193 години от рождението на Драган Цанков
Драган Киряков Цанков (с същинско име Димитър Гиков ) е български политик, почетен член на Българското книжовно сдружение.
Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази служба от 7 април до 10 декември 1880 година, и седми министър-председател на България от 19 септември 1883 година до 11 юли 1884 година
Датата на рождението му е или 28 октомври или 10 ноември 1828 година – съгласно остарелия или новия Григориански календар.
Цанков е депутат в Учредителното, I Велико национално заседание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880 – 1881 г.), IV (1884 – 1886 г.), X (1899 – 1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902 – 1903 г.) Обикновено национално заседание. Председател на XII Обикновено национално заседание в интервала 22 април 1902 – 21 август 1903 година
В края на 1856 година Драган Цанков е основател за основаването и пръв ръководител на „ Община на българската книжнина “ , която се смята за предходник на формираното през 1869 година в Браила Българско книжовно сдружение. На 1 януари 1858 година това сдружение стартира да издава списание „ Български книжици “, изиграло голяма роля за културното издигане на народа и за образуване на българската интелигенция.
След като в публицистичната политика на списанието надвиват концепциите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се отдръпва и основава вестник “България “ (1859 – 1863 г.), посредством който проповядва своите хрумвания за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 година взе участие в визитата при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за свещеник.

След неуспеха на унията през 1863 година Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. По-късно е преподавател и арбитър в Русе (1865 – 1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868 – 1869 г.) и Видинския (1869 – 1872 г.) санджак.
През идващите години е преподавател в Цариград. През 1876 – 1877 година, дружно с Марко Балабанов, е претрупан от Българската екзархия да пътува в Европа, с цел да осведоми публичното мнение за ситуацията на българите след Априлското въстание.
Чуйте описа на журналиста Димо Казасов в запис от Златния фонд на БНР в звуковия файл.
Снимки: Уикипедия
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




