Драматичният ефект, който валежите оказват върху еволюцията на планинските ландшафти

Драматичният резултат, който преваляванията оказват върху еволюцията на планинските ландшафти е необятно обсъждан измежду геолозите, само че новите проучвания на екип от Университета в Бристол, оповестени в Science Advances, тъкмо пресмятат въздействието на дъждовните капки и привнасят в допълнение схващане за това по какъв начин върховете и долините са се развивали в продължение на милиони години.
Новите открития, фокусирани върху най-могъщата от планинските вериги - Хималаите - проправят пътя за прогнозиране на вероятното влияние на изменението на климата върху ландшафтите и от своя страна върху човешкия живот. Водещият създател доктор Байрън Адамс, член на Кралското общество „ Дороти Ходжкин " от университетския Институт за околна среда „ Кабот “, сподели: 

„ Може да наподобява необикновено, само че мощните превалявания могат да оформят планините като карат реките да се врязват в скалите по-бързо. Вярваме, че дъждът може да ерозира един пейзаж задоволително бързо, да „ изсмуче “ скалите от Земята, като в реалност „ издърпа " планините в дословния смисъл. И двете теории се разискват в продължение на десетилетия, защото измерванията, нужни за доказването им, са извънредно комплицирани. Ето за какво това изобретение е трогателен пробив в науката, защото мощно поддържа визията, че атмосферните и твърдите земни процеси са тясно свързани. "

Изследването се концентрира върху централната и източната част на Хималаите в Бутан и Непал - този район на света се е трансформирал в един от най-подходящите за изследвания на степента на ерозия. Д-р Адамс, дружно със сътрудници от Държавния университет на Аризона (ASU) и Университета на Луизиана, употребявали самобитни галактически пясъчни часовници, с цел да измерят скоростта, с която реките разяждат скалите под тях.
„ Когато галактическа парченце доближи Земята, има възможност тя да падне измежду песъчинките по крайречните скатове, до момента в който те постепенно се свличат към реките. Когато това се случи, някои атоми в песъчинката могат да се трансформират в необичаен детайл. Чрез броене на броя на атомите от този детайл, които участват в торбата с пясък, можем да изчислим какъв брой дълго пясъкът е бил на това място и затова какъв брой бързо ерозира пейзажът ", изяснява доктор Адамс.
„ След като имаме равнищата на ерозия от цялата планинска верига, можем да ги съпоставим с вариации в стръмността на реките и да ги сравним с преваляванията. Такова съпоставяне обаче е извънредно проблематично, защото приемането на данни е доста мъчно, а статистическата интерпретация на всички данни е комплициран развой ", рязяснява ученият. Д-р Адамс преодоля това предизвикателство, като комбинира техниките на регресия с числени модели на това по какъв начин реките ерозират.
Екипът тествал доста цифрови модели, с цел да възпроизведе скоростта на ерозия в Бутан и Непал. В последна сметка единствено един модел съумява да предскаже тъкмо измерените скорости на ерозия. Той разрешава на откривателите за първи път да дефинират количествено по какъв начин преваляванията въздействат върху степента на ерозия в неравномерен терен.
В Хималаите съществува непрекъснат риск високите равнища на ерозия да доведат фрапантно до утаяване зад язовирите, застрашавайки дребните и огромни водноелектрически планове. По-силните и продължитени превалявания могат да подкопаят скатовете, увеличавайки риска от парчета или свлачища, някои от които може да са задоволително огромни, с цел да препречат реката, създавайки нова заплаха - наводнения от избликващи езера.
Д-р Адамс добави: „ Нашите данни и разбори дават дейно средство за оценка на моделите на ерозия в планински региони като Хималаите и носят скъпа информация за възможните рискове, които оказват въздействие върху стотици милиони хора, населяващи подножието на тези планини. " В момента той изследва по какъв начин ландшафтите реагират и се трансформират след огромни вулканични изригвания.
Източник