Кои са хората от блатата: Мумиите от Северна Европа
Древните египтяни са били известни с доста неща, едно от които е съзнателното опазване на мъртвите тела посредством процеса на мумифициране . Въпреки че египетските мумии са известни в целия свят, може би ще се изненадате да откриете, че в торфените блата на Северна Европа са открити над хиляда удивително непокътнати " инцидентни мумии ".
Известни като " блатни хора " или " блатни тела ", труповете на хора най-вече от желязната ера са мумифицирани по натурален метод от биохимичния състав на торфените блата. Този естествен феномен е съхранил тела, датиращи от 8000 година пр.н.е. и от Втората международна война.
Нещо повече, доста от хората от торфищата са претърпели много ужасна, продължителна и тревожна гибел.
Хора от тресавище са открити в цяла Северна Европа - най-много в Ирландия, Дания, Обединеното кралство, Германия и Нидерландия - а сплотяващият фактор сред всички открития е съществуването на торф. Телата на блатни хора се намират в торфени блата - среда, която най-добре се разказва като гъста влажна зона, изпълнена с отчасти разлагаща се растителност, най-вече мъх сфагнум. Когато той се натрупва с течение на времето, се образува торф.
Тази неповторима среда се поддържа посредством набор от характерни физически условия, като ниски температури и непрекъсната влага. Това, от своя страна, прави околната вода мощно кисела и бедна на минерали и О2, което спомага за угнетяване на бактериалния напредък и затова предотвратява разлагането на органичните субстанции. На процедура торфището е идеалният естествен ледник за предпазване на човешки тела.
Въпреки че са открити тела от блатото отпреди хиляди години, множеството открити тела датират от избран интервал през желязната ера и римската ера, почти сред 700 година прочие н. е. и 200 година от н. е.
За общностите от желязната и римската ера торфените блата са били значим запас за потребление - те са събирали торфа, с цел да го употребяват като източник на гориво; събирали са форма на желязна руда, известна като торфено желязо, която е можела да се употребява за основаване на оръжия и инструменти; ловували са птиците, които са живеели в блатото, и са употребявали мъха за тъкане и основаване на предмети за приложимост.
Известни хора от блатото
Практиката на копаене на торф продължава през вековете и през 1600 година копачите на торф стартират да се натъкват на трупове. Много от първите открити са били извадени и заровени по християнски на територията на локалната черква, защото се е считало, че телата не са толкоз остарели.
С повишаването на интереса към антиките през XIX в. хората стартират да гледат по друг метод на телата от блатото и осъзнават, че те могат да бъдат с античен генезис. Оттогава са направени няколко открития.
В Обединеното кралство най-забележителните от тях са Мъжът от Линдоу и Жената от Линдоу, които са открити по друго време в торфено тресавище в Чешир. Жената от Линдоу е открита за първи път през 1983 година от търговци, занимаващи се с рязане на торф. Научен разбор разкрива, че непокътнатата ѝ човешка глава към момента съдържа елементи от мозъка, както и очна ябълка. Въглеродното датиране дефинира, че дамата е жива по времето на римска Англия, към 250 година от н.е.
Човекът от Линдоу е открит година по-късно от същата компания за рязане на торф, а въглеродното датиране демонстрира, че е живял някъде сред 2 година прочие н. е. и 119 година от н. е. По-непокътнат от дамата от Линдоу, той провокира огромен медиен звук, защото се разкрива, че е починал от много насилствена гибел.
Извън Обединеното кралство доста добре непокътнати находки идват от Дания. Човекът от Толунд е открит през 1950 година покрай датския град Силкеборг и е датиран към V в. прочие Хр. и евентуално е най-добре непокътнатото тяло (особено лицето) от античния свят. Въпреки че околната среда на торфеното тресавище е предизвикала кожата на индивида от Толунд да придобие тъмносин и черен цвят, чертите на лицето му са удивително детайлни. Всъщност, когато тялото е намерено за първи път, хората са считали, че гледат жертва на скорошно ликвидиране.
Сред другите забележителни образци е индивидът от Граубел, също открит в Дания и датиран от края на III в. прочие Хр. и е бил толкоз добре непокътнат, че откривателите са могли да вземат даже пръстовите му отпечатъци. Момичето от Иде от Нидерландия, за което се счита, че е било на 16 години, когато е умряло, е живяло някъде сред 54 година прочие н. е. и 128 година от н. е. Все още към главата ѝ била прикрепена дългата ѝ червеникаво-руса коса.
Причина за гибелта
Последователна тематика измежду всички трупове е насилственият темперамент на гибелта им. Човекът от Толунд е бил обесен, а въжето, с което е бил афектиран, е останало завързано към врата му. Момичето от Иде е било удушено, на мъжа от Граубел е прерязано гърлото, а мъжът от Линдоу е имал същата орис, само че с в допълнение принуждение. Твърди се, че той е бил погубен три пъти от човек, който е знаел по какъв начин да убива постепенно. Човекът от липите е бил ударен по главата (достатъчно, с цел да бъде замаян, само че не и убит) и удушен до гибел, преди гърлото му да бъде прерязано.
Това кара специалистите да считат, че доста от хората от блатата са били човешки жертви, убити по обреден метод, с цел да успокоят боговете. Изследвано е даже наличието на стомаха на жертвите, като се допуска, че резултатите поддържат теорията за жертвоприношението. Мелето от съставки в последните им ястия подсказва за ритуално значение.
Например преди да почине, индивидът от Граубел изяжда каша, приготвена от към 60 разнообразни типа растения, която съдържа съставки, които биха го предиздвикали най-малкото да халюцинира, а в най-лошия случай да изпадне в кома.
Човекът от Линдоу е ял овъглено ядене на основата на ечемик, евентуално античен грилник. Овъгляването е от решаващо значение, защото подсказва за антична форма на взимане на късата сламка. Лицето, което е извадило обгорялото парче торта от торбичка, е било доброволецът. Следователно индивидът от Линдоу е бил непринуден участник в гала за човешко жертвоприношение?
Начинът, по който Човекът от Толунд е бил подложен гол в ембрионална позиция в блатото, също кара откривателите да считат, че той е бил погубен при ритуално жертвоприношение . В блатата са открити и предмети като котли, което подсказва, че хората от желязната ера са употребявали жертвоприношения, с цел да успокоят боговете, и може би човешката жертва е била най-висшата жертва във времена на обезверена потребност.
Необичайно огромен брой тела от блатата демонстрират и признаци на физически деформации - от заболели стави и изкривени гръбначни прешлени до джуджета и спомагателни палци. Дали тези хора са били считани за специфични и са били обект на жертвоприношения? Като се има поради ефирната природа, която торфищата излъчват, елементарно е да се разбере по какъв начин античните хора може да са ги разглеждали през призмата на духовното и божественото.
Теорията за човешкото жертвоприношение обаче не може да се ползва към всяко открито тяло от тресавище. Възможно е някои от тях да са били същински случаи на гибел от тресавище - хора, които са се заблудили в рисковата среда и в никакъв случай не са се върнали. Други може да са елементарни случаи на ликвидиране, при които тялото на жертвата е захвърлено в блатото, с цел да бъде прикрито.
Известни като " блатни хора " или " блатни тела ", труповете на хора най-вече от желязната ера са мумифицирани по натурален метод от биохимичния състав на торфените блата. Този естествен феномен е съхранил тела, датиращи от 8000 година пр.н.е. и от Втората международна война.
Нещо повече, доста от хората от торфищата са претърпели много ужасна, продължителна и тревожна гибел.
Хора от тресавище са открити в цяла Северна Европа - най-много в Ирландия, Дания, Обединеното кралство, Германия и Нидерландия - а сплотяващият фактор сред всички открития е съществуването на торф. Телата на блатни хора се намират в торфени блата - среда, която най-добре се разказва като гъста влажна зона, изпълнена с отчасти разлагаща се растителност, най-вече мъх сфагнум. Когато той се натрупва с течение на времето, се образува торф.
Тази неповторима среда се поддържа посредством набор от характерни физически условия, като ниски температури и непрекъсната влага. Това, от своя страна, прави околната вода мощно кисела и бедна на минерали и О2, което спомага за угнетяване на бактериалния напредък и затова предотвратява разлагането на органичните субстанции. На процедура торфището е идеалният естествен ледник за предпазване на човешки тела.
Въпреки че са открити тела от блатото отпреди хиляди години, множеството открити тела датират от избран интервал през желязната ера и римската ера, почти сред 700 година прочие н. е. и 200 година от н. е.
За общностите от желязната и римската ера торфените блата са били значим запас за потребление - те са събирали торфа, с цел да го употребяват като източник на гориво; събирали са форма на желязна руда, известна като торфено желязо, която е можела да се употребява за основаване на оръжия и инструменти; ловували са птиците, които са живеели в блатото, и са употребявали мъха за тъкане и основаване на предмети за приложимост.
Известни хора от блатото
Практиката на копаене на торф продължава през вековете и през 1600 година копачите на торф стартират да се натъкват на трупове. Много от първите открити са били извадени и заровени по християнски на територията на локалната черква, защото се е считало, че телата не са толкоз остарели.
С повишаването на интереса към антиките през XIX в. хората стартират да гледат по друг метод на телата от блатото и осъзнават, че те могат да бъдат с античен генезис. Оттогава са направени няколко открития.
В Обединеното кралство най-забележителните от тях са Мъжът от Линдоу и Жената от Линдоу, които са открити по друго време в торфено тресавище в Чешир. Жената от Линдоу е открита за първи път през 1983 година от търговци, занимаващи се с рязане на торф. Научен разбор разкрива, че непокътнатата ѝ човешка глава към момента съдържа елементи от мозъка, както и очна ябълка. Въглеродното датиране дефинира, че дамата е жива по времето на римска Англия, към 250 година от н.е.
Човекът от Линдоу е открит година по-късно от същата компания за рязане на торф, а въглеродното датиране демонстрира, че е живял някъде сред 2 година прочие н. е. и 119 година от н. е. По-непокътнат от дамата от Линдоу, той провокира огромен медиен звук, защото се разкрива, че е починал от много насилствена гибел.
Извън Обединеното кралство доста добре непокътнати находки идват от Дания. Човекът от Толунд е открит през 1950 година покрай датския град Силкеборг и е датиран към V в. прочие Хр. и евентуално е най-добре непокътнатото тяло (особено лицето) от античния свят. Въпреки че околната среда на торфеното тресавище е предизвикала кожата на индивида от Толунд да придобие тъмносин и черен цвят, чертите на лицето му са удивително детайлни. Всъщност, когато тялото е намерено за първи път, хората са считали, че гледат жертва на скорошно ликвидиране.
Сред другите забележителни образци е индивидът от Граубел, също открит в Дания и датиран от края на III в. прочие Хр. и е бил толкоз добре непокътнат, че откривателите са могли да вземат даже пръстовите му отпечатъци. Момичето от Иде от Нидерландия, за което се счита, че е било на 16 години, когато е умряло, е живяло някъде сред 54 година прочие н. е. и 128 година от н. е. Все още към главата ѝ била прикрепена дългата ѝ червеникаво-руса коса.
Причина за гибелта
Последователна тематика измежду всички трупове е насилственият темперамент на гибелта им. Човекът от Толунд е бил обесен, а въжето, с което е бил афектиран, е останало завързано към врата му. Момичето от Иде е било удушено, на мъжа от Граубел е прерязано гърлото, а мъжът от Линдоу е имал същата орис, само че с в допълнение принуждение. Твърди се, че той е бил погубен три пъти от човек, който е знаел по какъв начин да убива постепенно. Човекът от липите е бил ударен по главата (достатъчно, с цел да бъде замаян, само че не и убит) и удушен до гибел, преди гърлото му да бъде прерязано.
Това кара специалистите да считат, че доста от хората от блатата са били човешки жертви, убити по обреден метод, с цел да успокоят боговете. Изследвано е даже наличието на стомаха на жертвите, като се допуска, че резултатите поддържат теорията за жертвоприношението. Мелето от съставки в последните им ястия подсказва за ритуално значение.
Например преди да почине, индивидът от Граубел изяжда каша, приготвена от към 60 разнообразни типа растения, която съдържа съставки, които биха го предиздвикали най-малкото да халюцинира, а в най-лошия случай да изпадне в кома.
Човекът от Линдоу е ял овъглено ядене на основата на ечемик, евентуално античен грилник. Овъгляването е от решаващо значение, защото подсказва за антична форма на взимане на късата сламка. Лицето, което е извадило обгорялото парче торта от торбичка, е било доброволецът. Следователно индивидът от Линдоу е бил непринуден участник в гала за човешко жертвоприношение?
Начинът, по който Човекът от Толунд е бил подложен гол в ембрионална позиция в блатото, също кара откривателите да считат, че той е бил погубен при ритуално жертвоприношение . В блатата са открити и предмети като котли, което подсказва, че хората от желязната ера са употребявали жертвоприношения, с цел да успокоят боговете, и може би човешката жертва е била най-висшата жертва във времена на обезверена потребност.
Необичайно огромен брой тела от блатата демонстрират и признаци на физически деформации - от заболели стави и изкривени гръбначни прешлени до джуджета и спомагателни палци. Дали тези хора са били считани за специфични и са били обект на жертвоприношения? Като се има поради ефирната природа, която торфищата излъчват, елементарно е да се разбере по какъв начин античните хора може да са ги разглеждали през призмата на духовното и божественото.
Теорията за човешкото жертвоприношение обаче не може да се ползва към всяко открито тяло от тресавище. Възможно е някои от тях да са били същински случаи на гибел от тресавище - хора, които са се заблудили в рисковата среда и в никакъв случай не са се върнали. Други може да са елементарни случаи на ликвидиране, при които тялото на жертвата е захвърлено в блатото, с цел да бъде прикрито.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ