Борете се за правото на аборт!
Довчера немислимото се случи.
Едни хора в едни вестници започнаха откровена акция за възбрана на абортите. Да, през 2019 година. Да, в България. Да, в Европа. След години на битка за правата си, дамите в нашата страна има за какво да се опасяват. Сега, с изключение на за живота си, който 28 от нас изгубиха през предходната година в резултат на домашно или полово учредено принуждение, от през днешния ден би трябвало да почнем да се тревожим и за правото си да решаваме сами дали да износим и родим дете.
" Абортът си е ликвидиране и не може да бъде право на дамата да се разпорежда с утробата си, тъй като тя не е нейна. "
" Не е унизително за дамата да бъде майка. Напротив, това е най-голяма чест. Няма нищо по-благородно за една жена от това да бъде майка на синовете и дъщерите на народа. “
Кое от двете изказвания ви се вижда по-страшно и по-недопустимо? Първото? То е направено на 11 февруари 2019 година, от основния редактор на български ежедневник.
Второто е направено през 1935 г. пред Frauenshaft – женската спогодба на Националсоциалистическата партия. От Адолф Хитлер.*
Когато преди няколко месеца, в разгара на акцията против Истанбулската спогодба, една активистка от неправителствения бранш ми сподели, че идната тематика, след борбата против джендърите, ще е правото ни на аборт, аз не й повярвах. Днес тематиката се повдига ей по този начин, без срам и без никакво терзание. След като едвам извоювахме право на отбрана от домашно принуждение, откакто Българската православна черква прикани физическите санкции на децата ни да останат неприкосновени, през днешния ден започваме деня си със скандалното изказване, че утробите ни не са наши. Какво следва на следващия ден? Правото ни на гласоподаване? Правото ни на почтено възнаграждение?
За мен няма никакво подозрение, че офанзивата против достиженията на актуалната цивилизация, правата на дамата и детето в частност, е повсеместна и извънредно добре проведена. В нея са се съюзили крайни религиозни кръгове от Съединени американски щати, Руската и, пардон, Българската православна черква, крайнодесни политически кръгове из целия свят. През предходната година борба се водеше от полякините, които за един ден наводниха площадите в отбрана на лимитираното им така и така право на аборт. Днес ограничението на човешките права се повдига всекидневно от администрацията на Тръмп в Америка.
Нашата борба за приемането на Истанбулската спогодба я загубихме. Но значимото е да не се отхвърляме, тъй като както споделя Надежда Дерменджиева, ръководител на Българския фонд за дамите: " Пасивността на обществото, когато става дума за човешки права, коства доста скъпо на всички ни. Трябва да убедим хората, че си коства да се борят за всяко нещо, в което имат вяра, да отстояват правата си, да натискат политиците и институциите да си свършат работата. "
Защото, в случай че не се борим през днешния ден, на следващия ден ще е късно. Те са тук и няма да се откажат. Наглостта, с която заплашваха и не престават да заплашват " кресливите майки ", болните деца, малцинствата, гетата, хората с друга половост, и през днешния ден – нашите утроби – не е инцидентна. Затова, апелирам ви, не започвайте спор дали абортът е честен, тъй като те в този малоумен спор желаят да ни вкарат, а се борете за правото на аборт.
Той е мерило за общество, в което имаш правото на заслужен живот, на равно с мъжете възнаграждение, на персонално достолепие, на отбрана от похищения, на нормалност. Общество, в което да искаш да раждаш и отглеждаш деца.
* Adolf Hitler, in Das deutsche Landfrauenbuch, ed. Anne Marie Koeppen (Berlin: Reichsnährstand Verlag, 1937).
Едни хора в едни вестници започнаха откровена акция за възбрана на абортите. Да, през 2019 година. Да, в България. Да, в Европа. След години на битка за правата си, дамите в нашата страна има за какво да се опасяват. Сега, с изключение на за живота си, който 28 от нас изгубиха през предходната година в резултат на домашно или полово учредено принуждение, от през днешния ден би трябвало да почнем да се тревожим и за правото си да решаваме сами дали да износим и родим дете.
" Абортът си е ликвидиране и не може да бъде право на дамата да се разпорежда с утробата си, тъй като тя не е нейна. "
" Не е унизително за дамата да бъде майка. Напротив, това е най-голяма чест. Няма нищо по-благородно за една жена от това да бъде майка на синовете и дъщерите на народа. “
Кое от двете изказвания ви се вижда по-страшно и по-недопустимо? Първото? То е направено на 11 февруари 2019 година, от основния редактор на български ежедневник.
Второто е направено през 1935 г. пред Frauenshaft – женската спогодба на Националсоциалистическата партия. От Адолф Хитлер.*
Когато преди няколко месеца, в разгара на акцията против Истанбулската спогодба, една активистка от неправителствения бранш ми сподели, че идната тематика, след борбата против джендърите, ще е правото ни на аборт, аз не й повярвах. Днес тематиката се повдига ей по този начин, без срам и без никакво терзание. След като едвам извоювахме право на отбрана от домашно принуждение, откакто Българската православна черква прикани физическите санкции на децата ни да останат неприкосновени, през днешния ден започваме деня си със скандалното изказване, че утробите ни не са наши. Какво следва на следващия ден? Правото ни на гласоподаване? Правото ни на почтено възнаграждение?
За мен няма никакво подозрение, че офанзивата против достиженията на актуалната цивилизация, правата на дамата и детето в частност, е повсеместна и извънредно добре проведена. В нея са се съюзили крайни религиозни кръгове от Съединени американски щати, Руската и, пардон, Българската православна черква, крайнодесни политически кръгове из целия свят. През предходната година борба се водеше от полякините, които за един ден наводниха площадите в отбрана на лимитираното им така и така право на аборт. Днес ограничението на човешките права се повдига всекидневно от администрацията на Тръмп в Америка.
Нашата борба за приемането на Истанбулската спогодба я загубихме. Но значимото е да не се отхвърляме, тъй като както споделя Надежда Дерменджиева, ръководител на Българския фонд за дамите: " Пасивността на обществото, когато става дума за човешки права, коства доста скъпо на всички ни. Трябва да убедим хората, че си коства да се борят за всяко нещо, в което имат вяра, да отстояват правата си, да натискат политиците и институциите да си свършат работата. "
Защото, в случай че не се борим през днешния ден, на следващия ден ще е късно. Те са тук и няма да се откажат. Наглостта, с която заплашваха и не престават да заплашват " кресливите майки ", болните деца, малцинствата, гетата, хората с друга половост, и през днешния ден – нашите утроби – не е инцидентна. Затова, апелирам ви, не започвайте спор дали абортът е честен, тъй като те в този малоумен спор желаят да ни вкарат, а се борете за правото на аборт.
Той е мерило за общество, в което имаш правото на заслужен живот, на равно с мъжете възнаграждение, на персонално достолепие, на отбрана от похищения, на нормалност. Общество, в което да искаш да раждаш и отглеждаш деца.
* Adolf Hitler, in Das deutsche Landfrauenbuch, ed. Anne Marie Koeppen (Berlin: Reichsnährstand Verlag, 1937).
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ