Древните египтяни виждат смъртта не като край, а като още

Древните египтяни виждат гибелта не като край, а като още една стъпка в пътуването на човек и като такава тялото би трябвало да бъде непокътнато по подобен метод, че душата да може да го разпознае в отвъдното. Чрез мумифицирането, изсушаването и балсамирането на мъртвите, с цел да се понижи степента на изгниване и да се отблъснат неприятните буболечки, те вършат тъкмо това.

Мумифицирането не е единствено в древен Египет; мумии са открити в действителност на всичките седем континента. Но практиката е най-силно свързана със земята на фараоните. Процесът, показан тук, е най-усъвършенстван и пищен като предлагащ оптимално предпазване на тялото. Но е и скъпо – за щастие има опция за по-слабите.

Отнема 70 дни за един балсаматор да трансформира тяло в мумия – след което то може да оцелее хилядолетия, без да се развали…

1. Премахва се мозъка
След като умрелият се измие, през едната му ноздра се вкарва кука, с която се смачква мозъка му. След това този мозък се отстранява парче по парче – с огромно внимание да не се повреди лицето.

2. Съхнене
Вътрешните органи се отстраняват посредством прорез от лявата страна. Тялото е запълнено и покрито с естествена сол, известна като натрон, с цел да го изсуши. Така то се оставя потопено в натрон за 40 дни: по-малко и не би било задоволително сухо; повече и би било прекомерно твърдо.

3. Масла и аромати
След отстраняването на натрона тялото се цялостни с плат или дървени стърготини, с цел да се запълнят празнините, оставени от органите. Маслата и ароматите се втриват в тялото, с цел да поддържат кожата еластична.

4. Овързване
Няколко пласта плат се увиват към тялото, като се стартира от главата и шията, по-късно крайниците и най-после торса. След всеки пласт се нанася смола, която работи като лепило. Смята се, че за увиване на мумия са били нужни 150 метра ленени превръзки.

5. Плащеница и маска
Последният пласт е саван, от време на време декориран с писмени знаци, обозначаващи пасажи от Книгата на мъртвите – което в действителност не е книга, а траурен текст, написан върху папируси, които се заравят с мумията. Вместо маска като тази на Тутанкамон, плащаницата може да бъде изрисувана с лицето на умрелия.

6. Погребване
Увитата с плащеница мумия е запечатана в до три ковчега, нормално всичките дървени и блестящо боядисани. За фараоните те са по-пищни, може би направени от злато и обсипани със скъпоценни камъни. Накрая ковчезите могат да бъдат сложени в каменен саркофаг.

Тези четири съда, направени от камък или дърво, пазят четири от главните органи на мъртвеца, отстранени от тялото му – белите дробове, стомаха, черния дроб и червата. Вярва се, че всеки от тях ще е нужен в отвъдното. Главите на съдовете съставляват четиримата синове на египетското провидение Хор.

Белите дробове се слагат в съда на Хапи, който има глава на павиан.
Червата се слагат в буркана на Кебехсенуф, който има глава на сокол.
Черният дроб се слага в буркана на Имсет, който има глава на човек.
Стомахът се слага в буркана на Дуамутеф, който има глава на чакал.

Единственият орган, който се връща в тялото, през множеството столетия, е сърцето – заради обстоятелството, че се счита за седалище на характера и идентичността. Древните египтяни имат вяра, че сърцето ще бъде претеглено от Анубис, богът на подземния свят и на мъртвите. Балсамистите постоянно даже носят маски с лика му по време на ритуалите за мумифициране.

Сърцето се претегля спрямо перото на Маат – в случай че то тежи по-малко от перото, покойникът е позволен до парадайса. Ако не, сърцето ще послужи за храна на богинята Амит, а душата да бъде наказана на безконечен безпокойствие.

Маат с перото си, знак на истината

Счита се, че мозъкът няма никакво значение и е бил изхвърлян.

Ако не можете да си позволите цялостната фараонска стратегия по мумифициране, има и по-евтин вид. Както написа в „ Историята “ на Херодот – за тези, които „ желаят да избегнат разноските “, един по-евтин способ от описания нагоре е инжектиране на кедрово масло в корема, прескачане на разчленяването, задръстване на ректума и покриване на тялото с натрон.

Когато се отпуши, маслото – и втечнените вътрешни органи – бликват от изсъхналото тяло, след което се връщат на фамилията на умрелия.