Писмо до мой стар приятел frognews.bg
Драгий мой жаркий,
Така се обръщаха едни към други симпатичните герои във Вазовите „ Чичовци “. Така се обръщам в този момент и аз към теб в финален жест на вежливост и човечност.
Спомняш ли си нашия диалог отпреди седмица? Попитах те правилно ли е, че си подкрепил подписката на „ Вг… “ „ Възраждане “ за „ отбрана “ на лв., а ти ми отговори, че освен си го направил, ами освен това си и дал своя вот за тази партия на последните избори. Но ти, драгий мой жаркий, в миналото беше друг човек. Ти беше романтик, въпреки всичко и двамата споделяме любовта към Античността, Средните епохи и положителния анекдот. Съученици сме, въпреки и с 10 години разлика. Някога аз бях твой преподавател, а през днешния ден преподавател си ти. И от самото начало, откогато сме се познавали, в това число и при една-две кавги, постоянно сме били като родни братя.
Но през днешния ден ти си решил, че ще подкрепяш партията на цялостната и безспорна античовечност. Дали това е, тъй като всеки от нас има свои персонални, скрити демони и един от твоите е да правиш на инат? Бедата е, че не е време за детинщини. И от дълго време не сме деца. Ти си към този момент трийсетгодишен жител, имаме идентични права и отговорности. Аз съм на четирийсет. И ето ни, разграничени от проклетата политика.
Помниш ли, че ти успокоително ми сподели да не се безпокоя толкоз? Даже си разреши да ми заявиш, че „ вие, демократите, сте станали ненужно истерични “ (не „ ти “, а „ вие “, като че ли нямам собствен разум, а съм част от кошерно схващане – кошерно както в ираилтянския, по този начин и в ентомологическия смисъл).
Бедата, драгий мой жаркий, е, че не аз съм нервен, а твоите избраници си разрешиха в границите на прекомерно малко време да атакуван постройката на Европейската комисия, прожекция на филм в остаряло и обичано кино, както и частен магазин. Някой млад простак от твоите нови другари си е разрешил дори да надраска “Jude ” и шестоъгълна звезда с жълто по витрината на нападнатия магазин. Ти си историк. Знаеш, че това е държанието на щурмоваците от 30-те години, в края на Ваймарската република. Знаеш какво произлиза от тях. Тези видове не са почтени и твоята поддръжка за тях е към този момент не просто глупава или инатлива, а се трансформира в пряк колаборационизъм със злото. Тези видове ще извършат гнусни закононарушения и тогава няма да има никакво място за прошка към тях.
Паветата доста скоро ще би трябвало в действителност да полетят.
Стари мой друже, при цялата ми братска обвързаност към теб, ти си тръгнал по път, който директно ще те сблъска с мен. Някога дружно с теб участвахме в тези смислени, само че и несполучливи митинги против наглостта на неокомунистите. Аз и до през днешния ден не преставам поредно да отхвърлям и мразя всяка форма на нехуманност, без да съм цялостен пацифист. Макар и все по-лош християнин, резервирах човешкото и задоволително от християнското в себе си. Нямам никаква вътрешна опозиция против човечността, против възпитанието, обещано ми от моите изцяло честни, естествени, градски родители – прелестни родители, каквито и ти имаш и от които си получил безусловно същия вид домашно образование. За разлика от теб, аз нямам нови приятелчета, които да ме учат на античовечност. Все още уважавам частната благосъстоятелност, поемам отговорност за дейностите си и си давам сметка, че човек би трябвало да има и вътрешна, самостоятелна, хуманна еднаквост, а освен краткотрайната, племенна принадлежност към футболен тим, малоумна политическа партия или тима на лошковците, които ще нервират, тролстват и „ санкционират “ перфидните „ красивоумни “. И тъй като не съм тревопасен, в един миг изродите, с които в този момент си се захванал, ще те изправят против мен и такива като мен. А това би било покруса. Като конфликта сред ирландските бригади на Севера и Юга в Гражданската война.
Станахме като Оби-Уан и Анакин Скайуокър, остарели мой друже. Аз си останах правилен на Републиката. Ти обаче през днешния ден клониш към една „ империя “, която няма да ти предложи нещата, които обичаш, а ще ти даде единствено зло.
Ти, драги, като историк ще схванеш, че още веднъж е пристигнало време разделно. Че единственият метод твоите нови приятелчета да бъдат спрени, е като им се наврат Жълтите павета в зъбите. Че София взема решение какво става в България и че ти самият си толкоз софиянец, мъж, християнин, градски човек и българин, че естественото ти място е точно при „ красивоумните “, а не при тъпогрозните.
Ти казваш, че си националист. Е, добре, националист съм и аз. Но моят шовинизъм е сантиментален, хуманен и елитистки, а не забит, властнически и стеснен. Ти знаеш, че народ не е тълпата, а ние – тези, които стърчим с една глава над нея поради вътрешната си независимост и преценка. Вътре в себе си почтеният човек е мускетар, а не пролетарий. Да си фен на пролетарщината е грозно и зло. Доказано е в нашата, пък и в международната история. И даже не носи изгода за пролетариата.
Не си почтен, драги мой. Не си играеш. Не си в обстановката, в която просто да си подигравателен и да тролиш. В момента подкрепяш „ Възраждане “ на Костадин Костадинов-Копейкин. Тези хора ненавиждат същинската градска, човечна България. Те ненавиждат културата. Мразят нещата, които ти и аз знаем и обичаме: ненавиждат книгите, честността, учтивостта и хумора, който споделяме. Мразят теб тъкмо толкоз, колкото ненавиждат мен. Само че заради персонални особености още не си го схванал. И те ще употребяват такива като теб против такива като мен.
А аз ще съм заставен да отговоря на всеки удар с по-силен удар. И няма да спра ръката си даже поради остарялото ни другарство. Когато моментът пристигна, не ме обвинявай. Обвини нелепостта си.
Но ние с теб и с такива като теб още имаме малко време. Имаме време преди лъжеконсервативните, властнически, фашизиращи се, лъжливи копейки, шкурвечета, радулчета и драганчета да са те насъскали срещу детството, родителите и същинските ти другари. Имаме време да си стиснем ръка и още веднъж дружно да играем в верния тим. Имаме време отново да си спомним какво е същинският национализъм, същинското християнство, същинското воинско и човешко мислене, а не просташката парвенющина на путинските негодници, с които се събираш в последно време.
Виж, тук, на светлия бряг сме и мосюто с очилцата, и дебелият боянски харамия с мустака и бомбето, и хитрият полуадвокатин с далаверките, и арменският влъхва, и аз – твоят някогашен даскал и угрижен другар. Тук, на същия бряг са превъзходните обноски на родителите ни, домашните ни библиотеки, любовта ни към Юга, морето и слънцето.
Знам, че те е боязън от културмарксизма, левичарщината, джендърлъка и по този начин нататък. Имаш известно съображение. Но това са едвам идващите ни грижи. Днешната борба е друга. Тя е против мандраджиите. Срещу руските прасета. Срещу шумкариата. Срещу зеления чорап, против необразованите, наглите, тъпите, простите, престъпните и искрено злите. Не бъди на тяхна страна, остарели друже. Бъди на моя страна. Бъди на своя. Бягай от редицата на полуорките и ела назад в роханската кавалерия. В българската пехота. При нас, „ красивоумните “, без да сме красиви и без да сме умни, са персоналната независимост, справедливостта и загатна за крепости и манастири. При ония ще намериш единствено „ Бяла роза “ и има риск първата ти същинска среща с жена да се окаже обезчестяване.
Бъди българин, побратиме. С „ Шуми Марица “, а не с московски частушки.
За моя остарял другар и за Frognews:
Манол Глишев
Така се обръщаха едни към други симпатичните герои във Вазовите „ Чичовци “. Така се обръщам в този момент и аз към теб в финален жест на вежливост и човечност.
Спомняш ли си нашия диалог отпреди седмица? Попитах те правилно ли е, че си подкрепил подписката на „ Вг… “ „ Възраждане “ за „ отбрана “ на лв., а ти ми отговори, че освен си го направил, ами освен това си и дал своя вот за тази партия на последните избори. Но ти, драгий мой жаркий, в миналото беше друг човек. Ти беше романтик, въпреки всичко и двамата споделяме любовта към Античността, Средните епохи и положителния анекдот. Съученици сме, въпреки и с 10 години разлика. Някога аз бях твой преподавател, а през днешния ден преподавател си ти. И от самото начало, откогато сме се познавали, в това число и при една-две кавги, постоянно сме били като родни братя.
Но през днешния ден ти си решил, че ще подкрепяш партията на цялостната и безспорна античовечност. Дали това е, тъй като всеки от нас има свои персонални, скрити демони и един от твоите е да правиш на инат? Бедата е, че не е време за детинщини. И от дълго време не сме деца. Ти си към този момент трийсетгодишен жител, имаме идентични права и отговорности. Аз съм на четирийсет. И ето ни, разграничени от проклетата политика.
Помниш ли, че ти успокоително ми сподели да не се безпокоя толкоз? Даже си разреши да ми заявиш, че „ вие, демократите, сте станали ненужно истерични “ (не „ ти “, а „ вие “, като че ли нямам собствен разум, а съм част от кошерно схващане – кошерно както в ираилтянския, по този начин и в ентомологическия смисъл).
Бедата, драгий мой жаркий, е, че не аз съм нервен, а твоите избраници си разрешиха в границите на прекомерно малко време да атакуван постройката на Европейската комисия, прожекция на филм в остаряло и обичано кино, както и частен магазин. Някой млад простак от твоите нови другари си е разрешил дори да надраска “Jude ” и шестоъгълна звезда с жълто по витрината на нападнатия магазин. Ти си историк. Знаеш, че това е държанието на щурмоваците от 30-те години, в края на Ваймарската република. Знаеш какво произлиза от тях. Тези видове не са почтени и твоята поддръжка за тях е към този момент не просто глупава или инатлива, а се трансформира в пряк колаборационизъм със злото. Тези видове ще извършат гнусни закононарушения и тогава няма да има никакво място за прошка към тях.
Паветата доста скоро ще би трябвало в действителност да полетят.
Стари мой друже, при цялата ми братска обвързаност към теб, ти си тръгнал по път, който директно ще те сблъска с мен. Някога дружно с теб участвахме в тези смислени, само че и несполучливи митинги против наглостта на неокомунистите. Аз и до през днешния ден не преставам поредно да отхвърлям и мразя всяка форма на нехуманност, без да съм цялостен пацифист. Макар и все по-лош християнин, резервирах човешкото и задоволително от християнското в себе си. Нямам никаква вътрешна опозиция против човечността, против възпитанието, обещано ми от моите изцяло честни, естествени, градски родители – прелестни родители, каквито и ти имаш и от които си получил безусловно същия вид домашно образование. За разлика от теб, аз нямам нови приятелчета, които да ме учат на античовечност. Все още уважавам частната благосъстоятелност, поемам отговорност за дейностите си и си давам сметка, че човек би трябвало да има и вътрешна, самостоятелна, хуманна еднаквост, а освен краткотрайната, племенна принадлежност към футболен тим, малоумна политическа партия или тима на лошковците, които ще нервират, тролстват и „ санкционират “ перфидните „ красивоумни “. И тъй като не съм тревопасен, в един миг изродите, с които в този момент си се захванал, ще те изправят против мен и такива като мен. А това би било покруса. Като конфликта сред ирландските бригади на Севера и Юга в Гражданската война.
Станахме като Оби-Уан и Анакин Скайуокър, остарели мой друже. Аз си останах правилен на Републиката. Ти обаче през днешния ден клониш към една „ империя “, която няма да ти предложи нещата, които обичаш, а ще ти даде единствено зло.
Ти, драги, като историк ще схванеш, че още веднъж е пристигнало време разделно. Че единственият метод твоите нови приятелчета да бъдат спрени, е като им се наврат Жълтите павета в зъбите. Че София взема решение какво става в България и че ти самият си толкоз софиянец, мъж, християнин, градски човек и българин, че естественото ти място е точно при „ красивоумните “, а не при тъпогрозните.
Ти казваш, че си националист. Е, добре, националист съм и аз. Но моят шовинизъм е сантиментален, хуманен и елитистки, а не забит, властнически и стеснен. Ти знаеш, че народ не е тълпата, а ние – тези, които стърчим с една глава над нея поради вътрешната си независимост и преценка. Вътре в себе си почтеният човек е мускетар, а не пролетарий. Да си фен на пролетарщината е грозно и зло. Доказано е в нашата, пък и в международната история. И даже не носи изгода за пролетариата.
Не си почтен, драги мой. Не си играеш. Не си в обстановката, в която просто да си подигравателен и да тролиш. В момента подкрепяш „ Възраждане “ на Костадин Костадинов-Копейкин. Тези хора ненавиждат същинската градска, човечна България. Те ненавиждат културата. Мразят нещата, които ти и аз знаем и обичаме: ненавиждат книгите, честността, учтивостта и хумора, който споделяме. Мразят теб тъкмо толкоз, колкото ненавиждат мен. Само че заради персонални особености още не си го схванал. И те ще употребяват такива като теб против такива като мен.
А аз ще съм заставен да отговоря на всеки удар с по-силен удар. И няма да спра ръката си даже поради остарялото ни другарство. Когато моментът пристигна, не ме обвинявай. Обвини нелепостта си.
Но ние с теб и с такива като теб още имаме малко време. Имаме време преди лъжеконсервативните, властнически, фашизиращи се, лъжливи копейки, шкурвечета, радулчета и драганчета да са те насъскали срещу детството, родителите и същинските ти другари. Имаме време да си стиснем ръка и още веднъж дружно да играем в верния тим. Имаме време отново да си спомним какво е същинският национализъм, същинското християнство, същинското воинско и човешко мислене, а не просташката парвенющина на путинските негодници, с които се събираш в последно време.
Виж, тук, на светлия бряг сме и мосюто с очилцата, и дебелият боянски харамия с мустака и бомбето, и хитрият полуадвокатин с далаверките, и арменският влъхва, и аз – твоят някогашен даскал и угрижен другар. Тук, на същия бряг са превъзходните обноски на родителите ни, домашните ни библиотеки, любовта ни към Юга, морето и слънцето.
Знам, че те е боязън от културмарксизма, левичарщината, джендърлъка и по този начин нататък. Имаш известно съображение. Но това са едвам идващите ни грижи. Днешната борба е друга. Тя е против мандраджиите. Срещу руските прасета. Срещу шумкариата. Срещу зеления чорап, против необразованите, наглите, тъпите, простите, престъпните и искрено злите. Не бъди на тяхна страна, остарели друже. Бъди на моя страна. Бъди на своя. Бягай от редицата на полуорките и ела назад в роханската кавалерия. В българската пехота. При нас, „ красивоумните “, без да сме красиви и без да сме умни, са персоналната независимост, справедливостта и загатна за крепости и манастири. При ония ще намериш единствено „ Бяла роза “ и има риск първата ти същинска среща с жена да се окаже обезчестяване.
Бъди българин, побратиме. С „ Шуми Марица “, а не с московски частушки.
За моя остарял другар и за Frognews:
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ