Доста фейсбук агитки би трябвало да са доволни тия дни.

Доста фейсбук агитки би трябвало да са удовлетворени тия дни. Кирил Петков, новата виртуална и евентуално действителна звезда, съобщи, че ще остане в политиката. „ Под една или друга форма ще проследявам нещата по какъв начин се случват. Няма да е както до момента – само посредством присъединяване в митинги. Пука ми, оставам в политиката “, сподели той пред няколко медии. Някои от изреченията му бяха създадени в множествено число, което би следвало да значи, че и Асен Василев остава. Засега няма удостоверение от финансовия министър, тъй че би следвало да броим единствено Петков за нов политик.

Но даже и по този начин, новината е налице. От една страна, служебното държавно управление явно ражда амбициозен политик, който не желае да извършва служебни функционалности. Той е много харесван от хората,

 

смутните времена изстрелват мощна политическа фигура

 

От друга страна, горчивият опит сочи, че обществото елементарно се подвежда в очакванията си – бързо изгряващите му любимци в един миг се оказват Остап Бендер. Задачата на будните мозъци през днешния ден е тъкмо тази – да наблюдават нов политически лъжец ли е министърът на стопанската система, или способства с морал и качество, както са уверени агитките.

За оценка е прекомерно рано. Единствено бодри изявленията и засядащо в публиката възприятие, че не лъже, носят оптимизъм. Но не трябва да се не помни, че откровен по собствен метод изглеждаше и ранният Борисов. Той също бе харесван от хората, той също идваше с очаквания за смяна. Най-важното е, че четири месеца са дребен интервал за оценка на един нов министър. Още повече длъжностен, още повече новобранец в политиката. В края на краищата Петков нищо друго не направи, с изключение на да пораздруса мътилката в ББР и да каже, че от язовирните поправки се е крадяло. Трудно може да стори друго за късото време, само че

 

точно в това е казусът през днешния ден с очакванията –

 

Петков нищо съществено не е направил, пък хората му се радват като на малко дете. Не следва ли да светне алена лампичка, че не той, а обожателите са дребни деца?

Към момента най-голямото политическо достолепие на Петков е физическата му осанка. И други сме имали харвардски юпита, почтени бизнесмени, хора с протестна кариера от площади... При него тези достолепия се омесват с чисто човешки сексапил, прелестно държание във официална и неофициална среда, вдъхващи ведрост. Житейски е на междинна възраст, политически – в млада.

 

Нито е „ батка “,

 

нито вид „ юпи зубрач “. Нормален мъж, който по неписаните закони на благосклонностите и антипатиите може да увлича хора. Без никаква подигравка би трябвало да се каже, че това са скъпи, само че омаловажавани в българската политика качества. Имиджмейкърите на запад се стремят да построяват тъкмо такива облици. Дори в миналото ги обличаха в бели ризи без сака и вратовръзки, навиваха им ръкавите. Посланието бе „ Ето го - млад, готин, трудолюбив, доверете му се! “ (Ципрас, Блеър). Петков има този образен профил, един интелигентен политически вложител би заложил навръх него – това прави нещата още по-интересни.

Впрочем, никой не трябва да мисли, че Кирил Петков ей по този начин през днешния ден е решил да се впусне в политиката, осъзнавайки отговорностите си към България. Той е измежду учредителите на „ Да, България “. Освен това на самия старт на пандемията с Асен Василев показаха „ проект за избавяне на стопанската система в коронавирус рецесията “. Т.нар. проект предвиждаше за два дни да се тестват 7 милиони българи на местата, употребени за изборни секции (буквално!); носителите на вируса да се изолират, здравите да работят. Тогава още не се знаеше какво тъкмо съставлява пандемията, по тази причина никой не видя, че

 

„ проектът “ е цялостна бутафория, пиар.

 

Пак пиар бе оповестението точно на деня за размисъл на „ нов цех за електрически автомобили “(вече като министър; това не бе по никакъв начин морално действие). Всъщност подписан бе само меморандум с вложителя, каквито е имало доста до момента. И също както до момента загадка е ще има ли цех изобщо. Освен това Петков трескаво обикаля малките екрани, хвали се какъв брой доста е честен (буквално!), че пристигнало времето на работливи и виновни хора като него. Тия дни той даже откри време с сътрудника си Велислав Минеков да оповести, че ще ремонтира два етажа от музей (!). Всичко това не е нищо друго с изключение на целеустремен пиар. Много преди до оповести оставането си в политиката, Петков се готви за политик. Няма неприятно, само че пък обществото следва да се замисли

 

дали някой към този момент не му е облякъл бялата риза.

 

И дали за четирите месеца не е преизпълнил проекта само в пиара.

Още нещо разсъни забавни въпроси тия дни, най-малко измежду мислещите хора. Слави Трифонов предложения Петков (плюс Василев и Николай Денков) в първия проектокабинет на Има Такъв Народ. Те отхвърлиха поради „ разнообразни визии, разминаване в политики “. Петков даже обясни, че е срещу приватизация на Българската банка за развиване (ББР), както упорства партията. След 5 дни „ Демократична България “ (ДБ) настоя тримата да влязат в новия вид на държавно управление на Има Такъв Народ. Но по какъв начин, нали не желаят, нали имат „ кардинални разлики “?! Нито един от тримата не възрази. Остана чувството, че думите са едно, друго – инжeнерингът, течащ подмолно.

Най-голямата загадка е по какъв начин тъкмо Петков вижда „ оставането си в политиката “. Не споделя. Малко вероятно е да прави партийна кариера в Демократична България. Той се цели  в надпартиен, експертен облик. Пък и в случай че самата коалиция имаше огромни проекти за него, нямаше да бъде откриван в този момент от Радев. Слабо евентуално е президентът да сътвори политически план, чийто таран да бъде Петков. Най-вероятно ще остане непрекъснат претендент за министър при многочислените комплицирани съдружни държавни управления, които се обрисуват в близко бъдеще.

 

Вероятно и за министър председател ще бъде стартиран

 

Ще получава постове. Партиите, тъй като са скарани, евентуално предпочитано ще излъчват " самостоятелни специалисти " за държавните управления. Има метод Петков да се разположи на " експертната " сергия. Модно е да се основават „ институти “, чиито членове нищо не вършат, с изключение на да дават изявленията. Така задържат вниманието към себе си и някак по „ натурален път “ се ситуират като банка фрагменти на властта. По този метод да вземем за пример посредством така наречен Институт за дясна политика Нено Димов измина пътеката от " самостоятелен специалист " до министър на ГЕРБ. Не бе самостоятелен, и чак специалист не бе, само че я измина.

Каквото и да е бъдещето, ще е забавно. Имаме нов политик, който има упоритостта и качествата да бъде значима фигура. Ще се трансформира ли в такава, или ще бъде трансфорат, носи ли нов морал наистина  - ето я интригата.