Георги Йорданов и Десислав Тасков за финансирането на здравеопазването
Доц. Георги Йорданов:
Повече пари, само че да се харчат с разум
Пациентите нямат достъп до актуалните способи, тъй като НЗОК не заплаща консумативите и те си ги купуват, споделя зам.-председателят на здравната комисия в Народно събрание
- Доц. Йорданов, за какво Българска социалистическа партия не поддържа бюджета на НЗОК за 2020 година, откакто се твърди, че парите са повече от 2019 година?
- Парите в действителност са повече, само че това се дължи на увеличение на минималната заплата и осигурителите вноски. Гласувахме срещу, тъй като имаме нереформирана здравна система, в която целите са обърнати наобратно, назад на развитите страни. Вместо главните средства да са в профилактиката, превантивната медицина и извънболничната помощ, те са ориентирани в болничната помощ (почти половината от целия бюджет на НЗОК) и лекарствената терапия. Това няма да докара до позитивен резултат. Ще получим още веднъж от същото, само че повече. Нашата страна е страната с максимален % доплащане от пациента (46.6%), при приблизително към 20-25% в Европейски Съюз. Българските пациенти нямат достъп до актуалните способи на лекуване, тъй като нормално НЗОК не заплаща консумативите и пациентите са принудени да си купуват сами, а като стойност в някои случаи те доближават до десетки хиляди лв.. Ние сме на дъното по междинна дълготрайност на живота и на последно място по предотвратима гибел. Определено не се оправяме със заболеваемостта от обществено значими болести. И не на последно място, не подкрепихме бюджета на НЗОК, тъй като ръководещите не одобряват нашата пътна карта в опазването на здравето - въвеждане на електронната здравно-информационна система, остойностяване на медицинските действия, в това число труда на медицинските експерти, и приемане на разпоредба за образуване на заплатите в областта на опазването на здравето за здравните експерти от другите категории.
- Ще бъдат ли задоволителни парите и защо няма да стигнат? Защо?
- В медицината парите в никакъв случай не са задоволителни. Затова е належащо да приемем цели за развиване на българската система на опазване на здравето. Ето да вземем за пример развиването на органната трансплантология.
Във връзка с демографската рецесия предложихме медикаментите на децата до 14-годишна възраст да са безвъзмездни. Повече средства са нужни в съвсем всички браншове. Но множеството пари не са панацея. Те би трябвало да се харчат рационално и следено. При рационално обмисляне и съответния надзор на изразходването считаме, че тези над 5 милиарда лв. в бюджета на НЗОК и в Министерство на здравеопазването ще бъдат задоволителни.
- Къде сред двете четения ръководещото болшинство заложи клопки на българското опазване на здравето?
- Основният проблем при предложенията сред първо и второ четене беше отводът на ръководещата коалиция от предпочитано и протежирано финансиране на група медикаменти, главно за базова терапия при онкологичните болести, коагулопатиите и редките болести. Вкарването на тези медикаменти в общия ред евентуално ще докара до изгубването им от пазара в България и неспособност за съответно лекуване на немалка група от пациенти. А в последна сметка се касае за към 99 млн. лева - дребна част от бюджета на НЗОК, а хората ще бъдат принудени да ги купуват от прилежащите страни.
- Смятате ли, че през 2020 година българският пациент ще получи по-качествени здравни услуги?
- На този въпрос мога да отговоря, че се надявам в действителност българският пациент да получи по-достъпни и качествени медицински услуги. На първо място по-достъпни. Защото пациентите от другите региони на страната нямат равни условия за достъп до здравна помощ. Естествено, най-привилегировани са тези от столицата и огромните градове. Бих желал парите да не са решителен фактор за приемане на нужната по размер и качество здравна помощ от българите, комерсиалните взаимоотношения в опазването на здравето мощно да намалеят и лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения в днешния си тип.
Д-р Десислав Тасков:
Болниците не може да са компании
Бюджетът на НЗОК за 2020 година е като този за 2019 година, споделя депутатът от Българска социалистическа партия
- Д-р Тасков, за 2020 година са дадени близо половин милион лв. повече на НЗОК. Удовлетворен ли сте като доктор?
- Не съм задоволен. Става въпрос за парите, дадени от хората, които се обезпечават в България. Точно тези пари образуват по-голямата част от парите в бюджета на НЗОК. Затова би трябвало да забележим по какъв начин да облекчим ситуацията на тези хора - постоянните платци.
- Бюджетът на НЗОК облекчава ли тяхното състояние?
- Общо взето - не.
- Защо?
- Имаме бюджет, чиито характерности припокриват тези на бюджета за 2019 година Разбира се, регистрирам и нарастванията в някои от приходните пера, което може да докара до нарастване на цените на някои услуги. А предложенията на Българска социалистическа партия (безплатни медикаменти за децата до 14 т., повече пари за извънболничната помощ и за медицинските произведения и консумативи и др.) целяха да бъде понижена финансовата тежест върху жителите, които са главните платци. И още нещо: предложенията ни бяха свързани с главните забележки в отчета на Европейската комисия за опазването на здравето у нас. За страдание в този отчет няма изненади, тъй като става въпрос за неща, които се разясняват от няколко години. Половината от парите в бранш " Здравеопазване " излизат от джоба на хората, българите живеят минимум в Европейски Съюз, все пак у нас има най-вече хоспитализации, покачва се и процентът на предотвратимата смъртност. Целта на предложенията ни (да се усилят парите за извънболничната помощ, медикаментите за деца до 14 година да станат безвъзмездни, част от дейностите в болничната помощ да се правят в профилираната доболнична помощ и др.) е да се понижат хоспитализациите.
- От доста години се приказва за извеждане на действия от болничната помощ, само че не се прави. Защо съгласно вас е по този начин?
- Целият модел на опазването на здравето ни е обвързван с тежък лобизъм. А броят на хоспитализациите е свързан от режима на финансиране на системата по клинични пътеки, който се изроди в тежък лобизъм към избрани специалности. Клиничната пътека е логаритъм за държание, само че не е остойностена.
Второто най-голямо перо в системата са медикаментите.
- Защо това не се трансформира, щом го знаем от години?
- Може би и ръководещите от ГЕРБ осъзнават, че независимо не могат да посегнат на огромните в тези сектори и се пробват да печелят време в изтичане на повече средства в един нереформиран бранш, което дава опция за преодоляване на моментното положение, само че не и за възстановяване на качеството на здравните услуги.
- Какви ограничения в опазването на здравето би подкрепила Българска социалистическа партия?
- Да се понижи финансовата тежест за пациентите във връзка с медицинските консумативи и произведения, употребени в лечебните заведения. Затова и предложихме да се усилят парите за тези произведения в Бюджета на НЗОК за 2020 година, да се усилят парите за профилираната извънболнична помощ, т.е. освен броят на направленията, само че и цената на едно направление, което НЗОК заплаща, с цел да бъдат стимулирани лекарите да работят... Докато продължаваме да работим по остойностяване на медицинските действия по клинични пътеки, сме обречени да наливаме от пусто в празно. Продължавам да настоявам, че комерсиалният статут на лечебните заведения е несъответстващ с изкуството на медицината и това е главната спънка нещата не да се случат. Без регулаторната роля на страната в цените на медикаментите и в реимбурсацията им, в контрола на цената на медицинските произведения и консумативи, ще тупаме топката и няма да имаме резултат. Търговете за медицински произведения да вземем за пример, би трябвало да се вършат от страната и тя да контролира цените. Казвал съм го доста пъти - лечебните заведения не би трябвало да са търговски сдружения, по целия свят, с изключение на у нас, не са. Трябва да се усили ролята на страната.
Друг сериозен проблем са общинските лечебни заведения. Тъй като са търговски сдружения, общините нямат право да са финансово свързани с лечебните заведения и да вземем за пример да усилят заплатите на личния състав. В същото време страната няма право да ги дотира, тъй като са... търговски сдружения. От друга страна, не са и равнопоставени с академични, регионални, частни лечебни заведения и най-вече работят по най-ниско платените клинични пътеки. Говоря за многопрофилните общински лечебни заведения за интензивно лекуване, които са в отдалечени региони и обслужват популацията на две и повече общини. Ако такава болница спре работа, това води до обезлюдяване на цели райони. Ако хората нямат наоколо обезпечена здравна помощ, се принуждават да изоставен обитаемото място и да търсят прехранване другаде. Първо напущат младите. Като няма вътрешно и неврологично поделение, младите вземат родителите си при себе си. Вследствие на това няма работна ръка и умира и бизнесът и по този начин районът се обезлюдява.
Това се случва, когато си отиде личният състав на общинската болница, а по-късно и самата болница. Според мен е нужен статут на предпазени на подобен вид лечебни заведения, най-малко тези от пограничните региони. Те са част от националната сигурност. Ако би трябвало, Министерство на здравеопазването да им стане принципал. Наясно съм, че смяната на статута на лечебните заведения от търговски сдружения към различен тип ще вземе доста време, само че дано се стартира с тези места, където живеят хората с най-ниски приходи и разчитат само на общинската болница да получат здравна помощ. Трябва да има сигурност за тези над 2 млн. души. И да не забравяме, че тези лечебни заведения харчат минимален запас от касата, а задълженията им са минимален дял от задълженията на лечебните заведения в страната.
В момента цялата система на опазване на здравето се крепи на морала на лекарите и сестрите. Но тези хора по закон би трябвало да работят по Търговския закон. Затова лечебните заведения не трябва и не би трябвало да са търговски сдружения. Разградена е националната здравна инфраструктура и към този момент десетилетия не се построява нова.
И какви са тези приказки за демонополизация на касата? Кой частен осигурител или застраховател ще влезе в бранш, в който съвсем половината от парите са от джоба на хората и са нерегламентирани? Затова споделям, че би трябвало дейностите и трудът да се остойностят, да се понижи прагът на доплащанията.
Повече пари, само че да се харчат с разум
Пациентите нямат достъп до актуалните способи, тъй като НЗОК не заплаща консумативите и те си ги купуват, споделя зам.-председателят на здравната комисия в Народно събрание
- Доц. Йорданов, за какво Българска социалистическа партия не поддържа бюджета на НЗОК за 2020 година, откакто се твърди, че парите са повече от 2019 година?
- Парите в действителност са повече, само че това се дължи на увеличение на минималната заплата и осигурителите вноски. Гласувахме срещу, тъй като имаме нереформирана здравна система, в която целите са обърнати наобратно, назад на развитите страни. Вместо главните средства да са в профилактиката, превантивната медицина и извънболничната помощ, те са ориентирани в болничната помощ (почти половината от целия бюджет на НЗОК) и лекарствената терапия. Това няма да докара до позитивен резултат. Ще получим още веднъж от същото, само че повече. Нашата страна е страната с максимален % доплащане от пациента (46.6%), при приблизително към 20-25% в Европейски Съюз. Българските пациенти нямат достъп до актуалните способи на лекуване, тъй като нормално НЗОК не заплаща консумативите и пациентите са принудени да си купуват сами, а като стойност в някои случаи те доближават до десетки хиляди лв.. Ние сме на дъното по междинна дълготрайност на живота и на последно място по предотвратима гибел. Определено не се оправяме със заболеваемостта от обществено значими болести. И не на последно място, не подкрепихме бюджета на НЗОК, тъй като ръководещите не одобряват нашата пътна карта в опазването на здравето - въвеждане на електронната здравно-информационна система, остойностяване на медицинските действия, в това число труда на медицинските експерти, и приемане на разпоредба за образуване на заплатите в областта на опазването на здравето за здравните експерти от другите категории.
- Ще бъдат ли задоволителни парите и защо няма да стигнат? Защо?
- В медицината парите в никакъв случай не са задоволителни. Затова е належащо да приемем цели за развиване на българската система на опазване на здравето. Ето да вземем за пример развиването на органната трансплантология.
Във връзка с демографската рецесия предложихме медикаментите на децата до 14-годишна възраст да са безвъзмездни. Повече средства са нужни в съвсем всички браншове. Но множеството пари не са панацея. Те би трябвало да се харчат рационално и следено. При рационално обмисляне и съответния надзор на изразходването считаме, че тези над 5 милиарда лв. в бюджета на НЗОК и в Министерство на здравеопазването ще бъдат задоволителни.
- Къде сред двете четения ръководещото болшинство заложи клопки на българското опазване на здравето?
- Основният проблем при предложенията сред първо и второ четене беше отводът на ръководещата коалиция от предпочитано и протежирано финансиране на група медикаменти, главно за базова терапия при онкологичните болести, коагулопатиите и редките болести. Вкарването на тези медикаменти в общия ред евентуално ще докара до изгубването им от пазара в България и неспособност за съответно лекуване на немалка група от пациенти. А в последна сметка се касае за към 99 млн. лева - дребна част от бюджета на НЗОК, а хората ще бъдат принудени да ги купуват от прилежащите страни.
- Смятате ли, че през 2020 година българският пациент ще получи по-качествени здравни услуги?
- На този въпрос мога да отговоря, че се надявам в действителност българският пациент да получи по-достъпни и качествени медицински услуги. На първо място по-достъпни. Защото пациентите от другите региони на страната нямат равни условия за достъп до здравна помощ. Естествено, най-привилегировани са тези от столицата и огромните градове. Бих желал парите да не са решителен фактор за приемане на нужната по размер и качество здравна помощ от българите, комерсиалните взаимоотношения в опазването на здравето мощно да намалеят и лечебните заведения да престанат да бъдат търговски сдружения в днешния си тип.
Д-р Десислав Тасков:
Болниците не може да са компании
Бюджетът на НЗОК за 2020 година е като този за 2019 година, споделя депутатът от Българска социалистическа партия
- Д-р Тасков, за 2020 година са дадени близо половин милион лв. повече на НЗОК. Удовлетворен ли сте като доктор?
- Не съм задоволен. Става въпрос за парите, дадени от хората, които се обезпечават в България. Точно тези пари образуват по-голямата част от парите в бюджета на НЗОК. Затова би трябвало да забележим по какъв начин да облекчим ситуацията на тези хора - постоянните платци.
- Бюджетът на НЗОК облекчава ли тяхното състояние?
- Общо взето - не.
- Защо?
- Имаме бюджет, чиито характерности припокриват тези на бюджета за 2019 година Разбира се, регистрирам и нарастванията в някои от приходните пера, което може да докара до нарастване на цените на някои услуги. А предложенията на Българска социалистическа партия (безплатни медикаменти за децата до 14 т., повече пари за извънболничната помощ и за медицинските произведения и консумативи и др.) целяха да бъде понижена финансовата тежест върху жителите, които са главните платци. И още нещо: предложенията ни бяха свързани с главните забележки в отчета на Европейската комисия за опазването на здравето у нас. За страдание в този отчет няма изненади, тъй като става въпрос за неща, които се разясняват от няколко години. Половината от парите в бранш " Здравеопазване " излизат от джоба на хората, българите живеят минимум в Европейски Съюз, все пак у нас има най-вече хоспитализации, покачва се и процентът на предотвратимата смъртност. Целта на предложенията ни (да се усилят парите за извънболничната помощ, медикаментите за деца до 14 година да станат безвъзмездни, част от дейностите в болничната помощ да се правят в профилираната доболнична помощ и др.) е да се понижат хоспитализациите.
- От доста години се приказва за извеждане на действия от болничната помощ, само че не се прави. Защо съгласно вас е по този начин?
- Целият модел на опазването на здравето ни е обвързван с тежък лобизъм. А броят на хоспитализациите е свързан от режима на финансиране на системата по клинични пътеки, който се изроди в тежък лобизъм към избрани специалности. Клиничната пътека е логаритъм за държание, само че не е остойностена.
Второто най-голямо перо в системата са медикаментите.
- Защо това не се трансформира, щом го знаем от години?
- Може би и ръководещите от ГЕРБ осъзнават, че независимо не могат да посегнат на огромните в тези сектори и се пробват да печелят време в изтичане на повече средства в един нереформиран бранш, което дава опция за преодоляване на моментното положение, само че не и за възстановяване на качеството на здравните услуги.
- Какви ограничения в опазването на здравето би подкрепила Българска социалистическа партия?
- Да се понижи финансовата тежест за пациентите във връзка с медицинските консумативи и произведения, употребени в лечебните заведения. Затова и предложихме да се усилят парите за тези произведения в Бюджета на НЗОК за 2020 година, да се усилят парите за профилираната извънболнична помощ, т.е. освен броят на направленията, само че и цената на едно направление, което НЗОК заплаща, с цел да бъдат стимулирани лекарите да работят... Докато продължаваме да работим по остойностяване на медицинските действия по клинични пътеки, сме обречени да наливаме от пусто в празно. Продължавам да настоявам, че комерсиалният статут на лечебните заведения е несъответстващ с изкуството на медицината и това е главната спънка нещата не да се случат. Без регулаторната роля на страната в цените на медикаментите и в реимбурсацията им, в контрола на цената на медицинските произведения и консумативи, ще тупаме топката и няма да имаме резултат. Търговете за медицински произведения да вземем за пример, би трябвало да се вършат от страната и тя да контролира цените. Казвал съм го доста пъти - лечебните заведения не би трябвало да са търговски сдружения, по целия свят, с изключение на у нас, не са. Трябва да се усили ролята на страната.
Друг сериозен проблем са общинските лечебни заведения. Тъй като са търговски сдружения, общините нямат право да са финансово свързани с лечебните заведения и да вземем за пример да усилят заплатите на личния състав. В същото време страната няма право да ги дотира, тъй като са... търговски сдружения. От друга страна, не са и равнопоставени с академични, регионални, частни лечебни заведения и най-вече работят по най-ниско платените клинични пътеки. Говоря за многопрофилните общински лечебни заведения за интензивно лекуване, които са в отдалечени региони и обслужват популацията на две и повече общини. Ако такава болница спре работа, това води до обезлюдяване на цели райони. Ако хората нямат наоколо обезпечена здравна помощ, се принуждават да изоставен обитаемото място и да търсят прехранване другаде. Първо напущат младите. Като няма вътрешно и неврологично поделение, младите вземат родителите си при себе си. Вследствие на това няма работна ръка и умира и бизнесът и по този начин районът се обезлюдява.
Това се случва, когато си отиде личният състав на общинската болница, а по-късно и самата болница. Според мен е нужен статут на предпазени на подобен вид лечебни заведения, най-малко тези от пограничните региони. Те са част от националната сигурност. Ако би трябвало, Министерство на здравеопазването да им стане принципал. Наясно съм, че смяната на статута на лечебните заведения от търговски сдружения към различен тип ще вземе доста време, само че дано се стартира с тези места, където живеят хората с най-ниски приходи и разчитат само на общинската болница да получат здравна помощ. Трябва да има сигурност за тези над 2 млн. души. И да не забравяме, че тези лечебни заведения харчат минимален запас от касата, а задълженията им са минимален дял от задълженията на лечебните заведения в страната.
В момента цялата система на опазване на здравето се крепи на морала на лекарите и сестрите. Но тези хора по закон би трябвало да работят по Търговския закон. Затова лечебните заведения не трябва и не би трябвало да са търговски сдружения. Разградена е националната здравна инфраструктура и към този момент десетилетия не се построява нова.
И какви са тези приказки за демонополизация на касата? Кой частен осигурител или застраховател ще влезе в бранш, в който съвсем половината от парите са от джоба на хората и са нерегламентирани? Затова споделям, че би трябвало дейностите и трудът да се остойностят, да се понижи прагът на доплащанията.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ