Тоталитарният новоговор
Доц доктор Петър Воденичаров показа този разбор на конференцията " Памет и сърце. Осмисляне на българския тоталитарен опит /В памет на Вихрен Чернокожев/ ". Авторът отбелязва, че един от проблемите при проучването на комунистическия режим в България е характерният език на режима, който затруднява работата с архивни документи и медийни текстове. Той показва особености на комунистическата преса, предопределена за младото потомство – в. " Народна юноша " 1950-1951, 1957- 1959 и вестник " Работническо дело " 1957-1959. Методът е критическият дискурсен разбор, които преглежда дискурсите като форми на символна власт и изисква проучване на текстовете в текстови и социално–политически подтекст. Някои от наблюденията се основават на сбъдващите се прозрения за новоговора /newspeak/ на Джордж Оруел в " 1984 ", отбелязва Петър Воденичаров.
Социално-политически подтекст
След комунистическия прелом през 1944 година държавно-партийната власт унищожава съществуващите медии и открива централизиран надзор с публични цензори в съкратените медийни издания. С разправата на буржоазния и набожен хайлайф високата книжна просвета съвсем изчезва. Устното слово на ниската всеобщата просвета с неговия конфликтен ласкателно-ругателен темперамент нахлува и в печата. Въпреки модернистичните искания на този език, маркирани от марксистко ленинските свещени култове /доколкото са неразбираеми даже и за управляващите/, този език задейства архаични дискурсни практики, защото новите елити са преобладаващо селски и незадоволително образовани. Този псевдофолклорен дискурс е преосмислен идеологически и употребен за потребностите на гражданската война и международната гражданска война.
Новата привилегирована класа на културмасовици и политпросветници се заема да индоктринира политически трудещите се маси. Писането на идеологическа халтура се трансформира в рентабилен бизнес. Критическото мислене, което четенето и писането развиват, се трансформира в максимален зложелател на тоталитарните идеологии и устността /оrality/ с нейната емоционалност и дружност се възражда – манифестации, събрания, политически образователни години, самоинициатива, рецитации, вестникарски речитативи на ръководещите /от 1 до 3 страници/.
Тематика
Комунистическият режим политизира напълно живота – обществен, стопански...интимен. Всички витални сфери са съотнесени към сакрализираната идеология и войска от платени и доброволни доносници, квартални отговорници и приятелски съдилища, които работят като морална полиция, бдят за политическата преданост на жителите. Всички тематики са митологично интерпретирани в черно /недоубитата буржоазия, международният капитализъм/ и бяло /партийните елити и социалистическия лагер/. Новините от капиталистическия лагер са няколко пъти по-малко, отпечатват се на най-нечетените страници /предпоследните две/, с по-дребен шрифт, източниците не се цитират точно; постоянно тези новини са илюстрирани с карикатури /които влизат в контрастност със фотосите на усмихнатите социалистически труженици/.
Престъпления, корупция, стопански и политически неудачи се премълчават или приписват на " недоубитата буржоазия " или на западни въздействия. За някои незначителни негативни феномени в комунистическа България се употребяват евфемизми като " самооценка " вместо рецензия, " заграбване на държавно имущество " вместо кражба, " битова разложеност " вместо разврат. Общата модалност е шизоидно раздвоена – език на евфеминистичната преданост и език на омразата.
Източници и жанрове
Журналистическо следствие и репортаж от мястото на събитието, които вършат това, което се назовава " горещи вести ", са немислими. Източниците на пресата са пасивни и централизирани /ТАСС, БТА/ и псевдоспонтанни – партийни речи, постановления, изказвания. За да се внуши концепция за диалогичност, те се " обнародват " – с изключение на в пресата след това те се разискват на манифестации и политпросветни събрания и трудещите изпращат възторжени телеграми до ръководещите, които също се разгласяват. Често те са съпроводени с лозунги-заклинания. Репортажите са сменени с " рапорти " на селяни кооператори, служащи, комсомолци бригадири, които нормално рапортуват пред властимащите за преизпълнени задания и проекти.
© Георги Кожухаров
" Работническо дело "
Новината е единственият автентичен вестникарски род, само че защото е обвързвана с откъслечни, злободневни, най-често негативни събития, броят на новините е стеснен в ритуализираната гласност на пресата. Бдителни жители изпращат анонимни донесения за персоналния живот на " врагове на народа " и " политически неблагонадеждни лица ", тези селски злословия, оповестени обаче, имат прекомерно съществени последици за надзираваните. От пресата се чака не толкоз да отразява действителността, едвам я трансформира или подменя посредством магията на словото, по тази причина тя е жанрово еклектична; пресата би трябвало с изключение на да осведоми, да просвещава, ръководи, възпитава и въодушевява жителите, по тази причина документални жанрове свободно се преплитат с художествени жанрове – поеми, очерци, фейлетони, епиграми.
Тематичната колебливост се съчетава и с жанрова двойнственост /документална и художествена/ които основават това, което Оруел назовава " двумисъл ".
Експертният разбор е сменен от цитиране на канонични текстове – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. Интервюто е сменено от публични изказвания, а коментарът - с известни лозунги и партийни клишета.
Новата изразност
Образи и изрази от военния дискурс завладяват публичния живот – яростна битка /класова, идеологическа, духовна/, бдителни на пост /идеологически, публичен, езиков/, лагер /трудов, пионерски, почивен, социалистически, капиталистически/, фронт /военен, индустриален, културен, литературен/, оръжия /идеологически, стопански, духовни/. Този войнстващ дискурс прави немислима по-нюансирана социална позиция.
Традиционно преобладаващите знаци в буржоазния дискурс като " Бог, Отец, Отечество " и техните съвременни развития " закон, чест, дълг " са погълнати от метафората на всевластната майка: " партията майка блага ", " наследник на работническата класа ", " майката татковина ". Неслучайно е представен Сталин " Болшевиките ми припомнят героя на гръцката митология Антей. Те са мощни като Антей, тъй като съхраняват пъпната си шнур с майката, с масите, които ги раждат, хранят, образоват. Докато поддържат връзките със своята майка и своя народ, те ще останат непобедими " /Работническо дело 1957/. В психоаналитичен проект можем да приказваме за апотеоз на едиповия комплекс, за нарцистична мъжка фикция на всесилна, самодостатъчна майка, която подхранва мъжката свирепост при оставащи незначителни действителни майки.
Класиците на марксизма-ленинизма и партийните ръководители получават безусловния престиж на митични вождове – учители. Нараства броят на така наречен дейни борци срещу фашизма и капитализма, доста от които не са в реалност антифашисти. Те се канонизират и трансформират в светци, неподвласни на рецензия, закони, давност, даже гибел. Пресата рапортува за всенародно възпоминаване на починалите борци и разгласява оди, разкази, очерци. Мавзолеят на Георги Димитров символизира успеха и над гибелта. В същото време живите " борци срещу фашизма и капитализма " са дарувани от майката партия с голям брой привилегии и сложени над закона. Ако така наречен антифашисти се канонизират, то така наречен фашисти се демонизират. Думите " фашист " и " болшевик " уголемяват неимоверно смисъла си и пренебрегвайки всевъзможни исторически и обществени разлики, стартират да значат митичните фигури на положителното и злото.
Фашисти са и монархистите /монархо-фашисти/, капиталистите /слуги на фашистите/, свещенослужителите, дори и " турците поробители " са упоменати като предтечи на фашизма. Комунисти са всички национални герои – служащи, земеделци, прогресивната интелигенция, Спартак и Ивайло са тълкувани като предтечи на комунизма.
Историческото линейно време бива погълнато от циклично митологичното време. В ритуализираната социалистическа гласност на манифестации, митинги и възпоминания се стопяват границите сред минало, настояще и бъдеще. Джон Брукс показва, че театрализирането на публичния живот, култът към вожда и партията майка са значими механизми за сближение на масите.
Комунистическият език
Убийство на думи и смисли и формиране на нови думи
Атеистичната агитация обрича на давност думи и изрази от религиозния дискурс. Думи от буржоазния обществено-политически дискурс са отстранени /господин, госпожа, околийски шеф, служител на реда, бирник, слугиня, банкер, търг и др./ и сменени с по-благозвучни /другар, полицай, данъчен служащ, домашна помощница.../. Изгражда се нов партиен диалект /благонадежден, битово разкапан, самокритичен, бдителен/. За новите обществени феномени се заемат новодуми от руския език /мероприятие, разкулачвам, съботник, пионер, комсомолец, колхоз/. Много от новозаетите думи са съкращения /думи кодове без вътрешна форма /детсад /детска градина/, завучком /завеждащ училищен комитет/, агитпроп /агитация и пропаганда/, хоремаг /хотел, ресторант, магазин/, политпросвета /политическа просвета/, нармаг /народен магазин/ и други
Оруел разказва ролята на евфемизмите в тоталитарния newspeak: Министерството на войната е наречено Министерство на мира, Полицията – Министерство на любовта, Министерството на бедността – Министерство на изобилието. Благозвучия облагородяват комунистическия новоезик в голям брой сфери: трудово-възпитателен лагер вместо концлагер, самооблагане - наложителни удръжки от заплатата, полски деец - селяндур, домашна помощница - слугиня, хигиенистка - чистачка и други
Война на смисли и произвеждане на двумислици
Тоталитарното мислене опростява и поляризира езиковите смисли. То се крепи на непримирими опозиции: материя – дух, реакционно минало – ярко бъдеще, вяра – просвета, традиция – обучение, експлоататори – народ... Когато думите придобият систематизирано двоично значение, поглъщайки исторически и стилистични нюанси, те се провеждат в антонимни двойки, които изключват опцията за преход и съчетаване сред тях с изключение на посредством спора /войната/ или парадокса. Този речник затваря всеобщото схващане в кръговете на двумисълта, правейки невероятно критическото мислене. При Оруел: " Невежеството е мощ ", " Войната е мир ", " Свободата е иго ". Сравнете с най-популярните руски парадокси: " Демократичният централизъм е главен принцип на организация на комунистическите партии ", " Диктатурата на пролетариата е най-демократичната форма на ръководство ", " Проверката е висша форма на доверие ". И " Партията е права, даже и когато бърка ".
Производство на общи етикети и клишета /дървен език/
Новият език обича да слага систематизирани етикети, с неразбираеми изрази като " зложелател на народа " и " обществено рисков детайл " може да бъде наказан всеки. Използват се избрания, които не конкретизират, а обобщават: " всеобща, всенародна, повсеместна, непрестанна ". Глаголите постоянно се трансформират в съществителни, с цел да прикрият деятелите, виновни за дейностите. Често вместо трудолюбив залог се употребява страдателен залог, който също скрива деятеля. " Може да се направи изводът, че Съветската войска е достигнала съвършенството на актуалната войска ". Конкретни деятели се заместват в оптимално систематизирани " Народът знае добре кои са му другари ", " Всеки разумен човек приветства настъпването на комунизма ". Абстрактни съществителни с наставка –изъм значат неразбираеми, само че свързани с марксисткия диалект феномени " субективизъм – обективизъм, пацифизъм – милитаризъм, центризъм – сепаратизъм " и други
Тези похвати понижават глаголната динамичност на текстовете и основават усещане за скованост.
В публицистиката има един закон – колкото по-строга е цензурата, толкоз по оскъдно е наличието и аудиторията рано или късно изгубва доверието в пресата. Въпреки засилващата се ритуалистика през идващите десетилетия /кампанията " Народната памет споделя " през 1970-те/ с времето пропастта сред медиите и действителността става все по-голяма и комунистическата преса употребява от ден на ден клишета и систематизирани изрази, които стартират да провокират единствено досада.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (231)
Социално-политически подтекст
След комунистическия прелом през 1944 година държавно-партийната власт унищожава съществуващите медии и открива централизиран надзор с публични цензори в съкратените медийни издания. С разправата на буржоазния и набожен хайлайф високата книжна просвета съвсем изчезва. Устното слово на ниската всеобщата просвета с неговия конфликтен ласкателно-ругателен темперамент нахлува и в печата. Въпреки модернистичните искания на този език, маркирани от марксистко ленинските свещени култове /доколкото са неразбираеми даже и за управляващите/, този език задейства архаични дискурсни практики, защото новите елити са преобладаващо селски и незадоволително образовани. Този псевдофолклорен дискурс е преосмислен идеологически и употребен за потребностите на гражданската война и международната гражданска война.
Новата привилегирована класа на културмасовици и политпросветници се заема да индоктринира политически трудещите се маси. Писането на идеологическа халтура се трансформира в рентабилен бизнес. Критическото мислене, което четенето и писането развиват, се трансформира в максимален зложелател на тоталитарните идеологии и устността /оrality/ с нейната емоционалност и дружност се възражда – манифестации, събрания, политически образователни години, самоинициатива, рецитации, вестникарски речитативи на ръководещите /от 1 до 3 страници/.
Тематика
Комунистическият режим политизира напълно живота – обществен, стопански...интимен. Всички витални сфери са съотнесени към сакрализираната идеология и войска от платени и доброволни доносници, квартални отговорници и приятелски съдилища, които работят като морална полиция, бдят за политическата преданост на жителите. Всички тематики са митологично интерпретирани в черно /недоубитата буржоазия, международният капитализъм/ и бяло /партийните елити и социалистическия лагер/. Новините от капиталистическия лагер са няколко пъти по-малко, отпечатват се на най-нечетените страници /предпоследните две/, с по-дребен шрифт, източниците не се цитират точно; постоянно тези новини са илюстрирани с карикатури /които влизат в контрастност със фотосите на усмихнатите социалистически труженици/.
Престъпления, корупция, стопански и политически неудачи се премълчават или приписват на " недоубитата буржоазия " или на западни въздействия. За някои незначителни негативни феномени в комунистическа България се употребяват евфемизми като " самооценка " вместо рецензия, " заграбване на държавно имущество " вместо кражба, " битова разложеност " вместо разврат. Общата модалност е шизоидно раздвоена – език на евфеминистичната преданост и език на омразата.
Източници и жанрове
Журналистическо следствие и репортаж от мястото на събитието, които вършат това, което се назовава " горещи вести ", са немислими. Източниците на пресата са пасивни и централизирани /ТАСС, БТА/ и псевдоспонтанни – партийни речи, постановления, изказвания. За да се внуши концепция за диалогичност, те се " обнародват " – с изключение на в пресата след това те се разискват на манифестации и политпросветни събрания и трудещите изпращат възторжени телеграми до ръководещите, които също се разгласяват. Често те са съпроводени с лозунги-заклинания. Репортажите са сменени с " рапорти " на селяни кооператори, служащи, комсомолци бригадири, които нормално рапортуват пред властимащите за преизпълнени задания и проекти.
© Георги Кожухаров
" Работническо дело "
Новината е единственият автентичен вестникарски род, само че защото е обвързвана с откъслечни, злободневни, най-често негативни събития, броят на новините е стеснен в ритуализираната гласност на пресата. Бдителни жители изпращат анонимни донесения за персоналния живот на " врагове на народа " и " политически неблагонадеждни лица ", тези селски злословия, оповестени обаче, имат прекомерно съществени последици за надзираваните. От пресата се чака не толкоз да отразява действителността, едвам я трансформира или подменя посредством магията на словото, по тази причина тя е жанрово еклектична; пресата би трябвало с изключение на да осведоми, да просвещава, ръководи, възпитава и въодушевява жителите, по тази причина документални жанрове свободно се преплитат с художествени жанрове – поеми, очерци, фейлетони, епиграми.
Тематичната колебливост се съчетава и с жанрова двойнственост /документална и художествена/ които основават това, което Оруел назовава " двумисъл ".
Експертният разбор е сменен от цитиране на канонични текстове – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. Интервюто е сменено от публични изказвания, а коментарът - с известни лозунги и партийни клишета.
Новата изразност
Образи и изрази от военния дискурс завладяват публичния живот – яростна битка /класова, идеологическа, духовна/, бдителни на пост /идеологически, публичен, езиков/, лагер /трудов, пионерски, почивен, социалистически, капиталистически/, фронт /военен, индустриален, културен, литературен/, оръжия /идеологически, стопански, духовни/. Този войнстващ дискурс прави немислима по-нюансирана социална позиция.
Традиционно преобладаващите знаци в буржоазния дискурс като " Бог, Отец, Отечество " и техните съвременни развития " закон, чест, дълг " са погълнати от метафората на всевластната майка: " партията майка блага ", " наследник на работническата класа ", " майката татковина ". Неслучайно е представен Сталин " Болшевиките ми припомнят героя на гръцката митология Антей. Те са мощни като Антей, тъй като съхраняват пъпната си шнур с майката, с масите, които ги раждат, хранят, образоват. Докато поддържат връзките със своята майка и своя народ, те ще останат непобедими " /Работническо дело 1957/. В психоаналитичен проект можем да приказваме за апотеоз на едиповия комплекс, за нарцистична мъжка фикция на всесилна, самодостатъчна майка, която подхранва мъжката свирепост при оставащи незначителни действителни майки.
Класиците на марксизма-ленинизма и партийните ръководители получават безусловния престиж на митични вождове – учители. Нараства броят на така наречен дейни борци срещу фашизма и капитализма, доста от които не са в реалност антифашисти. Те се канонизират и трансформират в светци, неподвласни на рецензия, закони, давност, даже гибел. Пресата рапортува за всенародно възпоминаване на починалите борци и разгласява оди, разкази, очерци. Мавзолеят на Георги Димитров символизира успеха и над гибелта. В същото време живите " борци срещу фашизма и капитализма " са дарувани от майката партия с голям брой привилегии и сложени над закона. Ако така наречен антифашисти се канонизират, то така наречен фашисти се демонизират. Думите " фашист " и " болшевик " уголемяват неимоверно смисъла си и пренебрегвайки всевъзможни исторически и обществени разлики, стартират да значат митичните фигури на положителното и злото.
Фашисти са и монархистите /монархо-фашисти/, капиталистите /слуги на фашистите/, свещенослужителите, дори и " турците поробители " са упоменати като предтечи на фашизма. Комунисти са всички национални герои – служащи, земеделци, прогресивната интелигенция, Спартак и Ивайло са тълкувани като предтечи на комунизма.
Историческото линейно време бива погълнато от циклично митологичното време. В ритуализираната социалистическа гласност на манифестации, митинги и възпоминания се стопяват границите сред минало, настояще и бъдеще. Джон Брукс показва, че театрализирането на публичния живот, култът към вожда и партията майка са значими механизми за сближение на масите.
Комунистическият език
Убийство на думи и смисли и формиране на нови думи
Атеистичната агитация обрича на давност думи и изрази от религиозния дискурс. Думи от буржоазния обществено-политически дискурс са отстранени /господин, госпожа, околийски шеф, служител на реда, бирник, слугиня, банкер, търг и др./ и сменени с по-благозвучни /другар, полицай, данъчен служащ, домашна помощница.../. Изгражда се нов партиен диалект /благонадежден, битово разкапан, самокритичен, бдителен/. За новите обществени феномени се заемат новодуми от руския език /мероприятие, разкулачвам, съботник, пионер, комсомолец, колхоз/. Много от новозаетите думи са съкращения /думи кодове без вътрешна форма /детсад /детска градина/, завучком /завеждащ училищен комитет/, агитпроп /агитация и пропаганда/, хоремаг /хотел, ресторант, магазин/, политпросвета /политическа просвета/, нармаг /народен магазин/ и други
Оруел разказва ролята на евфемизмите в тоталитарния newspeak: Министерството на войната е наречено Министерство на мира, Полицията – Министерство на любовта, Министерството на бедността – Министерство на изобилието. Благозвучия облагородяват комунистическия новоезик в голям брой сфери: трудово-възпитателен лагер вместо концлагер, самооблагане - наложителни удръжки от заплатата, полски деец - селяндур, домашна помощница - слугиня, хигиенистка - чистачка и други
Война на смисли и произвеждане на двумислици
Тоталитарното мислене опростява и поляризира езиковите смисли. То се крепи на непримирими опозиции: материя – дух, реакционно минало – ярко бъдеще, вяра – просвета, традиция – обучение, експлоататори – народ... Когато думите придобият систематизирано двоично значение, поглъщайки исторически и стилистични нюанси, те се провеждат в антонимни двойки, които изключват опцията за преход и съчетаване сред тях с изключение на посредством спора /войната/ или парадокса. Този речник затваря всеобщото схващане в кръговете на двумисълта, правейки невероятно критическото мислене. При Оруел: " Невежеството е мощ ", " Войната е мир ", " Свободата е иго ". Сравнете с най-популярните руски парадокси: " Демократичният централизъм е главен принцип на организация на комунистическите партии ", " Диктатурата на пролетариата е най-демократичната форма на ръководство ", " Проверката е висша форма на доверие ". И " Партията е права, даже и когато бърка ".
Производство на общи етикети и клишета /дървен език/
Новият език обича да слага систематизирани етикети, с неразбираеми изрази като " зложелател на народа " и " обществено рисков детайл " може да бъде наказан всеки. Използват се избрания, които не конкретизират, а обобщават: " всеобща, всенародна, повсеместна, непрестанна ". Глаголите постоянно се трансформират в съществителни, с цел да прикрият деятелите, виновни за дейностите. Често вместо трудолюбив залог се употребява страдателен залог, който също скрива деятеля. " Може да се направи изводът, че Съветската войска е достигнала съвършенството на актуалната войска ". Конкретни деятели се заместват в оптимално систематизирани " Народът знае добре кои са му другари ", " Всеки разумен човек приветства настъпването на комунизма ". Абстрактни съществителни с наставка –изъм значат неразбираеми, само че свързани с марксисткия диалект феномени " субективизъм – обективизъм, пацифизъм – милитаризъм, центризъм – сепаратизъм " и други
Тези похвати понижават глаголната динамичност на текстовете и основават усещане за скованост.
В публицистиката има един закон – колкото по-строга е цензурата, толкоз по оскъдно е наличието и аудиторията рано или късно изгубва доверието в пресата. Въпреки засилващата се ритуалистика през идващите десетилетия /кампанията " Народната памет споделя " през 1970-те/ с времето пропастта сред медиите и действителността става все по-голяма и комунистическата преса употребява от ден на ден клишета и систематизирани изрази, които стартират да провокират единствено досада.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ