Горещ барометър оповести страхотни данни за Борисов, Каракачанови правителството
Доверието в държавното управление в края на шестмесечното ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз е извънредно устойчиво. За пръв път след едногодишно ръководство българско държавно управление даже бележи растеж в доверието.
Българските жители правят оценка позитивно Българското европредседателство в края му и го дефинират като потребно за страната.
Нагласите за изборите за евродепутати следващата година приказват са мощен националистически избор, аналогично на вълната в цяла Европа. Станалата още веднъж настояща тематика с мигрантския напън и ромската престъпност явно ускорява желанието и на българските гласоподаватели за по-консервативна политика във връзка с тези проблеми.
Анализ на резултатите от извършена анонимна анкета от „ Барометър България “ измежду 846 пълнолетни български жители в телефонно изявление в интервала 20-25 юни 2018 година
През месец юни, в края на 6-месечното председателство на Съвета на Европейски Съюз, утвърждението в работата на българското държавно управление е устойчиво и бележи лек растеж спрямо началото, когато България пое европредседателството.
44% утвърждават работата на кабинета по отношение на 43% през февруари.
Устойчивият растеж на стопанската система в последната година, отразяващ се и в растеж на заплатите, както и на практика нулевата безработици в цели браншове на стопанската система явно се мултиплицират и като доверие към ръководещите. Двете съществени съставни на ръководещата коалиция – ГЕРБ и Обединени патриоти, са и партии с открит електорат, потвърден в многократни избори.
Работата на министър-председателя Бойко Борисов се утвърждава от 37% в този момент, а за съпоставяне при започване на европредседателството 35% от българите са декларирали утвърждение.
Аналогично и при заместниците на премиера се следи лек растеж в утвърждението към тях. Работата на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева е одобрявана от 23% в края на юни (за съпоставяне през февруари утвърждението е било 22%), като това е и оценка като цяло за външнополитическата интензивност на кабинета по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз. Активната позиция на вицепремиера Валери Симеонов по разнообразни тематики, която постоянно провокира спорни първични реакции, в последна сметка има позитивен резултат върху рейтинга му – работата му се утвърждава от 15% (през февруари – 13%). Вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов също отбелязва покачване в утвърждението с поредната си политика и напъните си за модернизиране на армията – в края на юли той получава утвърждението на 35% от българите (през февруари утвърждението за него е било 34%). Не е без значение и фактът, че Каракачанов е обичайно рейтингов политик, единственият в държавното управление с персонален резултата от над 600 хиляди гласа на последните президентски избори. Вицепремиерът Томислав Дончев също покачва рейтинга си - 29% (през февруари 27%) – като с изключение на постоянните му позиции в кабинета, позитивен резултат има и реакцията на публичното мнение, обвързвана с интензивността на спътницата му в живота в обществените мрежи и безапелационната му позиция да застане зад нея.
62,5% от интервюираните правят оценка като позитивно за страната ни Българското европредседателство. На противоположното мнение са 22,5%, които декларират, че правят оценка като негативно приключващото Европредседателство. 11,1% дават отговор, че не могат да преценяват, а 3,9% не дават отговор на въпроса.
Фактът, че съвсем 2/3 от гласоподавателите утвърждават отминаващото Европредседателство припокрива и позитивната оценка, която българите дават за работата на министър-председателя, вицепремиерите и кабинета като цяло.
Предстоящите избори през 2019 година за Европейски парламент също бяха предмет на анкетата на „ Барометър България “. Запитахме респондентите за коя политическа мощ биха дали своят вот на евроизборите идната година.
Подкрепата за политическите сили на евроизборите идната година наподобяват по този начин: за ГЕРБ биха дали своят вот 35,2%, за Българска социалистическа партия – 28,6%, Обединени патриоти – 16,9%, Движение за права и свободи – 14,9%. 1,8% биха дали своят вот за други политически обединения, а 2,6% декларират, че няма да гласоподават. Така декларираните настройки сочат, че в Европейския парламент четири партии биха излъчили представители. Страната ни избира 17 от депутатите в Екологичен потенциал. Ако декларираните настройки за присъединяване в европейските избори се запазят, то разпределението на мандатите по партии би било: за ГЕРБ – 6-7 места, за Българска социалистическа партия – 5-6 места, за Обединените патриоти – 3, а за Движение за права и свободи 2-3 евродепутатски места.
Характеристики
Период на осъществяване на проучването: 20.06.-25.06.2018 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на България с изборни права
Обем на извадката: 846 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено Демографски профил на интервюираните
Възраст
18-40 г.31,9%41-60 година 33,6%над 60 година 34,5%Пол
мъж49,2%жена 50,8%
Българските жители правят оценка позитивно Българското европредседателство в края му и го дефинират като потребно за страната.
Нагласите за изборите за евродепутати следващата година приказват са мощен националистически избор, аналогично на вълната в цяла Европа. Станалата още веднъж настояща тематика с мигрантския напън и ромската престъпност явно ускорява желанието и на българските гласоподаватели за по-консервативна политика във връзка с тези проблеми.
Анализ на резултатите от извършена анонимна анкета от „ Барометър България “ измежду 846 пълнолетни български жители в телефонно изявление в интервала 20-25 юни 2018 година
През месец юни, в края на 6-месечното председателство на Съвета на Европейски Съюз, утвърждението в работата на българското държавно управление е устойчиво и бележи лек растеж спрямо началото, когато България пое европредседателството.
44% утвърждават работата на кабинета по отношение на 43% през февруари.
Устойчивият растеж на стопанската система в последната година, отразяващ се и в растеж на заплатите, както и на практика нулевата безработици в цели браншове на стопанската система явно се мултиплицират и като доверие към ръководещите. Двете съществени съставни на ръководещата коалиция – ГЕРБ и Обединени патриоти, са и партии с открит електорат, потвърден в многократни избори.
Работата на министър-председателя Бойко Борисов се утвърждава от 37% в този момент, а за съпоставяне при започване на европредседателството 35% от българите са декларирали утвърждение.
Аналогично и при заместниците на премиера се следи лек растеж в утвърждението към тях. Работата на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева е одобрявана от 23% в края на юни (за съпоставяне през февруари утвърждението е било 22%), като това е и оценка като цяло за външнополитическата интензивност на кабинета по време на председателството на Съвета на Европейски Съюз. Активната позиция на вицепремиера Валери Симеонов по разнообразни тематики, която постоянно провокира спорни първични реакции, в последна сметка има позитивен резултат върху рейтинга му – работата му се утвърждава от 15% (през февруари – 13%). Вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов също отбелязва покачване в утвърждението с поредната си политика и напъните си за модернизиране на армията – в края на юли той получава утвърждението на 35% от българите (през февруари утвърждението за него е било 34%). Не е без значение и фактът, че Каракачанов е обичайно рейтингов политик, единственият в държавното управление с персонален резултата от над 600 хиляди гласа на последните президентски избори. Вицепремиерът Томислав Дончев също покачва рейтинга си - 29% (през февруари 27%) – като с изключение на постоянните му позиции в кабинета, позитивен резултат има и реакцията на публичното мнение, обвързвана с интензивността на спътницата му в живота в обществените мрежи и безапелационната му позиция да застане зад нея.
62,5% от интервюираните правят оценка като позитивно за страната ни Българското европредседателство. На противоположното мнение са 22,5%, които декларират, че правят оценка като негативно приключващото Европредседателство. 11,1% дават отговор, че не могат да преценяват, а 3,9% не дават отговор на въпроса.
Фактът, че съвсем 2/3 от гласоподавателите утвърждават отминаващото Европредседателство припокрива и позитивната оценка, която българите дават за работата на министър-председателя, вицепремиерите и кабинета като цяло.
Предстоящите избори през 2019 година за Европейски парламент също бяха предмет на анкетата на „ Барометър България “. Запитахме респондентите за коя политическа мощ биха дали своят вот на евроизборите идната година.
Подкрепата за политическите сили на евроизборите идната година наподобяват по този начин: за ГЕРБ биха дали своят вот 35,2%, за Българска социалистическа партия – 28,6%, Обединени патриоти – 16,9%, Движение за права и свободи – 14,9%. 1,8% биха дали своят вот за други политически обединения, а 2,6% декларират, че няма да гласоподават. Така декларираните настройки сочат, че в Европейския парламент четири партии биха излъчили представители. Страната ни избира 17 от депутатите в Екологичен потенциал. Ако декларираните настройки за присъединяване в европейските избори се запазят, то разпределението на мандатите по партии би било: за ГЕРБ – 6-7 места, за Българска социалистическа партия – 5-6 места, за Обединените патриоти – 3, а за Движение за права и свободи 2-3 евродепутатски места.
Характеристики
Период на осъществяване на проучването: 20.06.-25.06.2018 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на България с изборни права
Обем на извадката: 846 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено Демографски профил на интервюираните
Възраст
18-40 г.31,9%41-60 година 33,6%над 60 година 34,5%Пол
мъж49,2%жена 50,8%
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ