- Доц. Дечев, каква според вас е обективната оценка за

- Доц. Дечев, каква съгласно вас е обективната оценка за резултатите от срещите на премиера Кирил Петков в Скопие?

- Отношенията сред София и Скопие през последните към 2 години бяха стигнали до такава точка, че даже най-малките стъпки могат да бъдат регистрирани като триумф. Най-важният триумф е началото на смяна на атмосферата, първата стъпка към връщането на изгубеното доверие и възобновяване на разговора сред двете страни. В този смисъл визитата може да бъде несъмнено като триумф на премиера Кирил Петков и на новото българско държавно управление.

- Отстъпка на съседите или процедура е нотата до Организация на обединените нации и уточнението по повод наименованието на РСМ?

- Това е първото искане от така наречен Пакет „ 5 плюс1 “ от юни 2021 година Никога не съм разглеждал това искане като изключително значимо. В самия Договор за другарство и добросъседство от 2017 година, подписан сред министър председателите Борисов и Заев, има член 11, в който категорично се споделя, че двете страни нямат териториални искания една по отношение на друга. Но с подписването на Преспанския контракт с Гърция от 2018 година името на страната беше променено от Република Македония в Република Северна Македония и се появиха опасения, че това би могло да води към някакви териториални искания. Въпреки че България през януари 1992 година признава Република Македония, без в оня миг да има сходни терзания.

Но някак си новото име РСМ ги провокира.

С тази стъпка двамата министър председатели Ковачевски и Петков са желали да покажат готовността за разговор и съществуването на резултат, въпреки по проблем, който някои смятат за малък, а други - за сериозен. И отпадат всевъзможни подозрения за възможни искания.

- Споразумението за възобновяване на авиолинията София-Скопие, регистрирано като триумф, измества двустранния разговор в посока прагматизъм. Икономиката ли е разковничето за напредък на двустранните връзки?

- Изместването на разговора от досегашния метод на водене, когато историческите въпроси бяха сложени пред скоби, се прави предвид на възобновяване на доверието и възвръщане на разговора. В областите, в които ще бъдат формирани новите комисии - стопанска система, бизнес, просвета, обучение, инфраструктура, ще са опция за диалог по тематики от съвместен интерес, без да има конфликтност, която имат историческите въпроси. Не считам обаче, че тоталното заледяване на разговора по историческите въпроси е допустимо. Т.е. те постоянно под някаква форма ще се появяват и ще бъдат скрити и в положение да избухнат във всеки миг. Затова и историческият разговор, както споделя и министър председателят Петков, би трябвало да се води редом.

- Не бяха ли заметени мъчителните тематики по време на срещите в Скопие?

- Болезнените тематики под някаква форма бяха сложени и като журналистически въпроси. Например министър председателят Петков не даде явен отговор на въпроса дали може РСМ да стартира да води договарянията си за бъдещо участие в Европейски Съюз, употребявайки не препоръчаната от България формула „ македонски език съгласно конституцията на РСМ “, а просто „ македонски език “, само че със звездичка под линия за конкретизиране.

- Ще правят отстъпка ли в миналото съседите във връзка с Гоце Делчев, цар Самуил или тези тематики ще си останат незараснала рана?

- Още през 2019 година имаше координиране на няколко персони - Кирил и Методий въз основата на консенсуса, че са славянски просветители, Климент Охридски и Наум Охридски като изпратени от българския княз Борис с християнизаторска задача в Охридската книжовна школа, по-сетнешна Македония. И за цар Самуил формулировката беше, че неговата страна е продължение на българската царска традиция на територията на по-късно географска Македония. Ето тези неща са съгласувани.

Факт е, че външният министър Буяр Османи заприказва за промени в комисията като методология и състав. Българската страна обаче не даде безапелационен отговор за това. Засега се разбра, че срещите ще бъдат чести - всеки месец по една, което е напредък на фона на досегашните пет пъти годишно, и то без резултат.

- Не е ли още по-трудно от историческите разногласия превъзмогването на езика на омразата?

- Преодолимо е. Подготвя се взаимна институция, която ще следи за езика на омразата. Но би трябвало да има взаимно схващане по въпроса. Езикът на омразата в Македония има дълбоки пластове, свързани с възпитанието през десетилетията от югославско време. Но истината е, че българското несъгласие ускорява този език неимоверно.

От септември 2020 година, когато се заприказва за несъгласие, тези изявления скачат неимоверно доста. За да спре това, би трябвало да има схващане и от наша страна. Не бива да се използва да вземем за пример понятието северномакедонци или Повардарие с концепцията да бъдат наранени съседите.

Както споделя някогашният македонски външен министър Денко Малевски, ние си изискуем взаимна респект - България към македонците такива, каквито са сега, и македонците към общата история с България такава, каквато е била. Впрочем, в случай че той беше в комисията, до момента да сме се разбрали със съседите.

Но е истина, че и съседите ни предизвикат.

- Ще им помогне ли обаче лобизмът на Европейски Съюз и Съединени американски щати, на който те очевидно разчитат?

- Това беше линия на предходния външен министър и министър и по европейските въпроси до неотдавна Никола Димитров. Той беше идеолог на цялостна тактика за практическо заобикаляне на България, макар че е страна еврочленка, и централизация върху външния напън през Вашингтон, през Брюксел, Париж и Берлин. Това, че той не попадна в новото македонско държавно управление на Ковачевски, демонстрира желанието на новите ръководещи да трансформират тая линия. Очаквам в идващите месеци да има двустранен разговор за решение на значимите въпроси, а не да се върви по всякакви столици за напън върху България да вдигне ветото. При всички случаи натискът ще намалее.

- Трябва ли да отстъпим? Доколко?

- Ако приказваме за Пакета „ 5 плюс 1 “, доста от нещата са реализуеми. Ето първата точка е реализуема. Новият министър по европейските въпроси Деян Маричич сподели, че въпросът с хора, които са български жители и излизат с претенцията, че са македонци, е въпрос на взаимоотношенията на България и европейските институции. Тук Македония няма да заема страна. Като сложим и отхвърли от териториални искания, в действителност от пакета имаме две изпълнени точки. Ако се сътвори мониторинг за говора на ненавист и стартират постоянни срещи на комисиите, ще се сътвори друга атмосфера.

Би било добър жест, в случай че да вземем за пример формулировката, за която историците са се разбрали за цар Самуил, бъде поставена в Охрид като опознавателна табела.

В условията на Съвета на Европа за учебниците по история има точка за незабавни промени. Промяната на учебниците е дълъг развой, само че е допустимо пунктовете с съществуване на диалект на ненавист, по които историците са се разбрали, да бъдат отстранени още преди идната образователна година - да вземем за пример с циркуляр на просветителното министерство в Скопие до учебните заведения.

Не е ясно до каква степен това „ Плюс 1 “ в пакета, според което българите би трябвало да бъдат вписани в македонската конституция измежду държавнотговорните нации, е твърдо наше искане. То не фигурираше в изказването на президента Радев след КСНС, само че в речта му след клетвата за втори мандат присъстваше като наложително изискване за начало на договаряния.

Това регистриране в конституцията в действителност удря по съществена българска теза, защото по принцип ние тръгваме с предпоставката, че всички македонци в предишното са били българи. За това в действителност упорства дребна част от македонските българи.

Други македонски българи не го желаят, не считат, че има разлика сред тях и останалите македонци - приказват един и същи език, тачат Гоце Делчев, тачат Илинден. Не желаят да се губи преливането сред едната и другата еднаквост, пропастите сред които са основани през последните десетилетия.

- Към повдигане на ветото за договаряния на съседите за еврочленство ли вървим?

- Вдигането на ветото ще зависи от посоката, в която се движат диалозите във връзка с Пакета „ 5 плюс 1 “, от основаната нова атмосфера, която ще се сътвори при постоянните срещи на комисиите. Предполага се, че като се изключи историческата комисия те ще излъчват положителни вести. Трябва обаче да има нещо, обвързвано с работата на историческата комисия, вест, която да сътвори предпоставки за повдигане на ветото. Умерен оптимист съм, че ще се случи.

Има представители на българската историческа комисия, които се придържат към някакъв великобългарски исторически роман, който наскърбява македонската страна. Членове на тяхната комисия пък наподобяват на „ Титово пионерче с англосаксонска тапия “, както се майтапи мой сътрудник. Т.е. пазят исторически роман от времето на Титова Югославия, легитимиран със западна тапия.

И двете страни би трябвало да създадат компромис. Вероятно по модела на член 7 от Преспанския контракт. Например да се каже: Българите тачат възрожденците от Македония, които са се считали за българи. А македонците тачат възрожденците от Македония, тъй като са писали на македонските приказва. Българите тачат революционерите Гоце Делчев и съратниците му, тъй като са се възприемали като българи, а македонците тачат тези революционери, тъй като са се борили за автономност на Македония, предтеча на това, което по-късно става обособена македонска страна.

Надявам се, че такава формула може да се реализира. Мнозина обаче са скептични, тъй като сходно изплъзване е мъчително и върви против страстите и идентичността на македонците.

Стефан Дечев приключва история в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Автор на голям брой проучвания в полето на модерната и модерна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.