Йодираната сол спасява от слабоумие и гуша
Достатъчни са 5 грама дневно
Всяка година на 20 октомври се отбелязва Световният ден за профилактика на йоддефицитните болести. Те са световен медицински и обществен проблем, тъй като засягат над 1,5 милиарда души в целия свят. Почвите, водата и въздухът в планинските и полупланинските региони са небогати на йод. Населението в тях приема по-малко количество от този микроелемент с храната и водата и е изложено на доста по-висок риск от развиването на йоддефицитни болести. България попада в един от най-засегнатите в Европа региони – Балканския.
Недостатъчният банкет на йод по време на бременността и в детската възраст е съществена причина за умствената назадничавост измежду популацията в света, а в зрелост – за развиване на друга степен на гуша. От 1980 година Световната здравна организация организира масирана акция за елиминиране на йоддефицитните болести в международен мащаб.
Основната тактика за профилактика, като най-ефективна, евтина и без неподходящи за здравето странични резултати, е използването на йодирана сол. България реализира триумф в елиминирането на йоддефицитните болести, като от 23% през 90-те години на предишния век те спаднаха до 2,8%. През 2007 година бяхме сертифицирани публично като страна, отстранила йодния недостиг и йоддефицитните болести като здравно-социален проблем.
Йодът е микроелемент от витална значимост за индивида. Той е съществена съставка на хормоните на щитовидната жлеза, които контролират обмяната на веществата и функционалностите на всички органи. Тяхната роля е решаваща за развиването и растежа на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детска възраст е централната нервна система. Дневните потребности от йод възлизат на 150 микрограма за възрастните, 200-250 за бременните и кърмещи и 100-120 за децата до 12-годишна възраст. Дневният банкет на йод под 100 микрограма води до съществени нарушавания в организма. Такива са ендемичната гуша и затрудненията й, хипотиреоидозата (намалена функционалност на щитовидната жлеза), умствена назадничавост, от която най-тежката е кретенизмът, невисок растеж и закъснение във физическото развиване и половото съзряване, двигателни, говорни или слухови недостатъци, разстройства в репродукцията – аборти, мъртвородени деца, стерилитет.
Основен източник на йод е храната. Най-голямо наличие имат рибата, морските артикули, орехите, млечните творби, зеленчуците и плодовете. Йодираната сол е най-подходяща за спомагателен банкет на йод. Физиологичният дневен банкет на готварска сол е 5 година По-голямо количество е нездравословно за здравето, изключително за възрастни, хронично заболели и деца. Имайте поради, че в магазините се продава и нейодирана сол, каквато е хималайската, тъй че четете какво написа на опаковката. Важно е да се знае, че йодираната сол се прибавя в ястието след снемането му от огъня, тъй като от високата температура йодът се разпада.
Всяка година на 20 октомври се отбелязва Световният ден за профилактика на йоддефицитните болести. Те са световен медицински и обществен проблем, тъй като засягат над 1,5 милиарда души в целия свят. Почвите, водата и въздухът в планинските и полупланинските региони са небогати на йод. Населението в тях приема по-малко количество от този микроелемент с храната и водата и е изложено на доста по-висок риск от развиването на йоддефицитни болести. България попада в един от най-засегнатите в Европа региони – Балканския.
Недостатъчният банкет на йод по време на бременността и в детската възраст е съществена причина за умствената назадничавост измежду популацията в света, а в зрелост – за развиване на друга степен на гуша. От 1980 година Световната здравна организация организира масирана акция за елиминиране на йоддефицитните болести в международен мащаб.
Основната тактика за профилактика, като най-ефективна, евтина и без неподходящи за здравето странични резултати, е използването на йодирана сол. България реализира триумф в елиминирането на йоддефицитните болести, като от 23% през 90-те години на предишния век те спаднаха до 2,8%. През 2007 година бяхме сертифицирани публично като страна, отстранила йодния недостиг и йоддефицитните болести като здравно-социален проблем.
Йодът е микроелемент от витална значимост за индивида. Той е съществена съставка на хормоните на щитовидната жлеза, които контролират обмяната на веществата и функционалностите на всички органи. Тяхната роля е решаваща за развиването и растежа на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детска възраст е централната нервна система. Дневните потребности от йод възлизат на 150 микрограма за възрастните, 200-250 за бременните и кърмещи и 100-120 за децата до 12-годишна възраст. Дневният банкет на йод под 100 микрограма води до съществени нарушавания в организма. Такива са ендемичната гуша и затрудненията й, хипотиреоидозата (намалена функционалност на щитовидната жлеза), умствена назадничавост, от която най-тежката е кретенизмът, невисок растеж и закъснение във физическото развиване и половото съзряване, двигателни, говорни или слухови недостатъци, разстройства в репродукцията – аборти, мъртвородени деца, стерилитет.
Основен източник на йод е храната. Най-голямо наличие имат рибата, морските артикули, орехите, млечните творби, зеленчуците и плодовете. Йодираната сол е най-подходяща за спомагателен банкет на йод. Физиологичният дневен банкет на готварска сол е 5 година По-голямо количество е нездравословно за здравето, изключително за възрастни, хронично заболели и деца. Имайте поради, че в магазините се продава и нейодирана сол, каквато е хималайската, тъй че четете какво написа на опаковката. Важно е да се знае, че йодираната сол се прибавя в ястието след снемането му от огъня, тъй като от високата температура йодът се разпада.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ