията спрели за отмора през нощта край Дряновска река. Както повеляват християнските закони, на това място по-късно е повдигнат манастир.

Дряновски манастир е света православна обител, в която през 17 век се преписва Паисиевата история. „ О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш и не четеш и не приказваш своя език? “ – написа Паисий Хилендарски. Дряновската света обител се трансформира в един от най-важните книжовни центрове по това време.

За преписването и разпространяването на Паисиевата история, безрезервно работи Софроний Врачански (1739-1813) – ревнив страж на българщината през Възраждането.

Априлското въстание

По време на освободителното придвижване, Дряновски манастир става средище на активността на българските революционери в битката за независимост. Манастирът е посещаван от Васил Левски – Апостолът на българското Освобождение, Георги Измирлиев, Матей Преображенски-Миткалото, които основават основна квартира на БРЦК.

По време на Априлското въстание, манастирът се трансформира в отбранителна цитадела против турската армия. В манастира се складират храна и оръжия за бунтовниците. Сраженията, в които вземат участие поп Харитон и Бачо Киро, не престават девет дни, а в багра умират доста български четници. Манастирът е опожарен и изцяло опустошен. През 1880 година той още веднъж е възобновен.

На мястото на църквата „ Успение Богородично “, признателни потомци издигат паметник-костница в чест на починалите български въстаници, който може да видите и през днешния ден.

Дряновски манастир – света обител на българския дух и величествена природа

Местоположение

Дряновски манастир е ситуиран измежду високи, отвесни скали край Дряновската река. Тя е предпазена зона по Директивата за местообитанията. Около нея има доста растителни и скотски типове, които са обект на запазване.

В пролома, обрисуван от реката, се намират издължения манастирски двор, църковния храм и стопанските здания. Варовиковите скали се издигат към пролома като стени на цитадела. Покрай манастира живо клокочи реката. Навсякъде царува успокоение и естетика.

Над гордата външност на манастира се издига неповторимото скално старопланинско плато „ Стражата “. Над манастира ще откриете пещерата „ Бачо Киро “, в която има артефакти от старокаменната ера. Пещерата има водопад и карстов извор и е отворена за визити.

Светата обител се намира на 5 км от град Дряново и на 15 км от Габрово. До манастира може да стигнете и с трен по линията Русе-Момчилград, на спирка Бачо Киро.

Архитектура на манастира

Храмът

От въстановяването през 1880 година, манастирът резервира единствено храмът от старите постройки. Църквата има единствено един купол, за разлика от другите манастирски трикуполни храмове.

Интересното е, че в църквата няма фрески, а по зидовете се виждат дупки от шрапнелите на пушките. Те са оставени за спомен за героизма на българските бунтовници от Априлското въстание.

През 20 век към западната част на църквата е издигната камбанария, а на север има аркиран притвор. Камбанарията е железобетонна и изцяло във възрожденски жанр. Нейната стройна структура припомня за църквите на Уста Кольо Фичето.

Манастирът

Стопанските здания на манастира са построени от камък и дърво. На запад към двора има високи етажи и дребна врата през стената с невисок заслон. Дървено мостче води посетителите към поляната зад реката. До църквата има игуменарница, а същинският двор със здания е на юг от храма.

В Дряновски манастир има музейна сбирка с находки от пещерата „ Бачо Киро “ от неолитната ера. Има експозиция, която демонстрира развиването на Дряновския край и основаването на манастира. Музейната сбирка разкрива богат снимков материал, предмети, оръжия и дрехи от значимия исторически интервал на Априлското въстание. В манастира има дребна галерия с икони.

Тази българска реликва е ситуирана в живописна околност, която очарова. Прекрасната природа е притегателна мощ за туристите, които съчетават разходка с назидателен урок по история.

Полезна информация за манастира

За манастира

В Дряновски манастир може да отседнете и пренощувате в стаи с две или три кревати, с прозорци към рекичката.

За контакти, може да посетите страницата на манастира във фейсбук, където е посочен телефон. На към 200 м разстояние се намира пещерата “ Бачо Киро “.

Работно време на пещерата „ Бачо Киро “:

1 април – 30 октомври

09:00ч-18:00ч

1 ноември – 30 март

10:00ч-16:00ч

Цени:

-Маршрут 20 мин.

деца до 7 години – гратис

учащи и пенсионери – 5 лева

възрастни – 10 лева

фамилен билет – 20лв

-Маршрут 60 мин. – единствено при група най-малко 15 индивида.