Може ли да се промени работното време в България
Дойде ли времето работодателите и синдикатите да премислят работното време поради климатичните промени и какъв брой близо сме до българска сиеста, изяснява основният специалист " Социален разговор " в Българската стопанска камара Жасмина Саръиванова пред Българска телеграфна агенция.
От доста години се обръща внимание на връзката сред полагането на труд и климатичните особености през другите сезони. През лятото постоянно има рекомендации, които се дават и към работодателите, и към служащите. Службите по трудова медицина също са измежду тези, които следва да дават рекомендации за следене и вземане предвид с прогнозата за времето и за преразглеждане на графиците на работа, за отбягване на работа в най-топлите часове на деня, описа Саръиванова в изявление за Българска телеграфна агенция. В този смисъл, тематиката за климатичните промени и новото работно време не е нова, сподели специалистът, само че означи, че с внезапните промени в климата на България ще са нужни и нови хрумвания и оценки на риска, които да бъдат взети поради.
Съществуващите благоприятни условия за смяна на работното време
В момента вероятните параметри на смяна на работното време поради климатичните промени са няколко. Всичко е съобразено с съответната работа на предприятието, с сектора, бранша, с това дали има работа навън, уточни специалистът и очерта главните благоприятни условия: следене и вземане предвид с прогнозата за времето и оптималните дневни температури на въздуха, вероятността от гръмотевични стихии, преразглеждане на графиците за работа и отбягване на такава сред 13:00 и 16:00 часа.
Друга законова опция е започване на работния ден по-рано - в 6:00 ч., и по-ранното му привършване. Възможни са и спирания на работа през горещините - от два до четири часа съгласно външните температури и работното място и в случай че се предвижда стихия. Саръиванова добави, че друга опция е продължение на работния ред след намаляване на температурите - да вземем за пример до 19:00 ч., при категорично съблюдаване на работното време. Когато става дума за работа в търговски и строителни обекти или за претовареност в областта на поддържането на чистотата, при горещините тя може да се прави в сенчестите зони. Възможни са и промени в организацията на работа на строителните обекти, като още веднъж се преценяват часовите графици. Основно фокусът е върху работещите навън, тъй като от ден на ден от офисите са климатизирани, разяснява специалистът.
istock
Кога ще пристигна сиестата и у нас?
Сиестите са нещо обичайно за южните страни, изключително за Испания, подсети специалистът. Тя добави, че това е обвързано и с народностните характерности. Там хората са привикнали да работят по този метод, в северните страни са привикнали към различен режим, България също има своите специфики, разяснява Жасмина Саръиванова. Според специалиста у нас е допустимо да има по-дълга обедна отмора на избрани обекти и за някои браншове, която да бъде съобразена с оптимално отбягване на рисковете от горещините.
По отношение на икономическите параметри Саръиванова счита, че при добра организация на работното време не би следвало да има стопански загуби за работодателя. Според специалиста в този момент не е оправдано да се приказва за общо въвеждане на сиеста в България, тъй като да вземем за пример за чиновниците в офисите такава потребност няма, а няма да е добре и за работещите предвид на персоналния им живот. Затова съгласно Саръиванова е нужна преценка къде и по какъв начин да се подходи с въвеждането на този тип отмора в горещините. Трябва повече да помислим за работещите навън, по какъв начин ще им се провежда работното време, добави Саръиванова.
Работодателите могат да трансформират работното време в жегите
Нарастващите енергийни разноски също не могат да станат универсална причина за смяна на работното време в жегите и в студовете, тъй като това съгласно специалиста става по преценка на работодателя, съгласно активността му. Тя даде образец за компания с контрагенти от страни в други часови пояси и уточни, че на подобен шеф ще му е по-изгодно да заплати разноските за ток за климатиците и да даде вода, в сравнение с да приключи работа в най-активните за компанията часове, в случай че те да вземем за пример съответстват с горещините. По тази причина специалистът е безапелационен, че обща формула за ново работно време не може да има и тя даже би била във щета както на работодателите, по този начин и на служащите. Допълнителни промени към този миг не са нужни както в Кодекса на труда, по този начин и в Закона за безвредните условия на труд, Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Към момента уредбата е добра, съобщи специалистът.
istock
Климатичните промени и работата от разстояние
Към момента работодателите не са правили калкулации дали ще им бъде по-изгодно да пуснат служащите да се трудят от домовете си, или да заплащат високите сметки през горещините и студовете, разяснява специалистът. В този смисъл, по-скоро става дума за избор на всяко дружество дали чиновниците му ще работя от разстояние, или не, сподели Саръиванова и повтори, че фокусът при климатичните промени би трябвало да бъде ориентиран към работата навън, тъй като там са и най-големите опасности.
Експерти: Жегата подвига разноските за труд и смъква Брутният вътрешен продукт
Експертът посочи, че съществуващата добра нормативна база би трябвало да бъде и на практика приложена от самите служащи, като им бъде ясно обяснено какви са рисковете, в случай че не съблюдават написаните защитни ограничения и да са наясно, че от това от време на време зависи да останат живи. Много е значимо да се обучат служащите на това какво да вършат, в случай че стартира гръмотевична стихия, изключително след зачестилите у нас сходни естествени феномени, уточни Саръиванова и добави, че това се отнася и за транспортния бранш.
Според нея контролът в страната по спазването на ограниченията от страна на Инспекцията по труда е постоянен, а също така и самите служащи все по-често алармират, в случай че има нарушавания. Друг катализатор на спазването на нормите за работа при жеги и при мраз е дефицитът на фрагменти у нас. Работодателите към този момент вършат всичко допустимо, с цел да могат да задържат чиновниците си, като това е обвързвано с даването на разнообразни придобивки и като цяло основаването на положителни условия на труд, счита специалистът.
От Хенри Форд до дългата обедна отмора
Преминаването на към 8-часов работен ден става на малко по-късен стадий от развиването на човечеството и това е и с помощта на Хенри Форд, който вкарва в своите заводи този работен ден, тъй като преценя, че това е най-оптималното за служащите съответствие сред работа, отдих и персонален живот, подсети специалистът. Личното ми мнение е, че и до ден сегашен то важи, сподели Саръиванова, като уточни обаче, че навлизащите нови генерации на пазара на труда ще дадат своя отпечатък във визията на продължителността на работния ден. Тепърва, по всяка възможност, всичко ще бъде трансформирано, дигитализацията също има голямо значение за идните процеси в трудовия живот и сигурно ще се върви към все по-голяма еластичност и към някои ексцентрични хрумвания, които сега даже и не ни хрумват, разяснява специалистът.
istock
Четиридневната работна седмица
Саръиванова подсети, че и сега няма проблем работната седмица да бъде понижена на четири дни. Въпросът обаче е обвързван с осигурителната система, тъй като не можем да кажем, че за четири дни ще се реализира същият принос, какъвто има за пет във връзка с продуктивността. Подобна смяна би засегнала и пенсионната система, като това ще рефлектира върху пенсионните вноски на работещите на четиридневна работна седмица, счита специалистът. По тази причина, в случай че стартира сходен диалог, в него би трябвало да има представително присъединяване на всички страни в трудовия развой, необходим е и разбор на изгодите и вредите от сходен преход към по-къса работна седмица.
От доста години се обръща внимание на връзката сред полагането на труд и климатичните особености през другите сезони. През лятото постоянно има рекомендации, които се дават и към работодателите, и към служащите. Службите по трудова медицина също са измежду тези, които следва да дават рекомендации за следене и вземане предвид с прогнозата за времето и за преразглеждане на графиците на работа, за отбягване на работа в най-топлите часове на деня, описа Саръиванова в изявление за Българска телеграфна агенция. В този смисъл, тематиката за климатичните промени и новото работно време не е нова, сподели специалистът, само че означи, че с внезапните промени в климата на България ще са нужни и нови хрумвания и оценки на риска, които да бъдат взети поради.
Съществуващите благоприятни условия за смяна на работното време
В момента вероятните параметри на смяна на работното време поради климатичните промени са няколко. Всичко е съобразено с съответната работа на предприятието, с сектора, бранша, с това дали има работа навън, уточни специалистът и очерта главните благоприятни условия: следене и вземане предвид с прогнозата за времето и оптималните дневни температури на въздуха, вероятността от гръмотевични стихии, преразглеждане на графиците за работа и отбягване на такава сред 13:00 и 16:00 часа.
Друга законова опция е започване на работния ден по-рано - в 6:00 ч., и по-ранното му привършване. Възможни са и спирания на работа през горещините - от два до четири часа съгласно външните температури и работното място и в случай че се предвижда стихия. Саръиванова добави, че друга опция е продължение на работния ред след намаляване на температурите - да вземем за пример до 19:00 ч., при категорично съблюдаване на работното време. Когато става дума за работа в търговски и строителни обекти или за претовареност в областта на поддържането на чистотата, при горещините тя може да се прави в сенчестите зони. Възможни са и промени в организацията на работа на строителните обекти, като още веднъж се преценяват часовите графици. Основно фокусът е върху работещите навън, тъй като от ден на ден от офисите са климатизирани, разяснява специалистът.
istock Кога ще пристигна сиестата и у нас?
Сиестите са нещо обичайно за южните страни, изключително за Испания, подсети специалистът. Тя добави, че това е обвързано и с народностните характерности. Там хората са привикнали да работят по този метод, в северните страни са привикнали към различен режим, България също има своите специфики, разяснява Жасмина Саръиванова. Според специалиста у нас е допустимо да има по-дълга обедна отмора на избрани обекти и за някои браншове, която да бъде съобразена с оптимално отбягване на рисковете от горещините.
По отношение на икономическите параметри Саръиванова счита, че при добра организация на работното време не би следвало да има стопански загуби за работодателя. Според специалиста в този момент не е оправдано да се приказва за общо въвеждане на сиеста в България, тъй като да вземем за пример за чиновниците в офисите такава потребност няма, а няма да е добре и за работещите предвид на персоналния им живот. Затова съгласно Саръиванова е нужна преценка къде и по какъв начин да се подходи с въвеждането на този тип отмора в горещините. Трябва повече да помислим за работещите навън, по какъв начин ще им се провежда работното време, добави Саръиванова.
Работодателите могат да трансформират работното време в жегите
Нарастващите енергийни разноски също не могат да станат универсална причина за смяна на работното време в жегите и в студовете, тъй като това съгласно специалиста става по преценка на работодателя, съгласно активността му. Тя даде образец за компания с контрагенти от страни в други часови пояси и уточни, че на подобен шеф ще му е по-изгодно да заплати разноските за ток за климатиците и да даде вода, в сравнение с да приключи работа в най-активните за компанията часове, в случай че те да вземем за пример съответстват с горещините. По тази причина специалистът е безапелационен, че обща формула за ново работно време не може да има и тя даже би била във щета както на работодателите, по този начин и на служащите. Допълнителни промени към този миг не са нужни както в Кодекса на труда, по този начин и в Закона за безвредните условия на труд, Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Към момента уредбата е добра, съобщи специалистът.
istock Климатичните промени и работата от разстояние
Към момента работодателите не са правили калкулации дали ще им бъде по-изгодно да пуснат служащите да се трудят от домовете си, или да заплащат високите сметки през горещините и студовете, разяснява специалистът. В този смисъл, по-скоро става дума за избор на всяко дружество дали чиновниците му ще работя от разстояние, или не, сподели Саръиванова и повтори, че фокусът при климатичните промени би трябвало да бъде ориентиран към работата навън, тъй като там са и най-големите опасности.
Експерти: Жегата подвига разноските за труд и смъква Брутният вътрешен продукт
Експертът посочи, че съществуващата добра нормативна база би трябвало да бъде и на практика приложена от самите служащи, като им бъде ясно обяснено какви са рисковете, в случай че не съблюдават написаните защитни ограничения и да са наясно, че от това от време на време зависи да останат живи. Много е значимо да се обучат служащите на това какво да вършат, в случай че стартира гръмотевична стихия, изключително след зачестилите у нас сходни естествени феномени, уточни Саръиванова и добави, че това се отнася и за транспортния бранш.
Според нея контролът в страната по спазването на ограниченията от страна на Инспекцията по труда е постоянен, а също така и самите служащи все по-често алармират, в случай че има нарушавания. Друг катализатор на спазването на нормите за работа при жеги и при мраз е дефицитът на фрагменти у нас. Работодателите към този момент вършат всичко допустимо, с цел да могат да задържат чиновниците си, като това е обвързвано с даването на разнообразни придобивки и като цяло основаването на положителни условия на труд, счита специалистът.
От Хенри Форд до дългата обедна отмора
Преминаването на към 8-часов работен ден става на малко по-късен стадий от развиването на човечеството и това е и с помощта на Хенри Форд, който вкарва в своите заводи този работен ден, тъй като преценя, че това е най-оптималното за служащите съответствие сред работа, отдих и персонален живот, подсети специалистът. Личното ми мнение е, че и до ден сегашен то важи, сподели Саръиванова, като уточни обаче, че навлизащите нови генерации на пазара на труда ще дадат своя отпечатък във визията на продължителността на работния ден. Тепърва, по всяка възможност, всичко ще бъде трансформирано, дигитализацията също има голямо значение за идните процеси в трудовия живот и сигурно ще се върви към все по-голяма еластичност и към някои ексцентрични хрумвания, които сега даже и не ни хрумват, разяснява специалистът.
istock Четиридневната работна седмица
Саръиванова подсети, че и сега няма проблем работната седмица да бъде понижена на четири дни. Въпросът обаче е обвързван с осигурителната система, тъй като не можем да кажем, че за четири дни ще се реализира същият принос, какъвто има за пет във връзка с продуктивността. Подобна смяна би засегнала и пенсионната система, като това ще рефлектира върху пенсионните вноски на работещите на четиридневна работна седмица, счита специалистът. По тази причина, в случай че стартира сходен диалог, в него би трябвало да има представително присъединяване на всички страни в трудовия развой, необходим е и разбор на изгодите и вредите от сходен преход към по-къса работна седмица.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ