Доц. Мавров: Ако цените се увеличат със задна дата, няма да има риск за бюджета на НЗОК за следващата година
Доц. Момчил Мавров е ръководител на Надзорния съвет на НЗОК и шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето. Той е магистър по право, магистър по финанси и магистър по здравен мениджмънт. Доцент и лекар е по професионално направление „ Право “. Притежава повече от 10 години професионален опит като заместник-директор на Университетска многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Свети Георги “ ЕАД, гр. Пловдив. Бил е и юрист на болничното заведение. Асистент е в Медицински университет - Пловдив. Има юридически опит като юрист. Пред Zdrave.net доцент Мавров разяснява проектобюджета на Здравната каса, както и какво ще се случи, в случай че той не бъде гласуван от Народното събрание, и допустимо ли е да бъде подписан НРД за 2023-2025 година, въпреки и единствено в текстовата си част.
Доц. Мавров, какво ще се случи, в случай че не бъде признат бюджет на НЗОК 2023 година с плануваните нови действия и проучвания?
Продължаваме да работим по реда на Закона за удължение на действието на Закона за бюджета от предходната година. Няма да имаме различен избор. Няма по какъв начин да бъдат признати и нови цени и размери по Националния рамков контракт за медицински действия.
Възможно ли е НРД за идващия тригодишен интервал да бъде признат единствено в текстовата си част, даже и да не бъда гласуван бюджет за 2023 година?
Текстовата част на рамковия контракт няма спънка да бъде призната.
Ако въпреки всичко в Народното събрание се спогодят и се стигне до гласоподаване на бюджетите, чака ли се да бъдат изменени параметрите на бюджета на НЗОК паралелно с смяната на параметрите на Държавния бюджет при вероятно понижаване на недостига в него?
Ако бъдат осъществени промени в Държавния бюджет и тези промени са свързани с смяна на равнищата на приходите на популацията, ще бъде изменен надлежно и размерът на приходите от осигурителни вноски. Това няма по какъв начин да не се отрази и на приходната, и на разходната част на бюджета на НЗОК за 2023 година
Но пък в случай че намаляването на недостига по Държавния бюджет е обвързвано с смяна на доходи от други налози и такси, т.е. с доходи, които не са свързани с смяна в прогнозните равнища на приходите на популацията, то тези промени няма да наложат промени в бюджета на Касата. Промяна в разноските на министерствата и държавните ведомства също няма да се отрази на бюджетните параметри на Касата за 2023 година
Т.е. няма да се отрази на прехвърлянията от Министерство на здравеопазването?
Няма да се отрази. В случай обаче, че бъде понижена приходната част на Министерството на здравеопазването, ще бъде изменена и структурата на бюджета на Министерство на здравеопазването, като това няма да се отрази на прехвърлянията.
Бюджетът на Касата провокира терзания и с това, че увеличените средства би трябвало да бъдат усвоени едвам за 5 месеца. Увеличаването на цените на клиничните пътеки би довело известно успокоение в системата за тези месеци, само че какво ще се случи, в случай че приходите за 2024 година не са задоволителни, с цел да покрият новите цени?
Действително има огромно нарастване и да, това е проблем, който може да възникне. Тук ще дам за образец 2022 година Имам поради това, че с цел да не се натовари ненадейно високо бюджетът за 2023 година, през 2022 година в Анекса към НРД, подписан през м. май предходната година, беше контрактувано нарастването на цените за извънболничната помощ да влезе в действие от 01.01.2022 година (т.е. със задна дата). Съответно и новите цени бяха контрактувани в границите на бюджетните параметри по Закона за бюджета на НЗОК за 2022 година Подобен метод може да бъде прибавен и през актуалната година, с цел да не се основава риск за бюджета за 2024 година
Има ли прелиминарен план с какъв брой приблизително би трябвало да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки въз основата на плануваните разноски?
На този стадий не. Но считам, че има задоволително средства за нарастване на цените, в това число и на недооценените клинични пътеки, само че тези планове предстоят.
От разпределението на средствата наподобява, че няма да има опция да бъдат изведени редица амбулаторни действия от болничната в доболничната помощ, а това е нещо, за което като че ли има политически консенсус. Кои закони би трябвало да бъдат изменени, тъй че тази политика да бъде отразена и в бюджета на НЗОК?
Много действия от болничната здравна помощ бяха изведени с предходни НРД и се реализират в извънболничната помощ. Тези действия са структурирани в 47 амбулаторни процедури. В тях са включени действия за амбулаторно интензивно наблюдаване на пациенти, да вземем за пример с онкологични болести. В амбулаторни процедури са изведени диагностиката и лекуването на някои хирургични, офталмологични и ортопедични болести, както и на болести в региона на УНГ, кардиологията, ендокринология, гастроентерология. Смисълът на амбулаторните процедури е да се обезпечи по-лесен достъп и своевременност на пациентите до съответната здравна активност.
Касае се за действия, които не се правят на всички места в извънболничната помощ, тъй като тяхното осъществяване, да вземем за пример, е обвързвано с избрана спомагателна подготовка на лекаря, на изпълнителя на активността, или е обвързвано с избрана здравна инсталация, която всекидневно не се поддържа в лечебните заведения за извънболничната помощ. Целта също по този начин е да се пести време и да се подсигуряват оптимални условия за диагностика и лекуване на болести, които обичайно се лекуват в болнични условия.
Номенклатурата на амбулаторни действия е оправдано да се уголемява. От една страна, това е в интерес и на пациента, тъй като улеснява достъпа му до избрани действия. От друга – амбулаторната процедура икономисва доста разноски, които лечебните заведения вършат по отношение на обезпечаване на стационарното лекуване – легло, хранене, инвентар за болничен престой и други. Цената на амбулаторните процедури като цяло би трябвало да води до икономисване на запас, само че тя би трябвало да стимулира изпълнителите – да е нещо приблизително към цената на дейностите, които се правят в извънболничната помощ, и цената на клиничните пътеки.
Към сегашния миг няма постъпили оферти за нови амбулаторни процедури.
Около 2 млн. хоспитализации и 1,6 млн. клинични и амбулаторни процедури са планувани в бюджета за 2023 година Броят на хоспитализациите обаче към момента е висок по отношение на осъществения им брой в предходните върви и намаляващото население. Биха ли могли да бъдат понижени още?
Бюджетът е една прогноза. По отношение на стойностите и бройките би трябвало да се водим от потребностите на популацията, а не от потенциала на лечебните заведения и какво те могат да поемат.
От стенограмата от последното съвещание на Надзорния съвет стана ясно, че се чака занапред да бъдат подписани контракти за медикаментите, заплащани от НЗОК, с притежателите на позволение за приложимост, както и че има 30 млн. лева просрочени отговорности от предходната година по отстъпки. Кога се чака да се случи това?
Трябва да бъдат подписани към 160 контракта с притежателите на позволения за приложимост.
Доколкото ми е известно от администрацията към сегашния миг са конкретизирани по наличие 66 контракта, а 21 са двустранно подписани и регистрирани в осведомителната система на НЗОК. Останалите чакаме да бъдат показани след подписи от страна на притежателите на позволения за приложимост. Към 30 април отговорностите бяха малко над 20 млн. лв. (тъй като някои от притежателите на позволение за приложимост са погасили отговорностите си). Към днешна дата са събрани още към 5 млн. лв., а останалите ще бъдат уредени при годишното равнене, което стартира в този момент и ще завърши до края на май.
На какъв стадий са договарянията с БЛС и има ли останали противоречиви текстове в НРД, за които Надзорният съвет не е подготвен на отстъпки?
Проектът на НРД 2023-2025 към момента не е прегледан от Надзорен съвет. Предстои неговото разглеждане, като по някои клаузи има разминаване в гледните точки, т.е. има разнообразни оферти за текстове от страна на договарящите групи. Надзорният съвет ще прегледа тези оферти и се надявам да не се стига до непреодолими противоречиви обстановки.
Доц. Мавров, какво ще се случи, в случай че не бъде признат бюджет на НЗОК 2023 година с плануваните нови действия и проучвания?
Продължаваме да работим по реда на Закона за удължение на действието на Закона за бюджета от предходната година. Няма да имаме различен избор. Няма по какъв начин да бъдат признати и нови цени и размери по Националния рамков контракт за медицински действия.
Възможно ли е НРД за идващия тригодишен интервал да бъде признат единствено в текстовата си част, даже и да не бъда гласуван бюджет за 2023 година?
Текстовата част на рамковия контракт няма спънка да бъде призната.
Ако въпреки всичко в Народното събрание се спогодят и се стигне до гласоподаване на бюджетите, чака ли се да бъдат изменени параметрите на бюджета на НЗОК паралелно с смяната на параметрите на Държавния бюджет при вероятно понижаване на недостига в него?
Ако бъдат осъществени промени в Държавния бюджет и тези промени са свързани с смяна на равнищата на приходите на популацията, ще бъде изменен надлежно и размерът на приходите от осигурителни вноски. Това няма по какъв начин да не се отрази и на приходната, и на разходната част на бюджета на НЗОК за 2023 година
Но пък в случай че намаляването на недостига по Държавния бюджет е обвързвано с смяна на доходи от други налози и такси, т.е. с доходи, които не са свързани с смяна в прогнозните равнища на приходите на популацията, то тези промени няма да наложат промени в бюджета на Касата. Промяна в разноските на министерствата и държавните ведомства също няма да се отрази на бюджетните параметри на Касата за 2023 година
Т.е. няма да се отрази на прехвърлянията от Министерство на здравеопазването?
Няма да се отрази. В случай обаче, че бъде понижена приходната част на Министерството на здравеопазването, ще бъде изменена и структурата на бюджета на Министерство на здравеопазването, като това няма да се отрази на прехвърлянията.
Бюджетът на Касата провокира терзания и с това, че увеличените средства би трябвало да бъдат усвоени едвам за 5 месеца. Увеличаването на цените на клиничните пътеки би довело известно успокоение в системата за тези месеци, само че какво ще се случи, в случай че приходите за 2024 година не са задоволителни, с цел да покрият новите цени?
Действително има огромно нарастване и да, това е проблем, който може да възникне. Тук ще дам за образец 2022 година Имам поради това, че с цел да не се натовари ненадейно високо бюджетът за 2023 година, през 2022 година в Анекса към НРД, подписан през м. май предходната година, беше контрактувано нарастването на цените за извънболничната помощ да влезе в действие от 01.01.2022 година (т.е. със задна дата). Съответно и новите цени бяха контрактувани в границите на бюджетните параметри по Закона за бюджета на НЗОК за 2022 година Подобен метод може да бъде прибавен и през актуалната година, с цел да не се основава риск за бюджета за 2024 година
Има ли прелиминарен план с какъв брой приблизително би трябвало да бъдат увеличени цените на клиничните пътеки въз основата на плануваните разноски?
На този стадий не. Но считам, че има задоволително средства за нарастване на цените, в това число и на недооценените клинични пътеки, само че тези планове предстоят.
От разпределението на средствата наподобява, че няма да има опция да бъдат изведени редица амбулаторни действия от болничната в доболничната помощ, а това е нещо, за което като че ли има политически консенсус. Кои закони би трябвало да бъдат изменени, тъй че тази политика да бъде отразена и в бюджета на НЗОК?
Много действия от болничната здравна помощ бяха изведени с предходни НРД и се реализират в извънболничната помощ. Тези действия са структурирани в 47 амбулаторни процедури. В тях са включени действия за амбулаторно интензивно наблюдаване на пациенти, да вземем за пример с онкологични болести. В амбулаторни процедури са изведени диагностиката и лекуването на някои хирургични, офталмологични и ортопедични болести, както и на болести в региона на УНГ, кардиологията, ендокринология, гастроентерология. Смисълът на амбулаторните процедури е да се обезпечи по-лесен достъп и своевременност на пациентите до съответната здравна активност.
Касае се за действия, които не се правят на всички места в извънболничната помощ, тъй като тяхното осъществяване, да вземем за пример, е обвързвано с избрана спомагателна подготовка на лекаря, на изпълнителя на активността, или е обвързвано с избрана здравна инсталация, която всекидневно не се поддържа в лечебните заведения за извънболничната помощ. Целта също по този начин е да се пести време и да се подсигуряват оптимални условия за диагностика и лекуване на болести, които обичайно се лекуват в болнични условия.
Номенклатурата на амбулаторни действия е оправдано да се уголемява. От една страна, това е в интерес и на пациента, тъй като улеснява достъпа му до избрани действия. От друга – амбулаторната процедура икономисва доста разноски, които лечебните заведения вършат по отношение на обезпечаване на стационарното лекуване – легло, хранене, инвентар за болничен престой и други. Цената на амбулаторните процедури като цяло би трябвало да води до икономисване на запас, само че тя би трябвало да стимулира изпълнителите – да е нещо приблизително към цената на дейностите, които се правят в извънболничната помощ, и цената на клиничните пътеки.
Към сегашния миг няма постъпили оферти за нови амбулаторни процедури.
Около 2 млн. хоспитализации и 1,6 млн. клинични и амбулаторни процедури са планувани в бюджета за 2023 година Броят на хоспитализациите обаче към момента е висок по отношение на осъществения им брой в предходните върви и намаляващото население. Биха ли могли да бъдат понижени още?
Бюджетът е една прогноза. По отношение на стойностите и бройките би трябвало да се водим от потребностите на популацията, а не от потенциала на лечебните заведения и какво те могат да поемат.
От стенограмата от последното съвещание на Надзорния съвет стана ясно, че се чака занапред да бъдат подписани контракти за медикаментите, заплащани от НЗОК, с притежателите на позволение за приложимост, както и че има 30 млн. лева просрочени отговорности от предходната година по отстъпки. Кога се чака да се случи това?
Трябва да бъдат подписани към 160 контракта с притежателите на позволения за приложимост.
Доколкото ми е известно от администрацията към сегашния миг са конкретизирани по наличие 66 контракта, а 21 са двустранно подписани и регистрирани в осведомителната система на НЗОК. Останалите чакаме да бъдат показани след подписи от страна на притежателите на позволения за приложимост. Към 30 април отговорностите бяха малко над 20 млн. лв. (тъй като някои от притежателите на позволение за приложимост са погасили отговорностите си). Към днешна дата са събрани още към 5 млн. лв., а останалите ще бъдат уредени при годишното равнене, което стартира в този момент и ще завърши до края на май.
На какъв стадий са договарянията с БЛС и има ли останали противоречиви текстове в НРД, за които Надзорният съвет не е подготвен на отстъпки?
Проектът на НРД 2023-2025 към момента не е прегледан от Надзорен съвет. Предстои неговото разглеждане, като по някои клаузи има разминаване в гледните точки, т.е. има разнообразни оферти за текстове от страна на договарящите групи. Надзорният съвет ще прегледа тези оферти и се надявам да не се стига до непреодолими противоречиви обстановки.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ